Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 11.10.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 221/2021
Вид
Решение № 63
Подписан
11.10.2021
В сила
11.10.2021
Състав
КАЛИН КИРИЛОВ БАТАЛСКИ, МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.19, ал.1, т. 1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.8, ал.1 · Закон за чужденците в Република България
  • чл. 181 · Наказателен кодекс
  • чл. 281, ал. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 306, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
  • чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.309, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Перник, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА в присъствието на прокурора Росица Недялкова Ранкова (ОП-Перник) като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600221 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 13 от 16.04.2021 г. по н.о.х.д. № 7/2021 г., Трънският районен съд е признал подсъдимия А. И. Б. за невиновен в това, на *** г. около 12:25 часа в землището на ***, на около 6000 (шест хиляди) метра източно от ***, на около 7000 (седем хиляди) метра югоизточно от *** и на около 350 (триста и петдесет) метра от кметството на ***, с цел да набави за себе си имотна облага сума в размер на 200 (двеста) евро, противозаконно да е подпомогнал, като е превозвал 4 (четири) лица чужди граждани от *** произход 1.S. S./С. С., роден на *** г. в ***, гражданин на ***;

2.M. N. H./М. Н. Х./, роден на ***г. в ***, гражданин на ***; 3.Q. K./К. Х., роден на ***г. в ***, гражданин на ***, 4.H. S./Х. С., роден на ***г. в ***, гражданин на ***, да преминават в страната в нарушение на закона, а именно на: чл.8, ал.1 от Закон за чужденците в Република България – „чужденец може да влезе в Р. България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква'" и чл.19, ал.1, т. 1 от Закон за чужденците в Република България: „чужденец, който влиза в Република България или преминава 1 през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задграничното пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима", като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство лек таксиметров автомобил марка „Дачия", модел „Логан", с регистрационен номер № ***, собственост на А. И. Б. и по отношение на повече от едно лице, а именно 4 (четири) лица *** граждани, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.

281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда на основание чл.309, ал.5 от НПК вр. чл. 53, ал.2, б.“Б“, изр.1-во от НК в полза на Държавата са отнети веществените доказателства по делото - един брой банкнота с номинал от 100 евро със сериен № *** предадена с приемопредавателен протокол и една банкнота с номинал от 100 евро със сериен № ***, предадена с приемо-предавателен протокол, а на осн. чл. 306, ал.1, т.4 от НК са върнати на подсъдимия А. И. Б. или упълномощен от него представител следните веществени доказателства: лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер № ***, намиращ се в ГПУ-Т., ведно с документите за същия – един брой ключ за лек таксиметров автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер № *** предаден с приемо – предавателен протокол за съхранение и отговорно пазене в ГПУ Т., един брой свидетелство за регистрация, част 1-ва, № ***, за автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят, с регистрационен номер № ***, намиращ се съгласно описа по делото на лист 87, един брой пътна книжка серия *, № *** за автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер № *** намиращ се съгласно описа по делото на лист 87. На осн. чл. 190, ал. 1 от НПК направените в ход на наказателното производство разноски е постановено, че остават за сметка на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от Районна прокуратура-П., допълнен с допълнителен протест с вх. № 260505/17.05.2021 г. Според прокурора от събраните по делото гласни доказателства се налага изводът, че подсъдимият е съзнавал, че превозва чужди граждани, които са искали да преминат нелегално през границата на страната към ***. Поради изложените съображения се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова с осъдителен диспозитив, както и отнемане в полза на държавата на основание чл. 281, ал. 4 НК на веществени доказателства: лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер № ***, намиращ се в ГПУ-Т., ведно с документите за същия – един брой ключ за лек таксиметров автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер № *** предаден с приемо – предавателен протокол за съхранение и отговорно пазене в ГПУ Т.. Не се иска събиране на нови доказателства.

Подсъдимият А. И. Б. и неговият защитник адв. Н.Н. не са подали писмено възражение по реда на чл. 322 НПК срещу протеста.

В съдебните прения прокурорът от ОП-Перник поддържа подадения протест и изложените в него оплаквания. Намира, че напълно обосновано районният съд е приел осъществяване на престъплението от обективна страна, но напълно неправилно не е приел наличие на субективния елемент, давайки вяра само и единствено на обясненията на подсъдимия, които се явяват една защитна негова теза. Твърди, че именно неосъществяването на действителен таксиметров превоз, какъвто е било редно да бъде извършен, показва това, че той е знаел, че върши нещо нередно. Счита за общоизвестно гражданите от определена държава как се придвижват из Европа, поради това намира за нелогично обяснението на подсъдимия, че не е знаел кой какъв е от 2 лицата, които вози. На следващо място, сочи, че районният съд обосновава изводите си с това, че дейността на подсъдимия не била организирана и не била свързана с групи и каналджии. Твърди, че такова обвинение не е повдигано от Районна прокуратура-П..

По тези съображения представителят на държавното обвинение намира обвинението за доказано по несъмнен начин и моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова с осъдителен диспозитив, като на подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6 м., кумулативно с предвиденото наказание глоба в среден размер. Предвид чистото му съдебно минало предлагаме счита, че наказанието следва да бъде наложено условно, а веществените доказателства да бъдат отнети в полза на държавата.

