Решение № 7212 от 27.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7212 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Апостолова като разгледа докладваното от М. Апостолова Гражданско дело № 20231100113695 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от С. М. М., Д. М. М. и М. М. М. /конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на ищеца Н. Д. Х./, срещу М. М. М. иск с пр. кв. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаемост на договор за покупко-продажба, обективиран с Нот. акт № 175, том 5, рег. № 7551, дело № 729 от 30.08.2022 год., относно недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 1, на I етаж в жилищна сграда - блок 17, вход 2, комплекс „Хр. Михайлов“, състоящ се от: една стая, преходен хол, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 57,74 кв.м., при съседи: изток - сем. Ж., север - стълбище, север - алея, юг - булевард, отгоре - сем. А., отдолу - мазета, заедно с избено и таванско помещение, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота в гр. София, район ****, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект : Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 57,74 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: няма, над обекта: ***, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, без посочен номер, съгласно документ за собственост, с полезна площ 2,49 кв. метра, при съседи: изток - Игнатов, запад - таван А., север - коридор, юг – булевард, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, без номер, с площ 4,80 кв. метра, при съседи; изток - мазе на М., запад - мазе на Стоянов, север - коридор, юг- булевард, както и 3.87% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо съгласно документа за собственост държавна земя, тъй като към момента на извършване на сделката Н. Д. Х. не е могла да разбира и ръководи действията си.

Релевират се съображения ищцата Н. Х. да е била собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба от 25.04.1990 г. закупен по реда на Наредбата за държавните имоти /НДИ/. Продажната цена за апартамента била платена с финансовата помощ на С. М. /брат/, който предоставил сумата от 9 000 лева. Тези обстоятелства 1 мотивирали ищцата за намерението й да остави за след смъртта си този апартамент на брат си С. или на неговите деца. Поддържа ответникът М. М. да се е възползвал от напредналата възраст на ищцата, като през лятото на 2022 год. посетил Н. Х. и отседнал при нея, тъй като живеел в Испания. В началото на месец май 2023год., при опит да се снабди с документи, за да дари апартамента на С. М., ищцата разбрала за продажбата на собствения си недвижим имот за сумата от 34 800 лева, както и че е имала банкова сметка за периода от 25.08.2022 год. до 30.08.2022 год. в банка „ДСК“ ЕАД. С оглед установените транзакции по банковата сметка се твърди да е видно, че с една и съща сума от 4000 евро ответникът е целял да създаде впечатление, че е заплатил продажната цена. Поддържа, че към датата на изповядване на сделката, поради напредналата й възраст - 90 години, както и поради здравословното й състояние през последните години, не е могла да разбила свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което продажбата е унищожаема.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендира разноски.

Ответникът-М. М. М. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.

131 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че през лятото на 2022год., когато е бил при Н. Х., тя му е предложила да му прехвърли апартамента си, но на стойността на размера на данъчната оценка. Мотивирана била от близостта с ответника и това, че няма деца, на които да остави апартамента си след смъртта си. Ответникът не разполагал с парични средства и се наложило да вземе от приятели и роднини. По тази причина са извършени 5 превода в пет последователни дни, а именно на 25, 26, 27, 28 и 29 август, 2022 год., по сметка на ищцата в „Банка ДСК“ АД, в офис на банката в МОЛ „София“. Тъй като 27 и 28 август 2022 год. са били събота и неделя, осчетоводяването на преводите е станало на 29 август – понеделник, което обяснява защо в извлечението от банковата сметка на ищцата е посочено, че на 29 август са направени три превода. Не отговаря на истината и твърдението, че прехвърлителкта е връщала на ответника получените по сметката пари. За изповядване на продажбата ищцата лично се е снабдила с всички необходими документи, в това число схема, удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за банкова сметка, документ за собственост и др., като от поведението на ищцата не може да се обоснове, че не е могла да разбира свойството и значението на извършеното. Поддържа поведението на ищцата да се е променило, след като през 2023 г. при нея се настаняват да живеят брат й С. и съпругата му. Съседи и познати на ищцата са заявили на ответника, че от този момент тя е спряла да излиза от апартамента, спряла е да общува с други хора.

Съобразно изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

При така изложеното съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от договор, сключен на 25.04.1990 год. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, Н. Д. Дубинова (впоследствие с фамилия Х., видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено на 02.06.2023 год. от СО-район „Красна поляна“), в качеството на купувач е придобила собствеността върху процесния имот - Апартамент № 1, ет. 1, в жилищна сграда - блок 17, вход 2, комплекс „Хр. Михайлов“, състоящ се от една стая, преходен хол, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 57,74 кв.м. срещу продажна цена в размер на 10608 лв., заплатена както следва: 6008 лв. заплатени със собствени средства и 4600 лв. – заемни средства от ДСК.

Представена е нотариално заверена декларация от м. март, 1992 год., с която Д.Х.Х. е дал изричното си съгласие съпругата му Н. Х. да продаде процесния апартамент – нейна 2 лична собственост, на брат си С. М..

От представения по делото НА №175, том 5, рег. №7551, дело № 729 от 30.08.2022 год. се установява, че Н. Х., в качеството на продавач е прехвърлила на ответника М. М., в качеството на купувач процесния апартамент за продажната цена в размер на 34 800 лв., заплатена изцяло от купувача по банков път по сметка на продавача преди нотариалното изповядване на сделката, като продавачът си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продавания имот.

Видно от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги от 25.08 2022 год. и справка от 06.06.2023г. от Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ, Н. Х. към датата на процесната сделка е била титуляр на разплащателна еврова сметка, открита в „Банка ДСК“ АД на 25.08.2022 год. и закрита на 30.08.2022 год.

