Разпореждане № 398 от 03.01.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 398 гр. София, 03.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20221110170012 по описа за 2022 година

Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата сумата 30,00 лева, представляваща такса, 131,40 възнаграждение за закупена и използвана услуга . лева, представляваща неплатено

Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от 200 лева.

За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.

Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото двете разпоредби заобикалят закона. Възнаграждението, съгласно посоченото в договора, за закупуване на допълнителна услуга , възлиза на 131,40лева. Съгласно посоченото в договора, длъжникът е поискал закупуване на допълнителна услуга– сочи се, че предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане и право на промяна на погасителния план.

Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно определени в договора.

Разпоредбата е нищожна, защото противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от страна на потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както и защото не предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на потребителя.

Относно искането за присъждане на 30 лева такса. Разпоредбата на чл.10а ЗПК, е 1 императивна, тъй като въвежда изискване, което не може да се променя по волята на страните. Съдът служебно следи за приложението на императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение заявлението се отхвърля на това основание, за посочената част. Същото се отнася и за претендираната такса – видно от твърденията на заявителя, същата се съдържа в Тарифа, а не в самия договор, поради което и същата е недължима.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението, в частта му за заплащане на сумата 30,00 лева, представляваща такса, 131,40 лева , представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга .

Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред СГС..

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2