Определение № 2150 от 28.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2150 гр. Бургас, 27.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100500164 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.247, чл.248 и чл.250 от ГПК.

Подадено е възражение от Д. С. И., ЕГН: ********** от ****** против решение № 567/26.06.2024г., постановено от Окръжен съд – Бургас по възз. гр. д. № 164/2024г.

И. твърди, че в мотивите на решението, съдът се е позовал неточно и невярно на показанията на свидетелката Н., изслушани в открито съдебно заседание на 09.05.2024г. И. посочва, че според показанията на свидетелката, И. я посетила и взела с такси в началото на месец юли 2022г., за да вземе мярка за изработване на тапицерия на дивана и столовете, които наемателката при освобождаване на апартамента е оставила в изключително лошо състояние. След този момент, свидетелката не е работила в продължение на два месеца и през месец септември 2022г. е изработила тапицерията. И. подчертава, че според записването в протокола, Н. е посетила апартамента в началото на месец юли 2022г. и го е видяла в изключително лошо състояние.

И. твърди, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка като е приел, че свидетелката е посетила апартамента три месеца след прекратяване на договора за наем и е пренесъл тази грешка в диспозитива на решението.

Поради това, И. настоява да бъдат поправени допуснатите очевидни фактически грешки в мотивите и в диспозитива на съдебното решение.

При условията на евентуалност, И. иска от съда да допълни съдебното решение на посочените основания. Тя иска от съда да допълни съдебното решение и като се произнесе по всички нейни искания и основания, посочени в исковата молба и във въззивната жалба и да се обоснове защо приема искът за недоказан, единствено мотивирайки се с показанията на свидетелката, погрешно възприети и възпроизведени в окончателния съдебен акт.

1

Във възражението е инкорпорирано искане за изменение на решението в частта за разноските и за намаляване на същите. И. признава, че не е въвела възражение за прекомерност на разноските, но смята, че съдът не е обвързан от това възражение. Поради това, И. иска от съда да приложи решение по дело С-438/22 на СЕС и да намали присъдените разноски.

Ответната страна Д. С. Д. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на искането с правно основание чл.247, чл.248 и чл.250 от ГПК. Д. твърди, че съдът не е допуснал очевидна фактическа грешка и цитира показанията на свидетелката, записани в протокола, както следва: „Като дата не мога да се сетя кога посетих апартамента. Гледах правнучката си юли, август, може би е било към септември месец 2022г.“ Ответната страна подчертава, че института на допълване на решението не дава възможност на съда да постанови решение в противоположен смисъл и настоява за отхвърляне на искането с правно основание чл.250 от ГПК.

Д. Д. се противопоставя на искането за намаляване на присъдените съдебни разноски. Тя твърди, че липсата на възражение за прекомерност лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта за разноските и настоява за отхвърляне на искането с правно основание чл.248 от ГПК.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Според правната теория и съдебна практика, очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване и се дължи най-често на техническо изписване или на пропуск при изписването на решението или определението. В конкретния случай настоящият съдебен състав не констатира несъответствие между волята, изразена в мотивите и в диспозитива на съдебното решение. Анализът на свидетелските показания, извършен от искателя, не дава основание на съда да приеме, че същият е допуснал грешка, която да поправи по реда на чл.247 от ГПК. По изложените съображения, искането се явява неоснователно и трябва да се остави без уважение.

Неоснователно е и искането с правно основание чл.250, ал.1 от ГПК.

Съгласно правилото на цитираната правна норма, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

В конкретния случай, въззивната инстанция е сезирана с искане да отмени решението на районния съд, поради допуснати процесуални нарушения и да върне делото на първата инстанция за отстраняване на допуснатото нарушение. При условията на евентуалност, жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд като незаконосъобазно, необосновано и недоказано и да й присъди причинените от наемателката вреди в размер на 1810 лева, ведно със законната лихва от датата 2 на постановяване на решението до окончателното изплащане на сумата. В жалбата е инкорпорирано искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане и искане за присъждане на съдебни разноски.

Правомощията на въззивната инстанция са разписани в чл.269 от ГПК и разяснени в ТР № 1/09.12.2013г., постановено от ОСГТК на ВКС. Според правилото на цитираната правна норма и според мотивите по т.1 от ТР № 1/09.12.2013г., при разглеждане и разрешаване на делото, въззивната инстанция извършва служебна проверка за валидността на съдебното решение и за допустимостта му в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В т.2 от мотивите на ТР № 1/2013г. е посочено, че обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор.

Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение. Поради това, когато констатира, че се допуснати нарушения на процесуалните правила, съдът установява фактите самостоятелно. В конкретния случай, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства и е разрешил спора по същество. Съдържанието на въззивната жалба и на множеството уточнения към нея, се свежда до възпроизвеждане на фактите по спора и не съдържа други възражения, освен тези, по които съдът се е произнесъл. Поради това, не е налице твърдяната от И. непълнота на съдебното решение, която да се изправи по реда на чл.250 от ГПК чрез допълване на съдебното решение.

Искането с правно основание чл.248 от ГПК също е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В процесния казус искането на въззивната страна е за изменение на съдебното решение и на изследване подлежат своевременното му заявяване и предпоставките по чл.78, ал.5, вр. с чл.81 от ГПК. Молбата за изменение на решението изхожда от надлежна страна и е подадена в законоустановения срок. Поради това, молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Според чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно т.3 от мотивите на ТР № 6/06.11.2013г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда да извършва служебно проверка за прекомерност на разноските за адвокатската защита. Искане за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК може да прави само страната, което е израз на диспозитивното начало в процеса. Според практиката на ВКС, създадена по приложението на чл.78, ал.5 от ГПК, възражението за прекомерност на 3 договореното адвокатско възнаграждение трябва да бъде въведено от страната най-късно в последното по делото съдебно заседание до приключване на устните състезания в съответната инстанция – определение № 13/17.01.2013г., постановено по гр. д. № 1161/2012г. от ІV ГО на ВКС и определение № 205/19.03.2014г., постановено по ч. т. д. № 723/2014г. от ІІ ТО на ВКС. Тази и аналогичната на нея съдебна практика остава непроменена и след постановяването на решение на СЕС по дело С-438/22, което може да се приложи само ако страната е въвела възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение своевременно – до приключването на устните състезания пред съответната инстанция. В този смисъл са определение № 2200/08.08.2024г., постановено от ІІ ТО на ВКС по т. д. № 2078/2023г., определение № 3863/07.08.2024г., постановено от ІV ГО на ВКС по ч. гр. д. № 4772/2023г. и определение № 2123/26.07.2024г., постановено от І ТО на ВКС по т. д. № 2123/2023г.

В конкретния случай по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на въззиваемата страна е представил договор за правна защита и съдействие с възнаграждение в размер на 1500 лева. Въззивната страна Д. И. и нейният процесуален представител – адвокат Куна Николова са били редовно уведомени и са присъствали в проведеното съдебно заседание, но не са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено между въззиваемата страна и нейния пълномощник. След като страната не е противопоставила своевременно възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение, то съдът не може да го разгледа и да приложи решението на СЕС по С-438/22. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не е направено своевременно, а е въведено за първи път в молбата по чл.248, ал.1 от ГПК не може да бъде основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл.248 от ГПК. В този смисъл е определение № 36/26.01.2015г., постановено по ч. гр. д. № 5936/2014г. от І ГО на ВКС и определение № 116/26.06.2018г., постановено по ч. гр. д. № 1820/2018г. от І ГО на ВКС.

По изложените съображения, искането на Д. И. за изменение на решението в частта на разноските се явява неоснователно и трябва да се остави без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. И., ЕГН: ********** от ****** за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 567/26.06.2024г., постановено от Окръжен съд – Бургас по възз. гр. д. № 164/2024г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. И., ЕГН: ********** от ****** за допълване на решение № 567/26.06.2024г., постановено от Окръжен съд – Бургас по възз. гр. д. № 164/2024г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. И., ЕГН: ********** от 4

****** за изменение на решение № 567/26.06.2024г., постановено от Окръжен съд – Бургас по възз. гр. д. № 164/2024г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5