Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4831 от 21.10.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1774/2024
Вид
Определение № 4831
Подписан
21.10.2025
В сила
21.10.2025
Състав
Атанас Василев Славов

Цитирани разпоредби

  • чл.101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 5, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.6 · Закон за адвокатурата
  • чл.6 , ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 89, т. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 92 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4831 гр. Варна, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20243100101774 по описа за 2024 година

Производството е с правно осонвание чл.140 от ГПК.

Производсктвото е образувано по искова молба от С. А. Н. с ЕГН:********** с адрес гр. Варна, ул. Голяма Т.ка 28, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В. Ж. АК-София и съдебен адрес: гр. Варна 9004, ул. *** ПРОТИВ А. К. ВАРНА с ЕИК:103305168, представлявана от Т. П. К., със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Батак 7, Ю. Г. Г. с ЕГН:********** и адрес гр. Варна 9000, ул. *** с цена на исковете 91 978,76 лева и правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.

В исковата си молба ищеца твърди, че упражнява свободна професия адвокат, вписан в регистъра на адвокатите към А. колегия-Варна, от януари 2013 год.

С Решение от 15.09.2017 г. по д. д. 19/2017 г. на Висшия дисциплинарен съд /ВДС/ му е наложено първо наказание „лишаване от право да упражнява адвокатската професия за срок от 9 месеца“, като е отписан от регистъра на адвокатите към АК Варна, влязло в сила на 15.09.2017 год.

На основание чл. 144, ал.2 от ЗА решението е обнародвано в „Държавен вестник“ бр. 81 от 10.10.2017 г. стр. 55, т. 69.

Срокът на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за определен срок“ е започнал да тече с оповестяването му в ДВ на 10.10.2017 год. и 9 – месечният срок е изтекъл на 1

10.07.2018 год.

Въз основа на решението по д. д. 19/2017 г. на ВДС с решение на А. съвет Варнаищеца е отписан от регистъра на адвокатите при ВАК.

С Решение от 13.04.2018 г. по д. д. 11/2018 г. на Висш дисциплинаред съд му е наложил второ наказание „лишаване от право да упражнява адвокатската професия за срок от 12 месеца“.

На основание чл. 144, ал.2 от ЗА, това Решение е обнародвано в „Държавен вестник“ бр.56 от 06.07.18 год., стр. 63.

Според ищеца срокът на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за определен срок“ (ЛПУАПОС), е започнал да тече с обнародването му в ДВ на 06.07.2018 год. и е изтекъл съответно на 06.07.2019 год.

В исковата се твръди, че след тази дата ищеца е следвало да бъде автоматично вписан в регистъра на адвокатите към ВАК на 07.07.2019 год.

Ищеца твръди, че в периода от 07.07.2019 год. до 19.02.2020 год. не е бил вписан служебно в регистъра на адвокатите при ВАК, което е пречка да упражнява адвокатска професия на основание чл.3 ал. 2 от ЗА.

С вх. №790/15.4.2019 г. по описа на ВАК е подадено от ищеца до АС на ВАК „Напомнително писмо/заявление за приема/възстановяване на права след изтърпяване на наказанието лишаване от право за упражняване на адвокатска професия за 12 месеца“

С жалба вх. № 2113/23.08.19 год. ищеца е оспорил пред ВКС взетото решение на ВАдвС от 18.07.19 год., с което се оставя без уважение жалбата, за възстановяване на права след изтърпяване на дисциплинарно наказание „лишаване от право за упражняване на адвокатска професия“ . ВКС се произнася с Решение № 287/08.01.2020 г. по гр. д. 3456/19 год. с което обезсилва решението на ВАдвС и на АС при ВАК в частта относно напомнително писмо/заявление вх.№790/15.4.2019 г:

По напомнително писмо/заявление за приемана/възстановяване на права с вх.№ 1026/27.05.2019 год. по описа на ВАК е подадено от С. Н. до АС на ВАК „Напомнително писмо/заявление за приемана/възстановяване на права след изтърпяване на наказанието лишаване от право за упражняване на адвокатска професия за 12 месеца“

2

С жалба вх. № 2013/1.08.19 год. ищеца е оспорил пред ВКС мълчаливия отказ на ВАдвС, който се произнясе с Решение № 284/05.12.19 г. по гр. д. 3189/19 год.

