Решение № 1069 от 28.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ II -141 28.07.2020 година град

Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

При участие на секретаря ………..Ст.Вълкова……………………. като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1348 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №

811 от 04.03.2020г., постановено по гражданско дело № 8180/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Главна дирекция “Гранична полиция“ МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Т.К.К., с ЕГН: **********,***, сумата от общо 1 008.50 лв., представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 148.01 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него – като “Старши полицай“ в ГОДГ към ГПУ Бургас при РДГП Бургас и ГПУ Малко Търново, към ГД “Гранична полиция“ МВР, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1 035 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.10.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Т.К.К. е осъден да заплати на Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР сумата 29.97 лв.

– юрисконсултско възнаграждение. С горепосоченото решение Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 50 лв. и 190 лв. за ССЕ.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4. Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно е компенсиран положеният извънреден труд, ако такъв е налице. Посочва, че е приложима нормативната уредба по ЗМВР. Цитира практика на ВКС, според която при работа на смени, работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове.

Безспорно е установено, че ищецът има качеството държавен служител-полицейски орган в системата на МВР и КТ не намира субсидиарно приложение, а във всички случаи, в които законодателят е приел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретни правни норми.

Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407/11.08.2014г., и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Видно е, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, Т. ограничение не е предвидено в ЗМВР, според който продължителността на работното време през нощта е 8 часа. Разликата в двете уредби е обяснима със спецификата на задълженията на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като тази разлика не може да аргументира дискриминационно третиране на този вид служители. За служителите в МВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули, от които работещите по трудови правоотношения не могат да се ползват.

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал смесване на нормите, определящи нощния труд и извънредния труд и по този начин въвежда понятието „извънреден нощен труд“. Принципно, резултатът от сумирането на положените часове дневен и нощен труд за определен отчетен период установява дали общо положения труд е в рамките на нормите за продължителността на работното време или я надвишава, като ако има надвишение, то представлява извънреден труд. Сочи, че Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно която нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143 не се прилага за служители на МВР, по отношение на които е налице специална уредба. Разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР. Само Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния въпрос, и съгласно чл.31, ал.2 от същата, общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се умножава по 0,143. Но нейната цел е да установи дали има положен извънреден труд за отчетния период, а не определяне на извънреден нощен труд. Подобна разпоредба обаче не съществува в последващите наредби, които са относими към процесния период.

За да е приложима въпросната наредба, следва да са налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по отношение на на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице.

Според въззивника, за да бъде заплатен положен извънреден труд, той следва фактически да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън нормативно установеното работно време. Самото преобразуване на нощния труд към дневен с въпросния коефициент, не кумулира автоматично извънреден труд.

Допълнителното възнаграждение за отработен нощен час е в размер на 0,25 лв. и същото е ясно определено. Липсата в ЗМВР на разпоредба, аналогична на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не съставлява празнота в правото, защото уредбата в ЗМВР е специална и изчерпателна.

Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната страна – Т.К.К., чрез адв.Станко Кралев, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ № 2. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Излага становище във връзка с методиката на образуване на брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, цитирайки разпоредбата на чл.176 от ЗМВР. Посочва, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер –с негова заповед.

Намира за правилен извода на съда, че при липса на специални норми, следва да се прилагат общите такива.

Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлява празнота в нормативната уредба, поради което се прилага общата такава, а именно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Заявява, че понятието „нощен труд“ има своята легална дефиниция в чл.140 от КТ. Сочи, че работещите имали право да получат завишено заплащане на положения нощен труд, а от друга страна нощните часове трябвало да се преизчислят в дневни и едва тогава да се съобрази продължителността на работния ден. Твърди, че за процесния период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, води до 148,01 часа извънреден труд, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доводите на страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от Т.К. *** против Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 1440 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 240 часа, за периода от 01.10.2016г до 30.09.2019 година, получени при преизчисляване на положения 1680 часа нощен труд с коефициент 1,143,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 01.10.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на 12 – и 24-часови смени на длъжност старши полицай в ГОДГ към ГПУ Бургас при

РД”ГП”-Бургас и в ГПУ-Малко Търново/за периода от 01.08.2017г до предявяване на иска/.Същите са на структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ към МВР.Ищецът е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от

240 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение.В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е намален на

1008,50 лв за 148,01 часа извънреден труд,като за разликата до предявения размер с исковата молба от 1440лв претенцията е оттеглена.

Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите ,регулиращи работното време,съдържащи се в същия нормативен акт.От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба №8121з-776/29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на вътрешните работи само първата, в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0,143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. НСОРЗ ,издадена на основание КТ се прилага само за трудови правоотношения.Цитирана наредба не се прилага за полицейските служители, тъй като не са налице кумулативните предпоставки за това : продължителност на нощното работно време ,по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. При разрешено в ЗМВР полагане на нощен труд от 8 часа, коефициентът между дневното и нощното работно време е 1 и не се дължат допълнителни суми.Счита също ,че превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд,а не за заплащане на извънреден труд.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на исковата молба наредби на министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Неприлагането на цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца ,който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното решение е валидно и допустимо.