Решение № 205 от 06.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Перник, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720105165 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, адрес: гр. София, пл. “Македония“ № 3, представлявана от Я.И. – председател на УС, ч р е з юрк. С. Т., срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Възраждане“, ул. „Света София” № 7, ет. 5, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7488,00 лв. /седем хиляди четиристотин осемдесет и осем лева/, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 27.11.2018 г., причинено виновно от водача на л.а. „*****“, с рег. № В **** и ремарке № ***, собственост на фирма „Б.М.Х.“ АД – О.И..К., по отношение на който е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника със застрахователна полица № BG/****, и сумата 3877,46 лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 27.11.2018 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че на 27.11.2018 г. на лот „0“ на АМ „Струма“ на км. 22-ри в посока на движение към град Дупница, констатирано с Протокол за ПТП № **** г. са нанесени материални щети на Агенция „Пътна инфраструктура“, изразяващи се в увреждане на 2х80 м. предпазна ограда (2х 20 бр. платна х 4м от металоеластична ограда /мантинела/ и 1 комплект колове към тях), по вина на водача на л.а. „*****“, с рег. № В **** и ремарке № ***, собственост на фирма „Б.М.Х.“ АД - О.И..К., който в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е причинил ПТП. Твърди се, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – 27.11.2018 г., отговорността на виновния водач О.И..К. съгласно протокола за ПТП е покрита от застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на лекия автомобил и ответното дружество, сключена със застрахователна полица № BG/****, валидна от 11.03.2018 г. до 10.03.2019 г. Сочи, че стойността на вредите, нанесени на ищеца вследствие на ПТП, възлиза на 7488,00 лв. с ДДС. След отправените уведомления за изплащане на размера на нанесената щета с изх. № 53-00-23/10.01.2019 г. и изх. № 53-0071/31.01.2019 г. в АПИ не е постъпило плащане на обезщетението за настъпилото застрахователно събитие. Тъй като отговорността на застрахователя за вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението се дължи от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва върху главницата. Претендира присъждане и на сторените разноски за производството по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в случай, че надхвърля минимума по Наредба № 1/2004 г.

В законоустановения срок ответникът ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк. К., с който заявява, че признава исковете. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

В проведеното на 12.02.2024 г. открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на решение при признание на исковете. Възразява срещу твърдението, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като и към момента задълженията не са погасени, поради което моли за присъждане на разноските за производството по делото.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът е напрваил искане за постанвояване на решение съобразно признанието. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед изложеното, съдът намира, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което предявените осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и 2 чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени. Като законна последица от уважаване на исковете следва да бъде уважено и искането за присждане на законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 01.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. С оглед на изложеното съдът следва при постановяване на настоящото решение да изследва налице са предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК, предвиждаща че ако ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл. 78, ал. 1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. В случая не е налице втората изискуема се предпоставка, предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е отправил уведомление до ответника за плащане на главното вземане, а ответникът не е представил доказателства да е изпълнил задължението си преди подаване на исковата молба /такива не са представени и към приключване на съдебното дирене/. С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца. Съобразно отправеното искане и представени доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за платена държавна такса за производството по делото в размер на 454,62 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПрП в минимален размер от 100,00 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, т.е. общо 554,62 лв.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Възраждане“, ул. „Света София” № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, адрес: гр. София, пл. “Македония“ № 3, с у м а т а 7488,00 лв. /седем хиляди четиристотин осемдесет и осем лева/, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 27.11.2018 г., причинено виновно от водача О.И..К. при управление на л.а. „*****“, с рег. № В **** и ремарке № ***, собственост на фирма „Б.М.Х.“ АД, по отношение на който е сключен договор за задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност“ с ответника със застрахователна полица № BG/****, и сумата 3877,46 лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 27.11.2018 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 01.11.2023 г ., до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Възраждане“, ул. „Света София” № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, адрес: гр. София, пл. “Македония“ № 3, сумата 554,62 лв. /петстотин петдеест и четири лева и шестдесет и две стотинки / разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4