Решение № 159 от 14.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Даниела Дойчева в присъствието на прокурора Ангел Н. Ангелов като разгледа докладваното от Петко Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600317 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С Присъда № 244 от 04.12.2025г. по НОХД № 1984/2025г. РС – Пловдив, 3 н.с., е признал подсъдимия В. И. В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК и го е осъдил на 1 година и 6 месеца пробация, както и на обществено порицание.

Присъдата е обжалвана от подс. В. И. В. чрез защитника му – адв. Т. К..

Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия В. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се иска изменение на първоинстанционната присъда и намаляване на наложеното на подсъдимия наказание.

РП – Пловдив не е взела становище по въззивната жалба. С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание, проведено пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага съображения, че 1 присъдата е законосъобразна и правилна и следва да бъде потвърдена.

Защитникът на подс. В. – адв. Н. С., преупълномощен от адв. К., за което представя пълномощно, счита, че присъдата следва да бъде отменена и подсъдимият В. да бъде признат за невинен. Излага съображения, за липса на субективна съставомерност на извършеното деяние, като алтернативно се иска изменение на първоинстанционната присъда и намаляване на наложеното на подсъдимия наказание.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. И. В. е роден на ***, живущ в гр. ***, б., български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият В. В. и свид. И. Г. Й. живеели на семейни начала, като на 21.02.2007 г. им се родил син – И. В. В. с ЕГН:**********. Около месец след раждането на И. В. родителите му се разделили.

Тъй като подсъдимият не се грижел за сина си и не поемал никакви разходи за отглеждането му, с влязло в сила решение № 59/04.06.2008 г. по гр.дело № 215/2008г. на Районен съд – Пловдив, Й. осъдила В. В. е осъден да изплаща на детето си И. В. В. месечна издръжка в размер на 110лв. чрез неговата майка и законен представител. Подсъдимият не изпълнявал задълженията си да плаща издръжка.

Тъй като разходите за непълнолетния нараствали, Й. с Решение № 4308/30.10.2023 г. по гр. дело № 6565/2023 г. на Районен съд - Пловдив, първи брачен състав осъдила В. В. да заплаща увеличения размер на присъдената по гр.д. № 215/2008 г. по описа на ПРС месечна издръжка на И. В. В., чрез неговата майка и законен представител И. Г. Й. в размер на 400 лв. Решението влязло в сила на 27.12.2023 г.

Във връзка с неизпълнението на задълженията за изплащане на издръжка от страна на подс. В., свид. Й. подавала многократно жалби до Районна прокуратура - гр.Пловдив и били образувани няколко наказателни производства, като в последствие подсъдимия бил предаван на съд.

С присъда № 183/01.08.2018г. по НОХД № 4466/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, влязла в сила на 17.08.2018г. подс. В. В. бил осъден за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК и му било наложено наказание „пробация“ за срок от една година.

2

С определение № 2140/28.03.23 г. по НОХД № 2829/2022г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, в законна сила от 28.03.2023г., подс. В. бил осъден за престъпление по чл. 183 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК и му било наложено наказание „Пробация“ в размер на 2 години, както и обществено порицание.

С Присъда № 131/08.06.2023г. по НОХД № 34/2023г. на Районен съд – гр. Пловдив, влязла в законна сила от 24.06.2023 г., подс. В. В. е бил осъден за незаплащане на повече от две месечни вноски от издръжката за малолетното си дете Г. В. В., извършено в периода април 2021 до март 2022 г. – престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК и бил освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., но съгласно ТР № 19/1974г. на ВС присъдата е осъдителна с наложено наказание.

За периода от месец януари 2024г. до месец септември 2024г.

/включително/ подс. В. не изплатил на свид. И. Й. дължимата издръжка за детето И. В. Й. (В.). По този начин подс. В. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски,а именно: 9 месечни вноски по 400 лева всяка от тях, като общият размер на неизплатената издръжка възлизала на 3600 лева, като деянието е извършено било повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда № 183/01.08.2018 г. по НОХД № 4466/2018 г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив, влязла в сила на 17.08.2018г., като му било наложено наказание „пробация“ за срок от 1 година.

Към инкриминирания период В. В. не притежавал недвижими имоти, като на негово име имало регистриран лек автомобил „БМВ“ и нямал действащи трудови договори, но работел.

Срещу В. В. нямало образувано изпълнително дело за неплатена издръжка с взискател И. Й. като законен представителна сина си или И. В.

(Й.), действащ със съгласието на майка си.

В хода на съдебното производство И. В. В. сменил името си на И. В. Й..

