Определение № 17234 от 13.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17234 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20251100108218 по описа за 2025 година

Предявена е осъдителна искова претенция от Е. Д. М. срещу Ю. Р.

Чешмиров за сума в размер на 500 000 лева.

С исковата молба, ищецът е заявил искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ по делото.

От приложените доказателства се установява да са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК.

Молбата за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл.21, т.3 от ГПК съдът намира за неоснователна. Допускането на правна помощ се явява процесуално неоправдано съгласно чл.24, т.1 от ЗПП, съобразно ползата която би донесло за ищеца съобразно предмета на исковата претенция. С оглед изложените обстоятелства е видно, че обезщетението търсено от ответника е във връзка с осъществени от последния деяния при упражняване на служебните му функции като комисар. Исковата претенция съдът намира да е процесуално недопустима. Разпоредбата на чл. 216 от ЗМВР предвижда, че за вредите, които са били причинени на граждани при или по повод изпълнение на служебните задължения на държавните служители в МВР, отговаря държавата, а не прекия причинител на увреждането. Ответникът е държавен служител, на основание чл. 142 от ЗМВР, поради което не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря за вредите, които евентуално е причинил на ищеца с действията си по конкретно наказателно производство. В съответствие с изискванията на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, българското законодателство предвижда вътрешноправно средство за защита от нарушения, извършени от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Прогласеният 1 функционален имунитет не лишава пострадалите от действията на служителите на МВР, извършени по повод изпълнение на служебните им задължения, от възможност да защитят правата си чрез справедлив съдебен процес по реда на ЗОДОВ, доколкото в чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 216, ал. 2 ЗМВР, държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право/ В същия смисъл Определение № 428 от 26.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2847/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 304 от 5.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2253/2018 г., IV г. о., ГК и Определение № 566 от 7.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4551/2018 г., IV г. о., ГК/. Ето защо и предвид наличието на функционален имунитет, съдът намира, че исковата претенция е недопустима. Поради това и на основание чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ не се предоставя.

С оглед дължимата преценка на съда съобразно чл.130 от ГПК и констатацията за предявена недопустима искова претенция производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед на изложеното СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, Е. Д. М. от държавна такса за предявената искова молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Д. М. за допускане правна помощ под формата на процесуално представителство по гр.д. № 8218/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав, като неоснователна.

ПРЕКРАТЯВА гр.дело № 8218/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 2 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2