Ищеца е подал заявление за вписване в регистъра на адвокатите на ВАК с вх. № 1289/10.07.19 год. ответника на свое заседание на 23.07.19 г. по т. 1.1. не взема решение, поради това, че „петима от основните членове отказват да участват, включително и за следващи заседания да се произнесе по искането без което не може да се осъществи вписване.“

Ищеца е подал Заявление с вх.№3746/7.08.2019 г. от за вписване в регистъра на адвокатите, като на свое заседание на 29.08.19 год. ответника не се е произнесъл, поради което ВАдвС отменя мълчаливия отказ със свое решение от 8.11.2019 год.

Ищеца е подал Заявление с вх.№2115/12.12.2019 год. за вписване в регистъра на адвокатите, по което е постановено решение 1301/10.01.2020 год. и решение 1302/10.01.2020 г. на АС на ВАК, е постановен отказ, поради липса на предвидените в ЗА предпоставки.

На свое заседание на 25.01.20 г. ВАдВС приема решение № 1254, с което отменя решенията № 1301 и 1302 от 10.01.2020 г. на АС на ВАК и вписва по реда на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 3/29.10.2004 г. ищеца в регистъра на адвокатите към ВАК. Решението на ВАдвС е влязло в сила, а вписването е извършено на 20.02.2020 год.

В исковата си молба ищеца твръди, че членове на АС при АК-Варнса, за периода за периода от 15.04.19 до 19.02.2020 г. като ръководен орган на АК, не са изпълнили задължението, след отпадане пречката за упражняване на адвокатска професия датата на изтърпяването на наказанието ЛПУАПОС по Решение от 13.04.18 г. по д. д. 11/18 на Висш ДС на 6.07.19 год. не са взели решение за вписване на ищеца в регистъра на АК-Варна.

Според ищеца А. колегия има качеството на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД.

А. колегия Варна (ВАК) е юридическо лице. Орган на управление на АК е адвокатският съвет ( чл. 89, т. 1 ЗА).

По силата на нормативната уредба на АС към АК е възложено да упражнява публично правните функции на адвокатурата, свързани с 3 регулирането на адвокатската дейност, включително по вписване на юристи в регистъра на адвокатите към колегията чл.6 ЗА и последваща отговорност по водене на регистъра на адвокатите към ВАК.

В правомощията на Съвета по чл. 89, т. 4 от ЗА е да води регистрите на адвокатите.

Според ищеца членовете на АС при ВАК, са бездействали в противоречие със Закона за адвокатурата и константната съдебна практика на ВКС, като не са вписали го в регистъра на адвокатите в ВАК за периода от 07.07.2019 год. до 19.02.2020 год.

Според ищеца АС е следвало да го впише от датата на изтичане на наказанието му - 07.07.19 год., което не е сторено.

Бездействието е вписването му извършено на 20.02.2020 год.

В случая противоправността се изразява в неизпълнение на вменените задължения по вписването в регистъра на адвокатите на ВАК на лице, което е изтърпяло срочното наложено наказание „лишаване от право на упражняване на адвокатска професия за определен срок“ .

Според ищеца, тъй като А. съвет е колективен орган на А. колегия и неговите членове нямат самостоятелна отговорност и правомощия при дейността му.

Тъй като не може да ангажира отговороноста на членовете на АС, по иск по чл. 49 ЗЗД следвна да се ангажи отговорността на възложителя /т. 7 от Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС, като Адвакотската колеги се явява пасивно легитимирана по смисъла на чл.49 от ЗЗД.

Деяния на председателя на ВАК за периода от 6.12.19 г. до 19.02.2020 г.

Според ищеца Председателят на колегията е самостоятелен орган, който представлява колегията, организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет, свиква и председателства заседанията на адвокатския съвет.