Защитникът на подс. Б. - адв. Н., пледира за потвърждаване на присъдата, която намира за обоснована и законосъобразна. Сочи, че районният съд правилно е приел, че подсъдимият от обективна страна е осъществил изпълнителното деяние на престъплението на повдигнатото му обвинение, именно по чл. 181 НК, чрез превозването на чужди граждани от местонахождението им към ***, съдействайки им да преминат през територията на Република България, като за целта е използвал МПС.

Излага подробни съображения относно липсата на субективна страна на деянието по така повдигнатото обвинение, като поддържа, че подсъдимият не е осъзнавал, че превозваните от него лица не са имали разрешение да преминат през границата, че са преминали не през определените за целта гранични пунктове, не са имали разрешение да бъдат в Република България и въпреки това ги е подпомогнал да пребивават в Република България, както и, че подсъдимият не е бил наясно с това, че чуждите граждани нямат разрешение да преминат през страната ни. Твърди, че подсъдимият ги е възприел единствено и само като редовни клиенти, които искат да бъдат превозвани от автогара ***, първоначално до ***, а след това до ***, срещу заплащане. Посочва, че той няма право да задава въпроси на пътниците си защо, къде, какво ще правите и къде сте тръгнали. Акцентира върху обстоятелството, че чуждите граждани са говорили с него на турски език, като срещата им е била в смесен район. Позовава се на показанията на превозваните от подсъдимия лица, поддържайки, че същите не са имали предварителна уговорка с него. Затова защитникът счита, че подсъдимият правилно е оправдан от първоинстанционния съд.

Подсъдимият поддържа казаното от негония защитник. Поддържа, че на тези години да направя такова нещо е било немислимо, не е знаел. Сочи, че е баща на три деца, не обичам рисковете и сега не е добре със психиката, чувства се провален от всякъде.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли за потвърждаване на присъдата, твърди, че не е виновен, психически не е добре и е готов за лудницата.

Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства от първата инстанция, намери за установено следното:

Първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на събрания доказателствен материал. Всички доказателствени източници са били подложени на задълбочен и внимателен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са както поотделно, така и в тяхната съвкупност, при спазване на правилата на 3 формалната логика. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено съдържание каквото няма.

Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано въз основа на валидни доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал.

3 НПК. Там, където съдът е констатирал наличието на противоречия в някои от доказателствените източници, те са подложени на задълбочен анализ и съпоставяне с останалата доказателствена маса, като контролираната инстанция е изложила подробни и убедителни аргументи на кои от доказателствата дава вяра и по каква причина и кои игнорира като недостоверни или счита за недостатъчно информативни от гледна точка на предмета на делото.

Извършвайки собствена преценка на отделните доказателствени източници, събрани от първата инстанция- гласни - обясненията на подсъдимия А. И. Б., показанията, дадени на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр ал. 1, т. 4 от НПК, на свидетелите чужди граждани Х. С. (H. S. ), С. С. (S. S.), М. Н. Х. (M. N. H.) и К. Х.

(Q. K.), показанията на свидетелите В. Я. Г. и М. С. Т., писмени, включително приобщените по реда на чл. 283 НПК от досъдебното производство, които кореспондират помежду си и в съвкупност с кредитираните гласни доказателства допринасят за установяване на обективната истина, а именно – обстоятелствен протокол от *** г. за нарушение на държавната граница, протоколи за личен обиск на лица от *** г. и регистрация на чужденци, дактилоскопни карти, разрешително за таксиметров превоз № ***г., протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от ***г., протокол за доброволно предаване от ***г., пътна книжка, голям талон за регистрация на лек автомобил, протокол за оглед на веществени доказателства и албум с фотоснимки, писмо с вх. № *** г. от директора на РД “Автомобилна администрация“- С. З. заедно със справка към него, писмо с вх. № *** г. от Началника на ОСИН-С., писмо с вх. № *** г. от Началника на ГПУ-Т., заедно с приложени към него 4 бр. заповеди за принудително настаняване на чужденци в звено за краткосрочно настаняване при СДВНЧ към дирекция „Миграция“, писмо с вх. № *** г. от Директора на ОДМВР-П., писмо с вх. № *** г. от Началника на сектор „Режимна дейност“ към ГДИН, писмо с вх. № *** г. от Директора на дирекция „Миграция“-МВР, писмо с вх.

№ *** г. от Началника отдел „ПМЗ-Военна рампа“, РПЦ С., ДАБ при МС, справки за актуално състояние на трудовите договори и за съдимост на подсъдимия, както и веществените доказателства по делото - един брой банкнота с номинал от 100 евро със сериен № *** предадена с приемо-предавателен протокол и една банкнота с номинал от 100 евро със сериен № ***, предадена с приемо-предавателен протокол, лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер № ***, намиращ се в ГПУ-Т., ведно с документите за същия – един брой ключ за лек таксиметров автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер № ***, предаден с приемо – предавателен протокол за съхранение и отговорно пазене в ГПУ Т., един брой свидетелство за регистрация, част 1-ва, № ***, за автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят, с регистрационен номер № ***, намиращ се съгласно описа по делото на лист 87, един брой пътна книжка серия *, № *** за автомобил марка „Дачия", модел „Логан", жълт цвят с регистрационен номер № ***, намиращ се съгласно описа по делото на лист 87, настоящата инстанция намери за установена следната фактическа обстановка: