Акт от 14.06.2019, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е №167 гр.

Перник, 14.06.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЛОРА СТЕФАНОВА

С участието на секретаря А. М. и прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа административно дело № 28/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от П.И.Т., ЕГН ********** *** против Областна дирекция на вътрешните работи – гр. Перник и Министерство на вътрешните работи.

Ищцата твърди, че ответникът

Министерство на вътрешните работи чрез съответното си компетентно звено е въвело за нея сигнал за дискретно наблюдение в Националната Шенгенска информационна система. Сочи, че това действие е незаконосъобразно, тъй като не са били налице визираните в закона и подзаконовите актове предпоставки за осъществяването му. В резултат на него е претърпяла неимуществени вреди, представляваща затруднение и забавяне при преминаване на граничните пунктове с Република Северна Македония на 22.09.2017 г.; била е подложена на допълнителни проверки от служителите на гранична полиция, които са и причинили неудобство и унижение; проверките са довели до забавяне и на останалите чакащи да преминат през граничния пункт, което е довело до насочено срещу нея недоволство от тяхна страна. Ищцата счита, че претърпените неимуществените вреди могат да бъдат справедливо обезщетени с присъждане на сумата от 10000 лв.

Ищцата сочи, че на 25.01.2018 г. отишла в сградата на сектор „Пътна полиция“ – Перник, за подновяване на СУМПС.

Служителката, обработваща заявленията установила, че в Националната Шенгенска информационна система за нея е подаден сигнал, за което уведомила служител от ОДМВР – Перник. На място пристигнал уведоменият служител, който поискал личната и карта и без да иска съгласието и, и да и дава обяснения я завел в сградата на ОДМВР. Там ищцата твърди, че престояла за времето от 10.00 ч. до 10.30 ч., като възприела това като принудително задържане. След извършване на необходимата справка, полицейският служител и върнал личната карта и я освободил. От така извършените действия се почуствала унизена и стресирана. Изпитвала притеснение от обстоятелството, че се намира в едно помещение с няколко въоръжени мъже – полицейски служители. Счита, че причинените и неимуществени вреди могат да бъдат справедливо обезщетени с присъждане на сумата от 5000 лв.

Искането към съда е: да осъди МВР да и заплати сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в създадено затруднение, неудобство и унижение при преминавана на граничните пунктове с Република Македония на 22.09.2017 г., настъпили в резултат на незаконосъобразно подаване на сигнал за нея в Националната Шенгенска информационна система, като лице, подлежащо на наблюдение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното плащане; да осъди ОДМВР – Перник да и заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, притеснение и смущение, в резултат на незаконното и отвеждане от сградата, в която се помещава сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, в сградата на ОДМВР – Перник на 25.01.2018 г. от 10.00 ч. до 10.30 ч., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответниците – ОДМВР – Перник и МВР, както и на Окръжна прокуратура – Перник.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил отговор от ответника – Министерство на вътрешните работи. Искът е оспорен като неоснователен. Изложени са съображения за отсъствие на пасивна материална легитимация на МВР да отговаря по иска. Твърди се подаването на сигнал в НШИС не представлява административна дейност, тъй като това е действие на орган, който действа като правозащитен и затова не обуславя отговорност за вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Оспорва се настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди, както и наличието на причинно – следствена връзка между тях и подаването на сигнал за дискретното и наблюдение в НШИС. Поради неоснователност на главния иск се оспорва и основателността на предявения акцесорен иск за присъждане на законната лихва. Искането към съда е да отхвърли иска като неоснователен.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че ищцата не е задържана принудително. Тя не е била привеждана в помещение за задържане на лица, не са и били поставяни помощни средства, по отношение на нея не е упражнявано физическо въздействие и не са извършвани унижаващи достойнството и действия. Ответникът сочи, че ищцата не е била принудително заведена в сградата на ОДМВР, а поканена да придружи полицейския служител за извършване на проверка. Твърди, че неговите действия и действията на служителката, подала информация за „наблюдаван обект“ от НШИС, не са незаконосъобразни, тъй като са в изпълнение на служебните им задължения и в съответствие с разпоредбите на Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България. Оспорва обстоятелството, че ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди, както и че те са пряка и непосредствена последица от действията на служителите на ОДМВР. Сочи, че ищцата сама е предизвикала по-продължителното и ангажирана със случая, от обичайното такова, тъй като е имала претенции, които не са основани на закона. Оспорен е размерът на претендираното обезщетение, с твърдението, че е значително завишено. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си – адв. М., поддържа предявените искове. Излага съображения за основателността им. Искането към съда е да ги уважи и да присъда направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът – МВР, редовно призован, не е изпратил представител.

В съдебно заседание, ответникът - ОДМВР – Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Искането към съда е да го отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на

Окръжна прокуратура – Перник оспорва предявените искове. Дава заключение за тяхната неоснователност. Предлага на съда да ги отхвърли.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

По иска, предявен срещу Министерство на вътрешните работи:

Същият е подаден от надлежно процесуално легитимирано лице по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК и в съответствие с правилото на чл. 204, ал. 4 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Неоснователен е доводът на ответника –

МВР, за отсъствие на пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения срещу него иск. Твърденията в исковата молба са за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното подаване за нея на сигнал в Националната Шенгенска информационна система. Съгласно чл. 9, във вр. с чл.

4, ал. 1, т. 7 от Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България, единственият орган компетентен да въведе, актуализира и заличава сигнали в НШИС за лица, подлежащи на дискретно наблюдение или специфичен контрол е Бюро „***“.

Чл. 3, ал. 4 от Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система на Република България и чл. 12, ал. 8 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи уреждат Бюро „***“ като звено на Дирекция международно оперативно сътрудничество/ДМОС/. Съгласно чл. 3, т. 6 от ПУДМВР и по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, Дирекция международно и оперативно сътрудничество е една от основните структури на МВР и няма статут на юридическо лице. Затова по силата на чл. 205 от АПК по иск за вреди, причинени от длъжностни лица на Бюро „***“, надлежно пасивно процесуално легитимирано да отговаря е юридическото лице, към която структура принадлежи органът, който се твърди, че ги е причинил. В настоящия случай, предвид изложеното по-горе, това е Министерство на вътрешните работи. Затова то е надлежният ответник по предявения иск.

Неоснователен е и доводът на МВР за недопустимост на иск поради това, че дейността, от която се претендират вредите не е административна. Настоящият състав намира, че въвеждането на сигнал в Националната шенгенска информационна система представлява действие, осъществявано от административен орган, в изпълнение на възложена му административна дейност, незаконосъобразното извършване на което обосновава отговорност по чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно § 1, т. 1 от

ДР на Наредба № 8121з-465 сигналът представлява съвкупност от данни, въведени в ШИС, позволяващи на компетентните органи да идентифицират лице или вещ. Според чл. 123, ал. 2, във вр. с чл. 120, ал. 1 от ЗМВР, въвеждането му е от компетентността на определените от Министъра на вътрешните работи, въз основа на законова делегация, органи от структурата на МВР. Според чл. 9 от Наредба № 8121з, това са: Бюрото "***", дирекция "Миграция“, Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции на МВР (ОДМВР), дирекция "Миграция", дирекция "Български документи за самоличност" и съответните им звена към ОДМВР, регистрирали издирването в АИС "ИД". Целта на извършваната от тях дейност е предоставянето на информация, необходима за идентифициране на конкретно лице или на вещ и предприемане по отношение на тях на предвидените в съответните нормативни актове мерки. Затова тя, има за последица засягане на свободите и законните интереси на отделни лица. От изложеното следва извода, че въвеждането на сигнал в НШИС е действие, осъществявано от органи, в структурата на изпълнителната власт, в изпълнение възложено им със закон правомощие, с което се засягат свободи и законни интереси на конкретни лица. Затова представлява административна дейност незаконосъобразното й извършване е основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.

10, ал. 1 от Наредба № 8121з-465, транспонираща текста на чл. 48, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение. Тя предвижда, че компетентните органи отговарят за законосъобразното въвеждане на данни в НШИС, както и за достоверността, точността и актуалността им. При нарушаване на правилата за осъществяване на правомощията им, те отговарят за причинените на конкретни лица вреди по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения съдът приема, че в конкретния случай действията, от които се твърди, че са настъпили неимуществените вреди, попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДВ, затова предявеният иск за обезщетяването им е допустим, а редът за разглеждането му е регламентиран в чл. 203 – чл. 207 от АПК.

Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:

За уважаването му, в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че длъжностно лице при бюро *** е въвело за нея сигнал за дискретно наблюдение в Националната шенгенска информационна система, без да са налице законовите предпоставки за това, в резултат, на което на 22.09.2017 г. е възникнало затруднение при преминаването и през КПП „Гюешево“, което и е причинило стрес, безпокойство, притеснение и унижение.