От банково извлечение по банкова сметка с титуляр Н. Х., за периода от 01.01.2022 год. до 30.08.2023 год., се установява, че М. М. М. е извършил преводи по сметката на Н. Х. на суми с посочено основание „частично плащане за покупка на недвижим имот“, както следва: на 25.08.2022 год. – сума в размер на 4000 евро; на 26.08.2022 год. - сума в размер на 4000 евро; на 29.08.2022 год. - три превода, съответно в размер на 4000 евро, 4000 евро и 2000 евро.

На 25,08,2022год. Н. Х. е извършила теглене на каса от процесната сметка на сума в размер на 3990евро, на 26.08.2022 год. - 4000 евро, на 29.08.2022 год. –сумите от 4000 евро, 4000 евро, 2000 евро и 10 евро, като при последното теглене банковата сметка е закрита по заявление на ищцата.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М.И., често посещавал съседен на процесния наследствен апартамент. Сочи, че през 2022 г. - 2023г. започнал ремонт на наследствения съседен апартамент и е имал регулярни контакти с Н. Х., но е имало и периоди през които не я е виждал в продължение на шест месеца. Виждали се всеки път, когато отивал на адреса, но последните години поддържа, че Н. Х. променила поведението си, като си внушавала събития, забравяла за къде е тръгнала. Първото впечатление на свидетеля е от зимата на 2019 г. - 2020 г., когато Н., се оплакала от осъществен спрямо нея тормоз от съседка - Е., която звъняла на вратата й денонощно.

Отбягвала и сменяла темата при зададен по-сложен въпрос. Свидетелят се свързал с домоуправителя, за да разбере дали знае някой да тормози „леля Н.“, но последният заявил, че никой не я тормози, че „тя не е добре“. Свидетелят излага, че прекъснал звънеца на входната врата, за да не й се звъни, но на следващата седмица Н. отново твърдяла, че съседката понякога звъни. Към края на 2020 год. свидетелят останал в съседния апартамент за около 20 дни, като му направило впечатление, че не си спомня предходни разговори. През 2021 г. - 2022 г. Н. живеела сама, хладилникът й бил празен, ходела мръсна, раздърпана, което го навело на мисълта, че има нужда от грижи. През лятото на 2022 г. свидетелят видял, че жилището на Н. било със сменена входна врата, като тя цял ден стояла пред новата врата отключвайки я, заключвайки я, побутвайки я, като дори други съседи са й направили забележка за шума. Н. продължила да живее сама, като прогресивно се влошавала – изглеждала миличка, добричка, но абсолютно безпомощна, забравяла накъде е тръгнала, внушавала си неща, бъркала предметите. През есента на 2022 год. свидетелят видял Н., която твърдяла, че други лица са я заключили и не може да си отвори вратата, като свидетелят влязъл в жилището посредством стълба през прозореца на жилището и намерил един ключ от апартамента в дясното й нощно шкафче. Телефон и тефтер, за които твърдяла, че са й откраднати били вътре на поставка за стационарния телефон. През пролетта на 2023 год. свидетелят се запознал с брата на Н. - С. и жена му С., които останали да живеят при нея. Виждал ги 1-2 пъти месечно, канили го в жилището, като има впечатления, че те се грижат за нея.

От показанията на свидетелят Н.А./ домоуправител на входа, в който е живяла Н. Х./, 3 се установява, че я познава от 2000г., когато се нанесъл на четвъртия етаж във входа, в който тя живее на първия етаж. Около година преди смъртта й дошли роднини /брат й и съпругата му/, за да и помагат с грижи, което било провокирано от поведението на Н., като конкретният повод бил случай, когато в 6 часа сутринта имало много силно тропане по външната метална врата на апартамента, всички съседи се събудили и отишли да проверят какво става. Тя за пореден път си оставяла ключовете и казвала, че някой я е заключил и е взел ключовете. Няколко пъти преди това съседи са влизали през прозореца на кухнята да й търсят ключовете. Споделя, че поведението и се променило постепенно, като първоначално твърдяла, че някой й звъни на звънеца посред нощ, след това твърдяла, че се тропа по вратата, визирайки наемателя на жилище над процесното, но тези факти не се потвърдили.

Година и половина-две преди да дойдат роднините й, за да полагат грижи за нея, тя вече имала тези проблеми, забравяла да се храни, много отслабнала.

От показанията на свидетелят В.В. заявява, се установява, че познава Н., като съсед от 7-8 години. Знае, че през 2022 год. извикала племенника си в София и споделяла на всички, че желае да му прехвърли апартамента си, тъй като никой, освен него, не се интересувал от нея. Когато племенникът й пристигнал отседнал при нея и Н. била много щастлива, всяка вечер ходели на разходка, общували с другите съседи. Н. сама се обгрижвала, сама пазарувала. Виждал съпругата на брат й да я посещава. Свидетелят поддържа, че от момента, в който брат й и съпругата му започнали да се „грижат“ за нея Н. се стресирала много. Била съвсем нормален човек. Споделяла, че са я затворили в апартамента, взели и телефоните, забранили й да излиза, никой нямал контакт с нея, не й било приятно тази жена да е при нея. Тази промяна в поведението й настъпила през 2024 год.. До последно жената се движела сама и сама се обслужвала. Получила стрес от това, че брат й разбрал за прехвърлителната сделка и тогава започнало нейното влошаване. Сочи, че между Н.А. - домоуправител на входа и Н. съществували лични пререкания по повод намерението на Ангелов да постави пейки под необезопасените й прозорци.