Описаната фактическа обстановка първостепенният съд е приел за безспорно установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: препис от решение № 59/04.06.2008 г. по гр. дело № 215/2008 год. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, решение № 4308/30.10.2023 г. по гр. д. № 6565/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с отбелязване за влизането му в сила, извлечение от банкова сметка на И. Й., както и показанията на свидетелите И. Й. и И. Й., писма от РС – Пловдив (държавни съдебни изпълнители), Бюрото по труда – Пловдив, НОИ, Агенция по вписвания, Община Хисаря, с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, ТД на НАП – Пловдив, Агенция по вписванията.

Производството по делото е протекло по общия ред при условията на чл.

269 от НПК, а именно в отсъствието на подсъдимия, тъй като съдът е преценил, че същият не е необходимо да присъства в заседанията за разкриване на обективната истина и обвинението, което му е повдигнато не е за тежко престъпление.

Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания и писмените 3 доказателства по делото, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимият В. е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК и го е признал за виновен по повдигнатото му обвинение. Районният съд е приел, че от показанията на свидетелите И. Й. и И. Й. и от писмените доказателства по делото по безспорен начин се установява, че подс. В. за времето от месец януари 2024г. до месец септември 2024г., включително, в гр. Хисаря, след като е бил осъден с Решение № 59/04.06.2008 год. по гр. дело № 215/2008 год. на Районен съд – гр. Пловдив, ХУ гр.с., влязло в сила на 23.10.2008г. и с Решение № 4308/30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 6565/2023 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в законна сила на 27.12.2023г., като бил изменен размерът на постановената с горецитираното решение месечна издръжка на 400 лева, В. бил осъден да издържа свой низходящ – сина си И. В. В. (сега Й.), но съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 9 месечни вноски по 400 лева, общо в размер на 3600 лева, като е извършил деянието повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда № 183/01.08.2018 г. по НОХД № 4466/2018г. по описа на РС – Пловдив, влязла в сила на 17.08.2018г., протоколно определение за одобряване на споразумение № 2140/28.03.2023г. по НОХД 2829/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 28.03.2023 г. и присъда № 131/08.06.2023 г. по НОХД № 34/2023 г. по описа на РС – Пловдив, влязла в сила на 24.06.2023г. за друго такова престъпление — престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.

28, ал. 1 от НК.

Районният съд е приел, че подс. В. е извършил престъплението умишлено, с пряк умисъл – с целени и настъпили общественоопасни последици.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание на подс. В., РС – Пловдив е взел предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени липсата на имущество, от което е възможно да се издържа подсъдимият, а като отегчаващи: няколкото деца, за които В. дължи издръжка, но не я заплаща, въпреки упражняваната спорадична трудова дейност, както и липсата на интерес за комуникация с детето И. Й. и упоритостта, с която се извършва престъплението. Съдът е преценил, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК и като най-справедливо наказание, съобразявайки целите в чл. 36 от НК е преценил да наложи по-лекото алтернативно предвидено наказание, а именно „пробация“ за срок от една година и шест месеца. Наложил e и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.

Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, намира за установено следното:

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Виришапокв, първата инстанция е извършила 4 необходимите процесуално-следствени действия, изясняващи значимите факти относно неплащането на издръжка от страна на подсъдимия за детето му, както и предходните му осъждания, обуславящи наличието на повторност.

Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е намерил тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви и ги кредитирал. По безспорен начин е установено, че подс. В. през инкриминирания период съзнателно не е заплатил дължимата издръжка за детето си въпреки обективната възможност за това. Същият е млад, в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които му пречат да работи, за да осигури средства за дължимата издръжка на детето си.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Въз основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

Правилно ПРС е приел че деянието е извършено умишлено с пряк умисъл.

Подсъдимият е бил наясно че е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща месечна издръжка на детето си, но съзнателно не е сторил това.

Безспорно е налице повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК предвид предходните осъждания на подс. В. за друго такова престъпление. Не е изтекъл срокът по чл. 30 от НК.

Неоснователни за възраженията на защитата за липса на субективна съставомерност на престъплението. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им неплащайки дължимата издръжка. Налице е и изискуемото от субективна страна съзнание за неизпълнение на задължението за плащане на издръжка, съпроводено с осъзнаване на субективната възможност за изпълнение на задължението.

Подсъдимият въпреки че е знаел, че е задължен за изплащане на издръжка не е положил никакви усилия, а е предпочел собственото си материално благополучие.

Неоснователно е и възражението на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание. Правилно ПРС е преценил че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК предвид липсата на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. На подсъдимия вече е бил даван шанс при предходните му осъждания за идентично с настоящото престъпление и очевидно тази снизходителност не е довела до постигане на целите по чл. 36 от НК. Наложеното наказание е справедливо по вид и размер и не се налага неговото намаляване. Правилно е наложено и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.

Разпечатката съдържа 51 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dec21d8e-db74-448c-9615-310e4943c53b