Присъда № 21 от 28.06.2024, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 21 от 28. 06.2024г. по НОХД № 258/2024г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав.

Районна прокуратура гр. гр. Бургас, ТО Несебър е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 304 – ЗМ - 1327/2022 г. , пр. преписка вх. № 18799/2022г. по описа на прокуратурата против Т.М.Г. за това, че в условията на опасен рецидив, на 06.12.2022г. , около 00,30 часа, в гр. С.В., в комплекс „К.Р.*“, находящ се на ул. „П."*, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на заключващ механизъм на входна врата към кухня от апартамент, отнел чужди движими вещи - сумата от 10 000 лева, от владението на Р.С.С. от гр. С.В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК.

С протоколно определение от 28.06.2024г. Р.С.С. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец, като в производството е приет за съвместно разглеждане предявения от него иск срещу Т.М.Г. за присъждане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК.

Представителят на Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър, поддържа обвинението.

Счита, че същото безспорно е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Извършва анализ на доказателствата, от които счита, че се доказва обвинението. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и съответно да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да бъде определено към средния предвиден в разпоредбата размер и съответно намалено с 1/3, с оглед на това, че се провежда съкратено съдебно следствие. Предлага на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.

Намира, че следва да бъде уважен и предявеният иск за имуществени вреди. Моли съдът да се произнесе в този смисъл.

Повереникът на частния обвинител и гражданския ищец се присъединява към доводите на представителя на държавното обвинение. Счита, че деянието е безспорно доказано. Намира, че освен направеното самопризнание на подсъдимия, не са налице други смекчаващи вината обстоятелства и при индивидуализиране наказанието трябва да бъде определен от среден към висок размер. Намира, че следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 години, което след редукцията ще бъде съществено намалено. Моли да бъде уважен предявеният граждански иск, както и да му бъдат присъдени разноски.

Защитникът на подсъдимия намира, че следва да му се наложи наказание като се приспадне предвиденото от законодателя наказание в размер на 1/3 и то да бъде в минимален размер съгласно чл. 196, ал. 1, т. 2 НК.

Подсъдимият Т.Г. е съгласен със защитника си. Сочи, че в условия на свобода трудно успява да си намери постоянна работа с неговото съдебно минало. Обръща внимание, че е извършил деянието поради проблем с хазарта, който има. Изразява съжаление за неприятностите, които причинил на пострадалите. Моли да му се наложи по-леко наказание.

Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, тъй като в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и обяви, че при постановяване на присъдата самопризнанието на подсъдимия ще бъде ползвано, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимият Т.М.Г. , роден на **.**.****г. , българин, български гражданин, неженен, основно образование, с постоянен адрес: гр. П., бул. „Ц.Ш.“ бл. **, ет.*, ап.*, понастоящем в Затвора - П., неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********. Същият е осъждан многократно, като на 08.06.2021г. е изтърпял наказание от 5 години „Лишаване от свобода“ (по определено общо най-тежко наказание, измежду няколко осъждания, осъществено с Определение № 63 от 1

28.03.2018г. по ЧНД № 48/2018г. по описа на Районен съд Чепеларе.

Към 05.12.2022г. свидетелят с. живеел в гр. С.В., „к.р.-*“. На 05.12.2022г. той получил сумата от 30 000 лв. от негов колега – а.х.. с. поставил получената сума в мъжката си чанта, която била разпределена на 2 пачки по 10 000 лв. с купюри от по 100 лв. и 5 пачки от по 2000 лв. с купюри от по 20 лв. По-късно вечерта с. прибрал част от сумата в размер на 18 000 лв. в сейф, а останалите 12 000 лв. оставил в чантата си. Вечерта се прибрал в дома си (апартамент на партерния етаж в комплекса, с три входа – централен, към кухнята и към хола), като около 23:00 часа, заедно със семейството си, вкл. св. с.а, легнали да спят, като заключили всички врати.

Чантата с парите била оставена от с. върху шкаф с чекмеджета, който се намирал срещу спалнята.

По същото време – вечерта на 05.12.2022г. срещу 06.12.2022г. подсъдимият се намирал на територията на к. к. „Слънчев бряг“. Същият се насочил към гр. С.В. и преминавайки през плажната ивица влязъл на територията на комплекс „К.Р.“ (апартаментът на св. с. се намирал на около 30 метра от плажната ивица). Подсъдимият се насочил към апартамента на с. и около 00:30 часа на 06.12.2022г. застанал пред входната врата от към кухнята, която бил тип „хармоника“, от ПВЦ дограма тип френски прозорци – стъклопакет, разделена на три части – отваряеми. Чрез неустановено желязо оказал натиск в областта на дограмата на вратата на три места – на разстояние 50 см., на разстояние 1.5 метра и на разстояние 2 метра височина, като успял да счупи заключващия механизъм и влязъл в апартамента. Преминал през хола и се насочил към спалнята, където видял чантата, от която се подавала пачка с пари. Взел парите и решил да провери чекмеджетата от шкафа, но при затварянето на едното от тях св. с.а се събудила, видяла обвиняемия и извикала, след което скочила от спалнята. От виковете й се събудил и св. с..

