Решение № 1185 от 11.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

Гр. София, 11.08.2020г.

Софийски градски съд,

Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА като разгледа т.д.№ 1495 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с идеална цел (ЗТРРЮЛИЦ).

Образувано е по жалба с вх.№20200804201905, подадена от „М.К.С.“ ЕООД срещу отказ № 20200723152715-3/29.07.2020г. на ТР – АВ, с който е отказано по описаното заявление вписване на промени по партидата на дружеството. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените съображения, поради което претендира отмяната му и указване на длъжностното лице да извърши заявеното вписване. Сочи, че неправилно е приело длъжностното лице, че се изисква декларация по чл. 129, ал.2 от ТЗ, тъй като се касае за прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг, а не на трето лице. Твърди, че такива се изискват само и единствено при прехвърляне на дружествени дялове на трето лице, какъвто не е случая. По подробно изложените доводи претендира отмяна на отказа.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление по образец, подадено на 23.07.2020г. е поискано вписване на промени по партидата на дружеството, а именно прехвърляне на дружествен дял от съдружника В.А.С.на другия съдружник –С.Ц.Ц.по представения протокол с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 23.07.2020г., вписване на нов едноличен собственик на капитала. Наред с договора, е представено уведомление от С.с искане за прекратяване на участието му като съдружник в дружеството и освобождаването му. Представен е нов учредителен акт от на дружеството като ЕООД.

По заявлението са дадени указания от 24.07.2020г. / стр.30 от делото/, които са за представяне на декларация по чл.129 от ТЗ и учредителен акт със заличени данни. Постъпило е заявление Ж1, с което са представени допълнителни документи, представляващи съдебна практика, ведно със становище на адв.

Димитров, че исканите декларации не са необходими. На 27.07.2020г. са дадени повторни указания за декларациите. На 29.07.2020г. е постановен обжалвания отказ с единствен мотив, че не са представени декларации от праводателя и управителя, че няма изискуеми и неизплатени задлъжения по чл. 129, ал.2 от ТЗ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от закона, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ.

Съдът намира, че е основателен довода на жалбоподателя, че неправилно длъжностното лице е приело, че е необходима декларация по чл. 129 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ТЗ, изречение второ, в редакцията след допълването й в ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Ал.2 на разпоредбата постановява, че прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър след представяне на декларация от управителя и праводателя по образец, че няма изискуеми задължения по ал.1. От буквалното и логическо тълкуване на разпоредбата следва, че изискването декларации за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите при прехвърляне на дружествен дял касае хипотезата на прехвърляне на дружествения дял на трето лице, а не от един съдружник на друг. Самото изискване граматически е отнесено към втората хипотеза на чл.129, ал.1, изр.2 от ТЗ - прехвърляне на дружествен дял на трети лица, както и изискването е с оглед целта на закона - да се ограничи прехвърлянето на дружествен дял на трето лице при съществуващи изискуеми частни и публични задължения на дружество с ограничена отговорност или еднолично такова дружество във връзка с трудови правоотношения. В подкрепа на това тълкуване са и Мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ (сигн. 754-01-39/06.07.2017 г.), съгласно които с допълнението на чл.129 от ТЗ се е целяло прекратяване на порочната практика фирми със задължения (предимно към НАП и с неизплатени заплати на работници) да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си и по който начин вече бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата и остават всичките й задължения на новия собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват наново. За автентичната воля на законодателя в този смисъл може да се съди и от обсъжданията при приемането на допълнението на закона на първо и второ четене от Народното събрание - с очертана цел на допълнението основно недобросъвестен работодател да не може да прехвърли своите дялове и фирми на трето лице, което очевидно е неплатежоспособно. С нормата на чл.

129, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ са поставени допълнителни изисквания досежно предпоставките за сключване на договор за продажба на дружествен дял от съдружник на трето лице, както и за вписването на настъпилата промяна, а именно спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и да не са налице неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки за работници и служители. Волята на законодателя да ограничи изискванията си за горепосочените предпоставки единствено досежно договорите за прехвърляне на дялове по отношение на трети лица, е ясна и доколкото ограничава гражданския оборот и свободата на страните да се разпореждат с притежаваното от тях имущество, не може да бъде тълкувана разширително и ограниченията да бъдат налагани и в хипотези, различни от посочените от законодателя. По тези мотиви и настоящият състав на съда не споделя извода на длъжностното лице по регистрация, че и в процесния случай при прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг за вписване на прехвърлянето следва да бъде представена декларация за липса на задължения за трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки. В този смисъл е формирана и практика на съдилищата, като напр. решение на САС №855/01.04.2018г. по т.д.№1752/2018г., решение №326/01.02.2019г. на САС по т.д.№518/2019г., решение № 2212/04.10.2019г. на САС по т.д..№ 4346/2019г., решение №376/13.12.2018г. по в.ч.т.д.№297/2018г. на Апелативен съд – Бургас, решение №43/28.02.2019г. по т.д.№77/2019г. на АС –Велико Търново и мн.др.

Видно от справката по публичния ТР в случая се касае за прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг съдружник, а не на трето лице, което прехвърляне се извършва свободно и при този вид прехвърляне няма изискване за представяне на декларация за липса на неизплатени трудови възнаграждения и осигурителни вноски. Следователно длъжностното лице е мотивирано отказа си с непредставяне на документ, който в случая не се изисква, поради което обжалваният отказ следва да бъде отменен и преписката върната на АВ –ТР с указания да бъде извършено исканото вписване.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. №20200804201905, подадена от „М.К.С.“ ООД, ЕИК *********, отказ № 20200723152715-3/29.07.2020г. на ТР – АВ, с който е отказано по заявление с вх.№20200723152715/23.07.2020г. за вписване на промени по партидата на дружеството

УКАЗВА на АВ - ТР да извърши исканото по заявлението вписване съгласно горепосочените мотиви.

Решението е окончателно. Да се изпрати препис от същото на АВ.

СЪДИЯ: