Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1479 от 16.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1980/2025
Вид
Решение № 1479
Подписан
16.12.2025
В сила
06.01.2026
Състав
Виолета Веселинова Низамова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330201980 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. И. В., ЕГН **********, чрез адв. Т. Д. , срещу Електронен фиш серия К № 10082527 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.

182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуалният му представител - адв. Т. Д., оспорва издадения срещу него електронен фиш (ЕФ), като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Явява се процесуалният му представител - адв. Д., който излага съображения за отмяна на атакувания електронен фиш. Претендират се разноски и се прилага списък за тях.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване на присъдените в полза на 1 насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна (лице, което е било санкционирано) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

С Електронен фиш серия К № 8595183 на жалбоподателя И. В. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено на 19.10.2023 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На 21.03.2024 г. в 09:15 часа така наложената глоба била платена по електронен път и електронният фиш влязъл в сила.

На 01.12.2024 г. в 15:33 часа в гр. Пловдив, по ул. „Васил Левски“ до № 111 в посока бул. „Дунав“, от север към юг, жалбоподателят В. управлявал собствения си лек автомобил „Хюндай Айоник“ с рег. № ** със скорост от 66 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.

Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение т и п ARH CAM S1 с номер 120ссе0. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 69 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 66 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя В. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 10082527, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Наказанието било наложено за нарушение, което е извършено повторно - в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 8595183.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз 2 основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с номер 120ссе0 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126.

От Протокол № 135-СГ-ИСИС/ 25.09.2024г. от проверка на преносима система за видеоконтрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникациите тип ARH CAM S1 с номер 120ссе0 се изяснява, че процесното техническо средство с идент. № 5126 е преминало последваща периодична метрологична проверка в периода от 20.09.2024г. до 25.09.2024г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-30898/05.12.2024г. се установява, че на дата 01.12.2024г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с номер 120ссе0 е заснела статични изображения с поредни номера от 0128839 до 0129259, с начален час на работа 13:00 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111 в посока от север на юг, е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 0129172 от радар ARH CAM S1 с номер 120ссе0 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № **, стойността на измерената скорост е 69 км/ч, а заснемането е извършено на 01.12.2024г. в 15:33 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя И. И. В. и представлява лек автомобил с марка и модел „Хюндай Айоник“.

От Електронен фиш серия К № 8595183 се установява. че на жалбоподателя В. е наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От разпечатка за извършено плащане се установява, че наказанието 3 глоба, наложено на жалбоподателя В. с Електронен фиш серия К № 8595183, е заплатено изцяло по електронен път на дата 21.03.2024 г. в 09:15 часа.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - ОДМВР Пловдив; мястото - гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111 в посока бул.

„Дунав“, от север към юг, датата 01.12.2024г.; точният час на извършване на нарушението - 15:33 часа; регистрационният номер на МПС - рег. № **; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство жалбоподателят И. И. В.; описание на нарушението - управление на лек автомобил с превишена скорост от 63 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, като деянието е извършено в условията на повторност; нарушената разпоредба чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата - 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане - четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип ARH CAM S1 с номер 120ссе0 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал.

2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение - в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетите по делото 4 снимки. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 01.12.2024г. в 13:00 часа и е приключила в 18:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 0128839, а последното - с № 0129259.

Процесните снимки са от клип № 0129172 и следователно са заснети от техническо средство ARH CAM S1 с номер 120ссе0 на дата 01.12.2024г.

Съдът не възприема възражението на жалбоподателя че основание за отмяна на електронния фиш е обстоятелството че полицейския служител К.Д., който е съставил Протокол за използвано АТСС не е преминал изрично обучение в ОДМВР Пловдив. Както беше установено по делото използваното техническо средство е автоматизирано такова. Контролния орган няма никаква възможност да го променя и да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения материал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Именно с оглед установения автоматизъм на измерване на скорост, регистрирането и записа на доказателствения видеоматериал, се явява ирелевантно възражението на страната жалбоподател за квалификация и компетентност на физическото лице – служител на МВР, позиционирал и превел в работен режим на заснемане на нарушения за скорост използваната АТСС, респ. лицето приело изготвения протокол за използване на АТСС и свалило на хартиен носител фотостатичните изображения. От страна на жалбоподателя не беше направено нито едно конкретно твърдение за извършено нарушение в позиционирането на АТСС. Съобразно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при използването на АТСС началниците на структурните звена, осъществяващи контрол на пътното движение в ОДМВР, организират и контролират обучението на състава за работа с АТСС и тяхното ефективно и законосъобразно използване.

Факта че полицейския служител К.Д. не се е разписал в списъка приложен по делото от 26.06.2024г. като преминал обучение за това, не води до автоматичния извод че служителя не е работил правилно с АТСС.

Предвиденото в наредбата обучение е с цел подобравяне на квалификацията на полицейските служители, а не е задължително условие служителите да 5 работят с АТСС. От приложената по делото Инструкция за работа с АТСС ARH CAM S1 с номер 120ссе0 е видно че действията които предприема полицейския служител който позиционира камерата са елементарни, детайлно описани и не изискват някакви специални знания и умения – избиране на равна хоризонтална повърхност върху която следва да се разпъне металния статив за който по указания начин се закрепва главата на триножника, стартирането на работата на уреда и неговата първоначална настройка следвайки менюто. По делото е приложен снимков материал удостоверяващ разположението на техническото средство. Всичко свързано с измерването на скоростта е автоматизиран процес стартиращ се с натискане на режима за контрол.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 01.12.2024г. в 15:33 часа в гр. Пловдив, по ул. „Васил левски“ до № 111 в посока бул. „Дунав“, от север на юг, жалбоподателят И. И.

В. е управлявал лек автомобил „Хюндай Йоник“ с рег. № ** със скорост от 69 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч, като деянието е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 8595183.

Описанието на мястото на нарушението еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на територията на страната и позволява мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение. При описанието на нарушението мястото е сведено до конкретен административен адрес и така се характеризира с елемент на уникалност, тъй като адресът не е дублиран на територията на гр. Пловдив. Описанието съдържа посочване на номер по протежението на улицата, с което е постигната пълна индивидуализация.