Решение № 57 от 26.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Частно наказателно дело № 20243100200248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.32, вр.чл.16, ал.1-8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / обн. ДВ бр. 15/2010г./ / ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е по искане на Федерална служба Правосъдие-Германия, с което се моли за признаване и изпълнение на решение за прилагане на финансова санкция на несъдебен орган на основание Рамково решение 2005/214/ПВР по отношение на българския гражданин Г. К. М., роден на ******* год. в гр.Добрич, с настоящ и постоянен адрес гр.Варна, ул.******** за заплащане на сумата 100 евро, представляваща наложено административно наказание и 28.50 евро сторени разноски по делото.

В съдебно заседание представителят на ВОП предлага искането да бъде уважено и акта на органа да бъде признат от българската държава и приведен в изпълнение.

Засегнатото лице не се явява, представлява се от служебен защитник, който изразява становище, че постъпилата решение следва да бъде оставено 1 без уважение, тъй като засегнатото лице не се намира на постоянния си адрес.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното :

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с решение по дело № 17.1529811.9 на несъдебен орган на Германия, постановено на 19.05.2023 г., влязло в сила на 16.06.2023 год., българският гражданин Г. М. е осъден да заплати сумата от 100 евро, представляваща наложено административно наказание и 28.50 евро разходи по административното производство.

Сумата, която е наложена като финансова санкция с решението е затова, че Г. М. е нарушил чл.41, ал.1 във вр. с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 от Закон за движение по пътищата и 11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции.

Г. е извършил правонарушение изразяващо се в това, че на 04.04.2023 г в 14.25 часа в гр****** на федерална магистрала63 при70.9 километър в посока гр.Койзерслаутел, при управление на л.а. с рег.№ ******** в качеството си на шофьор управлява превозното средство със скорост 123 км.ч. при разрешена скорост от 100 км.ч.

Касае се за влязъл в сила акт - решение на компетентен орган на държава-членка на ЕС, а именно решение за плащане на финансова санкция на несъдебен орган на Германия, постановено на 19.05.2023г., влязло в сила на 16.06.2023 год., с което е била ангажирана административната отговорност на българският гражданин Г. М. с налагането на наказание „Глоба", т.е. решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.З, ал.1. т.1 и т.З от ЗПИИАКОРНФС.

От така изложените факти е видно, че поведението на засегнатото лице съставлява административно нарушение и по смисъла на ЗДП на РБ. Горното от своя страна сочи, че е налице и друга от положителните предпоставки за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от друга държава-членка на ЕС - това по чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС.

2

Съдът не констатира наличие на отрицателна предпоставка за отказ за признаване на чуждия съдебен акт, уредени в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС.

Съдът намира възражението на защитата за наличие на предпоставки за отказ на постъпилото удостоверение за неоснователно. По делото не са налице данни, че засегнатото лице не пребивава на територията на РБ, както твърди служебният защитник. Обстоятелството, че му е наложено административно наказание за извършено административно нарушение на територията на друга държава, не означава, че лицето не живее на територията на РБ. Същият е с постоянен и настоящ адрес, поради което и настоящият съдебен състав намира, че това е достатъчно, за да приеме, че е компетентен да се произнесе по постъпилото искане от издаващата държава.

Съдът счита, че съобразно изискването на чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС, намиращ приложение по препращане от нормата на чл.32 от същия закон паричното задължението на Т. М. следва да бъде трансформирано в лева по фиксинга на БНБ за деня на постановяване на настоящото решение - а именно 1 евро за 1.95583 лева. Това означава, че за плащане към настоящият момент е дължима обща сумата от 128.50 евро, което се равнява общо на 251.32 лв.

Водим от горното, съставът на Варненският окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение по дело № 17.1529811.9 несъдебен орган на Германия, постановено на 19.05.2023 г., влязло в сила на 16.06.2023 год., с което българският гражданин Г. К. М., ЕГН ********** е осъден да заплати сумата от 100 евро, наложена административна санкция и 28.50 евро, разноски по административното производство, равняваща се на 251.32 лева.

Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Копие от решението да се изпрати на НАП-Варна за изпълнение.

3

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Апелативен съд - гр. Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4