Решение № 2236 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2236 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА Д. при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д. Административно наказателно дело № 20251110201648 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от К. Д. С., ЕГН: ********** чрез адв. В. Кривошиева с р е щ у електронен фиш серия ********************, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Твърди се, че нарушението не е извършено при условията на повторност, тъй като ЕФ Серия К № 6284245 е обжалван от нея и не е влязъл в сила. Отделно от това се съдържат оплаквания за други допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – СДВР – редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се аргументира законосъобразност на обжалвания фиш и се моли за потвърждаването му. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

С електронен фиш серия К 6284245, издаден от СДВР на жалбоподателя К. Д. С., ЕГН:

********** било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш е обжалван и не е влязъл в сила.

1

На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до 24.02.2020 г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на устройството 567 преминала последваща периодична проверка за техническа изправност на 18.05.2023 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 1-9-23/18.05.2023 г.

Н а 13.09.2023 г. около 19:05 часа в с. Волуяк, п о ул. „Ломско шосе“, с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мини Купър“, с ДК № СВ 4775МХ, собственост на жалбоподателя К. Д.

С.. При номер 271 на ул. „Ломско шосе“ горепосочената мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-M с фабричен номер 567 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 68 км. /час в населено място, при законоустановено ограничение на скоростта от 50 км/ч. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – К. Д. С., ЕГН:**********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 8113295, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя К. Д. С. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила – 65 км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 15 км/ч.

Електронният фиш бил връчен на 14.01.2025 г. лично на жалбоподателката срещу разписка.

Жалбоподателят К. Д. С. не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на 22.01.2025 г. чрез адв. Кривошиева депозирала жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № ******************г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 13.09.2023 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, справка от ОПП-СДВР относно датата на връчване на процесния фиш, справка „Картон на водача“ за жалбоподателя С..

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 1-9-23/18.05.2023 г. на средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 567 е преминало е последваща проверка за техническа изправност на 18.05.2023 г. В протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км. /час при измерена скорост до100 км. /час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км. /час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по 2 делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „Мини Купър“ с ДК № СВ4774МХ е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 13.09.2023 г., а именно в с.

Волуяк, на ул. „Ломско шосе“, до номер 371, с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София. В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – техническото средство е било монтирано в служебен автомобил с рег. № ****************, н о е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили. Отново в същия протокол е отразено, че не е въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение на автомобилите с пътен знак, а същата е законоустановена за насленео място – 50 км/ч. Посочено е, че номера на първото статично изображение е 19745, а последното е 19803, като видно от представената по делото фотоснимка е с № 19795 и попада в горепосочените рамки. При тези данни съдът намира, че цитираният протокол е годно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства и няма пречка съдът да го цени при установяване на фактите по делото.

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателя К. Д. С..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на 14.01.2025 г., а жалбата е подадена на 22.01.2025 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или 3 отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на

Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.