Решение № 596 от 31.08.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 237/2022
- Вид
- Решение № 596
- Подписан
- 31.08.2022
- В сила
- 31.08.2022
- Състав
- Иван Иванов , Валентин Бойкинов, Зорница Хайдукова
Цитирани разпоредби
- чл.177, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 179 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 181, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 182, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 65 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.17, ал.2, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 100 · Закон за енергетиката
- чл. 31, ал. 5, т. 1 · Закон за енергетиката
- чл.96а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 31, ал. 12 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- §1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 26, ал. 2, пр.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 297 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 596 гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000237 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261 631 от 22.12.2021 г. по т.д. № 1231/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 2 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Кора инвестмънт“ ООД - гр. Разлог, област Благоевград срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД - гр.
София обективно съединени искове с правно основание : 1) чл. 26, ал. 2, пр.4 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. поради сключването им при липса на основание ; 2) чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. поради сключването им при невъзможен предмет ;
3) чл. 27, вр. с чл. 28, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - за унищожаване на договор за продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. поради грешка в предмета ; 4) чл. 27, вр. с чл. 33 от ЗЗД - за унищожаване на договор за продажба на електрическа енергия №
5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г. поради сключването им в хипотезата на крайна нужда и явно неизгодни условия за ищеца.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Кора инвестмънт“ ООД - гр. Разлог, област Благоевград, в която се твърди, че е неправилно.
Неправилно съдът приел, че Решения СП-1/2015 г. и СП-3/2018 г. на КЕВР нямат отношение към спорните правоотношения, защото договорите били сключени именно въз основа на тези актове.
Решение СП-3/2018 г. било нищожно или незаконосъобразно - то само си придавало обратна сила, което било недопустимо от закона и доктрината и не съдържало самостоятелни мотиви относно определянето на понятията „нетно специфично производство“ (НСП) и „собствени нужди“ съобразно т.29 и т.6 от §1 от ДРЗЕВИ.
Неправилно съдът определял договорите като свободно сключени между страните, тъй като ответникът имал монопол в изкупуването на ел. енергия и определял едностранно прекратяването на плащането по преференциални цени и всички отношения между страните, включително и цените, били административно регулирани. Необоснован бил извода, че договора урежда само отношенията по продажбата на енергията над НСП.
Неправилно било и виждането, че решение Ц- 18/2011 г. съдържа някакви лимити за изкупуване на електроенергия. Неправилно било тълкувано действието на Решение № 2587/ 2021 г. на ВАС като обвързващо ищеца. Неправилно съдът считал косвеният контрол върху Решение СП- 3/2019 г. за недопустим - по аргумент на чл.17, ал.2, пр.2 от ГПК гражданският съд можело да се произнесе и по законосъобразността на съответния административен акт, ако страната не е участвала в производството по издаването и по оспорването му.
Съдът не се произнесъл по всички възражения на въззивника за нищожност или неправилност на Решение СП-3/ 2019 г., както и срещу позоваването от ответника на чл.177, ал.3 от АПК.
Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът по въззивната жалба „Електрохолд продажби“ АД - гр. София (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД - гр. София) в писмения отговор я оспорва като неоснователна по следните съображения.
Правилно съдът приел, че предметните договори са били сключени на свободния пазар, поради което решенията на КЕВР за определяне на размера на НСП нямат пряко отношение към тях, а дори и да имали НСП
-3- била определена с Решение № СП-3 от 6.03.2019 г. на КЕВР, потвърдено от с Решение №2587 от 24.02.2021 г. по адм.д.№ 13592/2019 г. на ВАС, поради което били изцяло 2 несъстоятелни твърденията за нищожност и незаконосъобразност на Решение № СП-3/2019 г.
Ответникът бил само един от над 50 действащи в момента търговци на ел.енергия на свободния пазар и затова нямал никакъв „естествен монопол“, какъвто имали само операторите на електроразпределителна и преносна мрежа.
Недопустимо било упражняването на т.нар. косвен контрол над Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. на КЕВР, след като вече е бил извършен пряк контрол от ВАС с цитираното решение.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Кора инвестмънт“ ООД - гр. Разлог, област Благоевград твърдял, че е производител на електрическа енергия от фотоволтаичната централа ФтЕЦ „К.“ в м.
„Бърдото“ в землището на гр. Разлог и бил в договорни правоотношения с ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД.
В решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР било установено т. нар. „нетно специфично производство“ (НСП) на ел. енергия от ВЕИ, което съставлявало нормата на количеството ел. енергия, което обществения доставчик изкупува от производителя на преференциални цени, разписани в предходното решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР.
Страните сключили договор за продажба на електрическа енергия № 5027/ 13.09.2019 г., в който уредили продажбата на нетна активна енергия след достигане на установеното нетно специфично производство от мощността на ищеца, и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в специална балансираща група № 215Б/ 13.09.2019 г. с предмет постигането на уредба в балансирането на плащанията след достигане на нивата на нетно специфично производство „определено от КЕВР“. Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР било отменено изцяло по отношение на ВЕИ централите, считано от 18.07.2018 г., с което отпадало с обратна сила и основанието за сключването на двата договора.
