Решение № 333 от 26.11.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Карлово, 26.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101387 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.

Ищецът - Х. Н. К. твърди, че на 14.02.2023г. сключила с ответното дружество Договор за паричен заем № *****, по силата на който са й, предоставени в собственост заемни средства в размер на 400.00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.00%, годишен процент на разходите – 48.18%. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия - да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния им доход да е в размер над 1000 лв., да имат безсрочен трудов договор, да нямат неплатени оситуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“.

Съгласно чл.4, ал.2 от договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.4, ал.1 от договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 254.15 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка.

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем (ЗПЗ), фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство 1 на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищцата, съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

По силата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер на в размер на 254.15 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е над 50% от заетата сума в размер на 400.00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението 2 не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:

- за кредит от 400.00 лева и обща сума за плащане 440.85лв. заемателят се е задължил да осигури поръчителство на две физически лице с трудово възнаграждение в размер на най-малко 1000лв., т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума;

- ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да бъдат само физически, не и юридически лица;

- гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора.

Чрез уговореното в клаузата на чл.4, ал.2 от договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 от ЗПЗ при определяне ГПР - неустойката представлява над 50% от заетата сума.

3

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата от договор за паричен заем № ***** от 14.02.2023г., обективирана в чл. 4, ал. 2, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 254.15 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 400.00 лв. в полза на адвокат С. К. Н., за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

Ответното дружество - „*****“ ЕООД намира иска за допустим, но за неоснователен. Поначало, клаузата за договорна неустойка може да бъде обявена за нищожна като противоречаща на добрите нрави, когато нарушава принципите за добросъвестност и справедливост. Тази преценка обаче, се извършва не на базата на някакви общи съждения и твърдения, че предвидената неустойка е прекомерна, каквито са налице в исковата молба, а съгласно указанията дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, и следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора извод за нищожността на клаузата за неустойка в настоящия казус, като противоречаща на добрите нрави би могъл да бъде направен само при съвкупната преценка на сочените от ищцата обстоятелства и съпоставката им с конкретните особености на сключения договор за кредит, както повелява и цитираното тълкувателно решение. В случая обаче, тези конкретни обстоятелства не обуславят извод за противоречие на договорката за заплащане на неустойка с принципите на добросъвестността.

Договорената неустойка, с оглед на нейния размер не може да бъде определена като прекомерна, защото е значително под размера на главницата по заема, в рамките на приемливото и допустимото при такъв вид облигационни отношения. Друго би било, ако същата например надхвърляше, и то значително, размера на предоставената в заем сума. Освен това, в договора за кредит било предвидено тази неустойка да бъде заплатена не еднократно при настъпване на неизпълнението, което е налице още с подписване на договора, а разсрочено, за целия срок на действие на договора, заедно с дължимите седмични вноски. Видно било, че размерът на неустойката дори и като абсолютен максимален размер, в който е дължима само в хипотезата, ако неизпълнението продължи до изтичането на срока на действие на договора, е малко над 50% от размера на заетата сума, което не може да я определи като „прекомерна“.

На следващо място, нейният общ абсолютен размер е функция основно от договорения срок на действие на договора, в който ищцата е пожелала да ползва предоставената в заем сума. Несъмнено, ако договорът е сключен не за 5, а напр. за 3 месечни вноски, абсолютният размер на неустойката би бил значително по-малък и около 30 на сто от размера на заетата сума, съответно - при срок на издължаване 1 месечна вноска той би бил около 10 на сто от заетата сума и т.н. Размерът е функция и е съответен на неизпълнението на ищцата като длъжник по договора, тъй като било несъмнено, че в момента, в който ищцата би изпълнила задължението си по чл. 4.1, т. 1 или 2 от договора 4 и предоставила допълнителното обезпечение, дължимостта и начисляването на неустойката би било преустановено и същата би се дължала в много помалък размер. В тази хипотеза, в която размерът на неустойката е функция преди всичко от забавата и неизпълнението от страна на длъжника, нарушение на правилата на добрите нрави не е налице. Цитира съдебна практика и сочи, че методиката на формиране на неустойката в случая не я поставя извън стимулиращата, така и обезпечителната, и не на последно място наказателната функция на неустойката, а с това да се поставят под въпрос основните характеристики на неустойката като изначално точно определени или определяеми (според степента на тежест/продължителност) на неизправното поведение на длъжника предели на договорната отговорност при неизпълнение на договорни задължения