За периода от 6.12.19 г. до 19.02.20 г. председателят на ВАК е ответника адв. Ю. Г.. Ищеца твръди, че той е бездействал, като е бил длъжен да издаде разпореждане на длъжностното лице по вписванията при ВАК за вписване на ищеца в регистъра на ВАК според Решение № 284/05.12.19 г. по гр. д. 3189/19 на ВКС.

4

Деянието на ответника според ищеца е противоправно за този период.

Противоправността се изразява в неизпълнение на вменените задължения на председателя на ВАК ответника Ю. Г. по чл. 92 от ЗА, вр. чл.

35, ал. 2, вр. чл. 28 от Наредба №3/29.10.2004 г. на ВАдвС по вписването в регистъра на адвокатите на ВАК на лице, което е изтърпяло наложеното наказание „лишаване от право на упражняване на адвокатска професия за определен срок“.

На основание чл.2, ал.1 от Наредба №3/29.10.2004 г. за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските съвети на ВАдвС / Наредбата/ ищеца е е следвало да бъде вписан в регистъра на адвокатите при ВАК от длъжностно лице по вписванията на основание Решение №284/5.12.19 гр.д.

№3189/2019 г. на ВКС.

Производството по вписване НЕ ИЗИСКВА от Съвета на основание чл.27, ал.2 от Наредбата извършването на проверка на заявените за вписване обстоятелства.

Длъжностното лице по вписванията е задължено без решение на Съвета, с което се постановява вписването, а на основание разпореждане на председателя на ВАК и Решение №284/5.12.19 гр.д.№3189/2019 г. на ВКС.

Председателят на АС при АК Варна, ответника Ю. Г. НЕ ИЗПЪЛНЯВА Решение №284/5.12.19 гр.д.№3189/2019 г. на ВКС и не разпореждане вписването ищеца в регистъра на адвокатите към ВАК по реда на чл. 35, ал.2, вр. чл. 28 от Наредба №3/29.10.2004 на ВАдвС.

Конкретният причинител на вредата ответника Ю. Г., който е бездействал и не еразпоредил на длъжностното лице по вписванията към ВАК да впише в регистъра на адвокатите към ВАК ищеца, като по този начин виновно не е изпълнил задълженията си на основание чл. 92 от ЗА, вр. чл.35, ал.2, вр. чл. 28 от Наредбата.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия, и има обезпечително-гаранционна функция.

5

В този смисъл искът се предявява и против ответника Ю. Г., като причинител на вреда.

Ищеца твръди, че за периода на изтърпяване 06.07.18 г. до 06.07.19 г. на наложеното наказание с Решение от 13.02.18 г. по д. д. № 11/18 на Висш ДС не е загубил качеството си на адвокат.

За периода от 7.07.19 до 19.02.2020 год. ищеца не е загубил качеството си на адвокат.

Според ищеца с изтичане на срока на наложеното наказание на 06.07.2019 год. е отпаднала пречката за упражняване на адвокатската професия, но ищеца не е могъл да я упражнява до момента на вписването му в единния регистър на адвокатите, т.е. до 19.02.2020 год.

Ищеца е претърпял имуществени вреди, като пропуснатата полза от приход за имуществото му, който не се е осъществил само поради не вписването му в регистъра на адвокатите към ВАК.

Ищеца твръди, че е сключил договор за правна помощ от преди налагането му на наказание ЛПУАПОС, но поради наложеното му наказание, не е могъл да я осъществи лично.

Предвид това, че договорите са сключени при условията на наложеното му наказание, за клиенти на ищеца, който лично преупълномощил други адвокати, то претендираните суми представляват реална, а не хипотетична загуба и може да бъде направено предположение за състоянието, в което имуществото му би се намирало, ако не беше настъпило непозволеното увреждане, съпоставено с имуществото му преди деликта.

Ищеца би имал реализирал защитата на клиентите си лично след 07.07.24 год. ако не му бяха нарушени правата.