Определение № 246 от 09.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Перник, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500168 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.

С Разпореждане рег. № 104 от 26.01.2026г., постановено по ч. гр. д. № 103/2026г. по описа на Брезнишкия районен съд, е оставено без уважение заявление с вх. № 312 от 26.01.2026 г. на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Ц. Х., с ЕГН: ********** за следните суми, претендирани като дължими по Договор за паричен кредит № *** от ***, а именно: Неплатена падежила главница в размер на 272.33 евро, дължима от вноска № 12 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 16 с падежна дата 20.01.2026 г.;

Неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 121.32 евро, дължимо от 20.09.2025 г. до 20.01.2026 г.; Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 119.85 евро, дължимо от 20.09.2025 г. до 20.01.2026 г.;

Неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 199.75 евро, дължимо от 20.09.2025 г. до 20.01.2026 г.; Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 255.65 евро, начислени на 19.01.2025 г.; Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 15.34 евро, начислени на 04.11.2024 г.; Лихва за забава в размер на 29.51евро, дължима от 21.10.2024 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 25.01.2026 г.; Законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.01.2026 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото, и се отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

За да постанови разпореждането, Брезнишкият районен съд е изходил от разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, предл. 1-во от ГПК и е приел, че по отношение на претендираните суми, договорът за потребителски кредит противоречи на закона – 10а, ал.2 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК /за допълните услуги „Фаст“ и „Флекси“/ и 1 заобикаляне закона – чл. 21, чл. 19, ал.4 от ЗПК. Отбелязал е, че неспазването на тези разпоредби, което е сторено, съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на целия договор, в резултат на което остава дължима само главницата /чл.23 ЗПК/. При това положение е посочил, че следва да се присъди само сумата от 2 500,00 лева (стойност на отпуснатата главница), но тъй като заявителят е признал, че длъжникът е платил погасителните вноски от 1-ва до 11-та в общ размер на 1569,09 евро /11х278,99лв. = 3068,89 лв./ следва, че последният е надвнесъл сумата от 290,86 евро /568,89 лв./.

Недоволен от разпореждането е останал заявителят „Профи кредит България“ ЕООД, който чрез юрисконсулт Е. С. К., го е обжалвал изцяло.

Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

В жалбата са наведени оплаквания в насока, че заповедният съд е излязъл извън правомощията си по чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, като се цитира съдебна практика в тази насока. Правят се изводи, че не е налице неравноправна клауза в ДПК и всички последващи изводи, направени във въззивната жалба се основават на тези изводи.

Жалбоподателя счита, че били спазени разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК и на чл. 33 от ЗПК, поради което моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане на РС-Брезник и вместо него да постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания с депозираното от тях заявление. Претендират сторените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд намира обжалваното разпореждане за процесуално допустимо, а по същество – правилно и законосъобразно.

Към момента на постановяване на процесното разпореждане, е действала редакцията на чл. 411, ал.2 от ГПК с Дв. бр.11 / 2023г., която норма е процесуална и е влязла в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, в производството по чл. 410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В конкретния казус Районния съд е установил, че в договора за заем е уговорен ГПР в размер на 49.01 %.

Отбелязал е, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

Отбелязал е, че отпуснатият кредит в размер на 1278,23 евро, освен с договорна лихва в размер на 611,30 евро, се оскъпява и със сумата от 1533.87 евро (3000,00 лева), съставляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“- за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителски кредит преди клиентите и „Флекси“-за предоставяне на право за 2 едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на договора и по този начин закупилият посочените пакети получава услуги, които по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Районният съд е отбелязал, че клаузата противоречи на закона и на осн. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна, тъй като в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които заявителят претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги, са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че след като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, то той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК – обстоятелство по което заявителят, а в настоящото производство частен жалбоподател не спори. След като е налице нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит 10а, ал.2 от ЗПК чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, то съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, това води до недействителност на целия договор, в резултат на което и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, остава дължима само главницата в размер на 2 500,00 лева и никакви други суми не се дължат. Дружеството частен жалбоподател само твърди в заявлението си, че длъжникът е заплатил по процесния договор за кредит общо погасителните вноски от 1-ва до 11-та в общ размер на 1569,09 евро /11х278,99лв. = 3068,89 лв./ следва, че последният е надвнесъл сумата от 290,86 евро /568,89 лв./.

Предвид горното, настоящата инстанция намира, че частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно при условията на чл. 278, ал.4 вр. с чл. 272 от ГПК, тъй като Пернишкият окръжен съд изцяло споделя мотивите на Брезнишкия районен съд.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег. № 104 от 26.01.2026г., постановено по ч. гр. д. № 103/2026г. по описа на Районен съд - Брезник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4