Решение № 1014 от 24.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Варна, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. И. като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110117186 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Ю. Б.“ АД, ЕИК *, действащ чрез адв.

Х. И., срещу В. И. В., ЕГН **********, действаща чрез адв. А. Х., назначен като особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, първоначално обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 5 368.54 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № * от 29.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.08.2021 г. до окончателното погасяване на вземането; 2./ 739.26 лева – договорна лихва за периода от 29.06.2016 г. до 29.01.2018 г. и 3./ 2 673.30 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 29.05.2016 г. до 04.08.2021 г., с изключение на периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4200/17.08.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11905 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на ответникадлъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Излага се, че на 29.01.2008 г. между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит № *. Сочи се, че банката е предоставила на ответницата сумата в размер на 18 000.00 лева, като последната се задължила да я върне заедно с дължимите лихви, в срокове и при условия на процесния договор. В съответствие с договора банката е превела договорената парична сума по банковата сметка на ответницата на 29.01.2008 г. Страните са 1 договорили срещу ползването на заетата сума ответницата да заплаща възнаградителна лихва в променлив размер. Уговорено било кредитът да се погасява на анюитетни вноски с падеж до 29-то число на съответния месец. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, бил до 29.01.2018 г. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора като не е заплатил дължимите анюитетни погасителни вноски, с размер и падеж, съгласно погасителния план, неразделна част от договора, поради което е изпаднал в забава.

При просрочие ответницата се задължила да заплаща и мораторна лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Сочи се, че претендираната от ищеца мораторна лихва изключва периода на извънредното положение, обявено на територията на Република България по повод ограничаване на разпространението на COVID-19. Общата претендирана мораторна лихва представлявала сбор от сумата от 1 833.95 лева лихва за периода от 29.05.2016 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 839.35 лева - за периода от 14.05.2020 г. до 04.08.2021 г.

По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва се изправността на ищеца, като се твърди, че не е предоставена главница в размер на 18 000.00 лева в полза на ответницата с банков превод от 29.01.2008 г.

Оспорва се размерът на претендираната договорна лихва, като се сочи, че лихвата е едностранно изменяна и произволно начислена от банката и няма данни на ответника да е предоставен нов погасителен план.

Инвокира се възражение за погасителна давност, като се поддържа, че вземанията за договорна и мораторна лихва са недължими, доколкото са погасени с изтичане на тригодишния давностен срок.

Излага се, че погашенията на вноските от ответницата не са отнасяни от ищеца в съответствие с тълкувателната практика на ВКС.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 23.02.2023 г. поддържа предявените искове.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично и не се представлява. С молба от 27.02.2023 г. поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 11905 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, която е връчена на ответника-длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение на съдебните указания ищецът е упражнил правото си на иск в преклузивния едномесечен срок по чл. 422 от ГПК.

Видно от представения Договор за потребителски кредит № */2971/29.01.2008 г. /л.

5/, сключен между „Ю. Б.“ АД /с предишно наименование „Ю. и Е. Д. Б.“ АД и „Б. п. б.“ АД/ и В. И. В., ищецът се задължил да предостави потребителски кредит на ответника в размер от 18 000.00 лева. Констатира се още, че страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на уговорената възнаградителна лихва, формирана от два компонента, а именно променлив 2 базов лихвен процент /БЛП/ - 8.25% и надбавка от 4.25 пункта. Договорено е сумата да бъде изплатена разсрочено посредством 120 броя месечни анюитетни погасителни вноски всяка една в размер от 263.48 лева, с изключение на последната в размер от 261.39 лева, като падежът на последната вноска е 29.01.2018 г. Страните са уговорили също в чл. 9, че в случаите на забава кредитополучателя дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Видно е от представеното банково бордеро и ангажираното експертно заключение по ССчЕ, че на 29.01.2008 г. сумата в размер от 18 000.00 лева е преведа по сметка на ответника, което е в унисон и с приобщеното извлечение от разплащателната сметка на последния.

От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира още, че общият размер на погашенията сторени от ответника възлиза на 29 214.77 лева, от които сумата в размер на 12 631.46 лева е послужила за погасяване на главницата; 16 340.43 лева на договорната лихва и 242.88 лева на мораторна лихва. Установи с, че последното плащане е от 11.05.2020 г. Размерът на непогА.ата главница е 5 368.54 лева; на редовната договорна лихва за периода от 29.05.2016 г. до 29.01.2018 г. – 739.26 лева; на начисленото обезщетение за забава за периода от 29.05.2016 г. до 04.08.2021 г. – 2 673.30 лева, с изключение периода на извънредното положение.

Констатира се още от заключението, че договореният базов лихвен процент през годините е повишаван, както следва: за периода от 29.01.2008 г. до 28.06.2008 г. БЛП бил 8.25; за периода от 29.06.2008 г. до 20.08.2008 г. – 9.00; за периода от 21.08.2008 г. до 28.10.2008 г. – 9.75; от 29.10.2008 г. до 28.11.2008 г. – 10.50; от 29.11.2008 г. до 28.07.2011 г.

– 11.00; от 29.07.2011 г. до 28.01.2018 г. – 11.45. През целия период надбавката е била 4.25 пункта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност: твърдяната договорна връзка на ответника с ищеца с предмет отпускане на потребителски кредит; предоставянето на кредитната главница в полза на ответника; договорката за заплащане на възнаграждение в полза на банката; изискуемостта на вземането; изпадането на длъжника в забава, както и размера на исковете.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника е и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правопогасяващи възражения.

От приобщения договор /л. 5/ се установява по несъмнен начин, че между ответника и ищеца е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на потребителски кредит в размер от 18 000.00 лева за рефинансиране на съществуващ дълг, произтичащ от договора за потребителски кредит от 13.09.2005 г., сключен между същите страни.

От експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно и обективно и банковите документи по несъмнен начин се констатира и изправността на ищеца, а именно същият в изпълнение на поетото 3 договорно задължение е предоставил на ответника заетата сума, което обуславя несъстоятелността на възраженията на ответника в тази насока и доказаността на иска по основание.

Констатира се по делото фактът по предоставяне на главницата от 18 000.00 лева по банковия потребителски кредит за ползване в периода от 29.02.2008 г. до 29.01.2018 г. срещу насрещната престация на кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва, договорена между страните в договора за банков потребителски кредит на физическо лице № */29.01.2008 г. Според безспорното съдържание на тази част от договора, съдържаща индивидуализацията на съществените му елементи, ответникът е поел задължение да върне кредита по погасителен план на равни анютетни вноски, включващи части от главница и начислена лихва, съответно определена в титулната част на договора като годишен лихвен процент от 12,50 пункта, формиран от сбор от базов лихвен процент /БЛП/ от 8,25 % и фиксирана надбавка 4,25 пункта. Съответно в чл. 3, ал. 4 от специалните условия по този кредит променливият компонент - БЛП е договорено да се определя от Съвета на директорите на Банката или от комитет към Съвета на Директорите и същият подлежи на ежемесечно преразглеждане. Промяна в БЛП се приема при съществени промени в пазарните условия, свързани с колебанията/измененията на борсовия курс/индекс и/или размера на лихвения процент на финансовия пазар и др. Промяната в БЛП и датата на одобрението на промяната от компетентния орган на Банката се публикуват на интеренет страницата на Банката и обявление за промяната се поставя на видно място в банковите салони с указание за датата на промяната на БЛП. Видно е още, че съгласно чл. 7, ал. 2, в случай че по време на действието на договора Банката проемни БЛП, размерът на погасителните вноски, определени в погасителния план при сключването на договора, се променя едностранно от Банката, като промените се отразяват при изчисляването на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след датата на промяната на БЛП, за което кредитополучателят, с подписването на процесния договор, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. В този случай Банката изготвя служебно нов погасителен план за остатъка от дълга, а кредитополучателят се задължава да продължи погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен план.