Същите договори били сключени поради грешка на ищеца, изразяваща се във въвеждането му в заблуждение относно законосъобразността на решението на КЕВР, т.е. за наличието на установени критерии за НСП. Друг порок на договорите бил неподписването им при 3 спазване условията на свободно договаряне, защото отразените в тях продажби на ел. енергия били регулирани, а освен това били сключени при действието на решението на КЕВР, което трябвало да бъде зачитано до неговата отмяна. Цените не били договорени свободно от страните, а били наложени едностранно от купувача позоваващ се на действието на решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Към деня на сключването на договорите ищецът не знаел за отмяната на решение № СП-1 от 31.07.2015 г.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за продажба на електрическа енергия № 5027/13.09.2019 г. и допълнително споразумение № 4 към договор за участие в специална балансираща група № 215Б/13.09.2019 г., както следва: на основание чл. 26, ал. 2, пр.4 от ЗЗД - поради сключването им при липса на основание ; в условията на евентуалност - на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД - поради сключването им при невъзможен предмет. В условията на евентуалност е заявено искане за унищожаването на договорите, както следва : на основание чл. 27, вр. с чл. 28, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - поради грешка в предмета ; на основание чл. 27, вр. с чл. 33 от ЗЗД - поради сключването им в хипотезата на крайна нужда и явно неизгодни условия за ищеца.
Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД - гр. София оспорил исковете като неоснователни.
Твърдял, че през 2012 г. страните сключили договор за изкупуване на произведената от ищеца ел. енергия, като по отношение на количествата над НСП клаузите били заместени със сключени впоследствие договори от 2015 г. , от 2016 г., от 2017 г. и от 2018 г. със съдържание, аналогично на договорите от 2019 г. Ежегодно страните провеждали преговори за установяване на цената за изкупуване в условията на свободна продажба и ако ищецът смятал, че е могъл да постигне по-висока цена на произведените от него количества над НСП, е бил свободен да ги предложи на друг търговец. Не било вярно, че определянето на цената им се е извършвало от ответника - това било правено от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Договорите били с периодично и продължително действие, били изпълнени и даденото по тях но подлежало на връщане дори и при развалянето им. Оспорените договори били сключени с ответника, в
-5- качеството му на търговец на свободни пазар по смисъла на чл. 100 от ЗЕ и представлявал традиционна търговска продажба, която нямала за свое основание цитираното в молбата решение на КЕВР, затова и отмяната на последното не можела да рефлектира върху опорочаването на фактическия им състав. Освен това към деня на сключването им решението на КЕВР било отдавна отменено и двете страни съобразили поведението си с поетите по договорите права и задължения. Без значение за спора било дали решението на Върховния административен съд е било съобщено на ищеца, защото действието на отмяната било незабавно и нямало задължение да бъде съобщавано някому за него.
4
В съществена част от изложението ответникът изтъкнал подробно правни аргументи в подкрепа на неоснователността на исковите претенции и молбата към съда била да ги отхвърли.
От преценката на доказателства, по отделно и в съвкупност, се установява следната фактическа обстановка на спора.
С Разрешение за ползване № ДК-07-Бл-72 от 15.05.2012 г. на началника на РО „НСК“ - гр.
Благоевград при РДНСК Югозападен район била въведена в експлоатация фотоволтаична електроцентрала с диспечерско наименование ФтЕЦ „К.“, находяща се в м. „Бърдото“, в землището на гр. Разлог, в имот с идентификатор *** с възложител „Кора инвестмънт“ ООД - гр. Разлог. С договор № Р20016495/ 29.01.2010 г. обектът бил присъединен към електроразпределителната мрежа.
С решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР, считано т 1.07.2011 г. преференциалната цена за продажба на електрическа енергия от електрически централи с фотоволтаични модули с мощност над 200 kW била определена на 485.60 лева /Мвтч.
В т. 2.15 на решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР при тази цена нетното специфично производство на електрическа енергия за тези централи било определено на 1188 kWh.
С решение № 4923 от 20.07.2017 г. по адм. д. № 86313249/ 2016 г. на АССГ, ІІІ отделение, 51-ви състав, потвърдено с решение № 14955 от 4.12.2018 г. по адм. д. № 10758/ 2017 г. на ВАС, ІV отделение, влязло в сила на 4.12.2018 г. е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта по т. 2. 15, поради липса на обосновка на изводите за определяне на нетното специфично производство в двата законоустановени компонента на тази величина средногодишната продължителност на работата и собствените нужди на производителя.
С решение № СП-3 от 6.03.2019 г. на КЕВР въз основа на определената с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена, при средна продължителност на работа 1 250 часа, годишна ангажираност на централата 14.27 %, размер на собствените нужди от 5% е определено, че считано от 31.07.2015 г. нетното количество електрическа енергия за 1 kWh инсталирана мощност е 1188 kWh. Жалбата, подадена от „Дъбово енерджи“ ЕООД срещу това решение, била оставена без уважение с решение № 2587 от 24.02.2021 г. по адм.д. № 13 592/ 2019 г. на ВАС, ІІІ отделение.
С договор за изкупуване на електрическа енергия № 215/28.05.2012г. със срок на действие до 15.05.2032 г. „Кора инвестмънт“ ООД, като продавач се задължило да доставя на „ЧЕЗ Електро България“ АД в местата за продажба произведената електроенергия по цени и условия, определени в съответствие с действащите нормативни актове.