Подсъдимият тръгнал да бяга към входната врата, но се спънал на табуретка и паднал, като свидетелите успели да видят лицето му. Успял да стане и тръгнал да бяга, свидетелите се опитали да го последват, но той излязъл през вратата в градината на комплекса и успял да избяга, като св. с. установил липсата на сумата от 10 000 лв. от намиращите се в чантата пари. Установил също, че вратата от към кухнята има следи от побитости и не може да се заключва. Бил подаден сигнал в полицията, като на място бил извършен оглед, при който било установено състоянието на разбитата вратата. При огледа била иззета обтривка от трасологична следа в апартамента, а така също и три броя дактилоскопни следи. На 08.12.2022г. св. Г. от РУ Несебър, на която били възложени издирвателни мероприятия, посетила комплекса и установила, че в него има инсталирани камери за видеонаблюдение. От А.А. записите били предадени, като се установило, че извършителят на кражбата е заснет от камера № 16 в 00:38 часа. Записи били предадени и от комплекс „В.Б.Р.“ – от М.М., като се виждал как в 00:41 часа на 06.12.2022г. извършителят преминава по улица пред комплекса и продължава в посока комплекс „П.Б.-*“.

Били изготвени техническа експертиза – на записи и дактилоскопна експертиза – на следите, като от последната се установило, че установената трасологична следа е на подсъдимия.

Впоследствие – на 26.05.2023г., било извършено разпознаване, при което свидетелите с.и разпознали подсъдимия като лицето, извършило кражбата в дома им.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това негово признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти. Наред с това подсъдимият е дал и съгласието си за тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите с., с.а, Г., Т., Ч., обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП - в протокол за разпит на обвиняем от 26.03.2024г. Фактическата обстановка се допълва и от протоколите за извършени действия в хода на ДП – за оглед на местопроизшествие, за вземане на образци за сравнително изследване, за разпознаване на лица и предмети, а така също и от експертните заключения на дактиколоскопни експертизи, ДНК експертиза и видеотехнически експертизи. За установяване на фактическата обстановка способстват и събраните писмени 2 доказателства – вкл. протоколи за доброволно предаване и актуална справка за съдимост на подсъдимия. Всички посочени доказателства си кореспондират помежду си като в пълна степен съвпадат и с признанията на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Т.М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК.

На първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимият Т.М.Г. е отнел сумата от 10 000 лв. от владението на Р.С.С.. Последният е държал паричната сума в чанта на шкаф в спалнята в обитавания от него апартамент в гр. С.В.. Т.е. той безспорно е осъществявал фактическа власт върху вещите – парични средства. От своя страна Т.М.Г. е прекъснал владението върху паричните средства, осъществявано от пострадалия, като е осъществил свое такова върху – взел е паричната сума от чантата и въпреки, че е бил забелязан от собствениците – е побягнал от апартамента и е успял да установи трайна фактическа власт върху паричната сума. В тази връзка следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на престъплението „кражба“ се изразява в отнемане на вещта от владението на другиго. То се осъществява чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта, която до момента на деянието се упражнява от някого, и същевременно да установи своя фактическа власт върху нея. Тези два акта могат да бъдат извършени както едновременно, така и с известен промеждутък във времето. От съществено значение са конкретните особености на вещта, които определят и механизма, по който може да бъде осъществена трайна фактическа власт върху нея. В случая става въпрос за парична сума и за осъществяване на трайна фактическа власт върху нея са били достатъчни извършените от подсъдимия действия по отнемането й от чантата на пострадалия и побягване от апартамента. Ето защо безспорно с действията си Г. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението. Както се посочи - от обективна страна безспорно се установява също така, че паричната сума е била чужда, което е било недвусмислено ясно и за подсъдимия Г. (с оглед факта, че е влязъл в чужд апартамент и е отнел същата от чанта на шкаф в спалнята) и не се е следвала на подсъдимия на законно правно основание.

Осъжданията на Т.М.Г. обосновават от обективна страна и квалифициращия признак "опасен рецидив" – извършил е деянието след като е бил осъждан на „Лишаване от свобода“ за срок от пет години с определеното общо наказание по ЧНД № 48/2018г. по описа на Районен съд Чепеларе, изтърпяно на 08.06.2021г. Т.е. Г. е бил осъждан за тежки умишлени престъпления (по чл.

196, ал. 1, т. 2 НК) на „Лишаване от свобода“ за период по-дълъг от една година и изпълнението на наложеното общо наказание не е отложено по чл. 66 от НК, като към момента на извършване на деянието от изтърпяването му не са изтекли пет години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК.

Следователно той е осъществил настоящото деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.