Решение № 525 от 18.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Варна, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20243100900335 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от 1 / С. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********; 2/ С. С. К., ЕГН ******, с постоянен адрес:

********; 3/ В. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********; 4/ Т. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител В. С. Г., ЕГН ********** и 5/ А. М. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *******, срещу Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „С.овско шосе“ 67А, представлявано заедно от В.В.М. и В.В.И., с която са предявени преките искове на увредените лица - ищците по договор за Гражданска отговорност на автомобилистите срещу застрахователя – ответник, за заплащане на обезщетения за претърпените неимуществени вреди на ищците в резултат на смъртта на техния родственик С.Д.И., причинена вследствие на ПТП от 20.01.2023 г., за което виновното лице С. М. В. е осъдено с влязла в сила Присъда № 45 от 26.07.2023г., постановена по НОХД № 859/2023г. по описа на ВОС, при твърдение за валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между собственика на МПС марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ****** и ответното дружество, както следва:

1/да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата С. С. И., сумата от 200 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата, в резултат от смъртта на съпруга й С.Д.И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

1

2/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата С. С. К., сумата от 150 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата, в резултат от смъртта на баща й С.Д.И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

3/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата В. С. Г., сумата от 150 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата, в резултат от смъртта на баща й С.Д.И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

4/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца Т. Г. Т., действащ със съгласието на своята майка и законен представител В. С. Г., сумата от 80 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата, в резултат от смъртта на дядо му С.Д.И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

5/ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца А. М. К., сумата от 80 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата, в резултат от смъртта на дядо му С.Д.И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се твърди, че починалият С.Д.И. е навлязъл на пътното платно, като е пресякъл на нерегламентирано за целта място, с което е допринесъл за настъпване на леталния изход.

ИЩЦИТЕ твърдят, че на ****** на път III-2008 на км. 17+500 на разклона към село Тополи, община Варна, по вина на водача С. М. В., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с peг. № ****** настъпило пътнотранспортно произшествие, при което била причинена смъртта на С.Д.И., с ЕГН ********** починал на ****** По случая бил издаден Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица №118 №113 от 23.01.2023г., УРИ:819 000-4524/23.01.2023г. по описа на ОД на МВР Варна, Сектор Пътна полиция, както и било образувано Досъдебно производство №30/2023г., по описа на сектор „пп" при ОД на МВР Варна, Прокурорска преписка №477/2023г. по описа на Окръжна прокуратура Варна. С влязла в законна сила Присъда № 45/26.07.2023г. постановена по НОХД №20233100200859 от 2023г. на Окръжен съд Варна била установена вината на водача С. М. В.. По отношение на механизма на настъпилото ПТП препращат към мотивите на присъдата и сочат, че приближавайки кръстовището за с. Тополи водачът на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с per. № ******, С. М. В., се движел с автомобила си в дясната лента за движение с включени къси светлини и със скорост от около 67,06 км/ч., при разрешена скорост в района на кръстовището 60 км/ч. В същото това 2 време в посока от ляво на дясно по посока на движение на автомобила на В., пострадалият С.Д.И. на 79 години предприел пресичане на платното за движение с бавен ход на място, където нямало пешеходна пътека. В момента, в който И. стъпил на пътното платно, той се намирал в зоната на осветеност на предните светлини на л.а. „Фолксваген Туран" с per. № ****** и е бил видим за шофьора му. От този момент пострадалият е представлявал предвидимо препятствие за движението и В., като шофьор е следвало незабавно да предприеме спиране на автомобила. Поради несъобразяване с възникналата опасност на пътя от страна на В. и превишената скорост на движение на автомобила, последвал удар, при който с предна дясна част на автомобила, предна броня и десен фар бил ударен С.И..

Позовават се изрично на взетото предвид от наказателния съд при определяне на наказанието на В., а именно, че се констатира честота на извършване на нарушения за превишена скорост по време на стажа му като водач на МПС. Излагат, че вследствие на описаното ПТП им били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в понесените от тях душевни болки и страдания, както и дълбок и непоправим психически стрес, които щели да останат за цял жИ.т, вследствие смъртта на техния съпруг, баща и дядо, както следвало:

1/ По отношение на ищцата С. И.: С. бил единствен съпруг, като бракът им датирал от януари 1966г. През целия си съзнателен жИ.т С. и С. вървели ръка до ръка в жИ.та си, изправяйки се заедно пред житейските трудности. С. имала множество заболявания, които се породили в годините и които тя успявала да търпи и преодолява с помощта на своя любящ съпруг С.. Тя страдала от диабет, исхемична болест на сърцето, високо кръвно, претърпяла две операции на лява ръка за период 2014г-2017г., както 2 микроинсулта за период 2000г.2021г. Имала издаден ТЕЛК. Страдала от слабо зрение. Вследствие на двете счупвания на лява ръка, почти не я ползвала. Ежедневна грижа за С. полагал С., с когото живеели в ****** до преди януари 2021 г., когато се изместили да живеят при тяхната по- малка дъщеря В. на адрес: *******. Причината за това била, че в дома на дъщеря им В. имали нужда от подкрепа и помощ, имало достатъчно място и за тях, както и че така С. можел да помага при отглеждането на тяхното внуче Т., който бил едва на 13 години. И по този начин устройвайки жИ.та си, заедно, това семейство било изключително задружно и членовете му силно привързани един към друг. Узнавайки за нелепата смърт на съпруга си С. изпаднала в шок, до степен, че не разбирала какво се случвало. Не можела да се съвземе и осъзнае, че С. не бил сред живите. Уплахата била толкова силна, че на моменти С. сякаш изключвала нормалния ход на мислите си и не помнела за случилото се, след което изведнъж избухвала в плач, когато реализирала грозната истина в съзнанието си. На тази възраст особено за жената, оставайки сама без спътник в жИ.та си, който е бил единствен такъв през целия й жИ.т, преживяването граничело с осъзнаване на собствената й смърт. Толкова тежко и дълбоко осъзнаване водещо до безсилие и безпомощност.

2/ По отношение на ищцата С. К. : Същата била дъщеря на С.. Отношенията им били изключително близки. Психиката й била срината. За С. загубата била огромна, и тя щяла да я носи занапред през целия си жИ.т. В продължение на около 10 години, родителите й не били могли да имат дете, като ищцата К. била първородното дете на С. и като такава винаги била 3 неговата „гордост". Била силно привързана към баща си и той към нея. При узнаването за инцидента С. била шокирана. Дни спед инцидента, тя не успявала да осъзнае какво се било случило. С помощта на близките си постепенно тя разбирала, че баща й вече го няма, че повече никога няма да го прегърне, няма да усети топлината и сигурността на бащината сила и тези мисли и към настоящия момент присъствали непрестанно в съзнанието на С., която търсела утеха в детето си, в съпруга си, за да може по някакъв начин да продължи да живее, макар и с най-тежката болка в душата си.

3/ По отношение на ищцата В. Г.: Същата била дъщеря на починалия С.. Като негово по-малко дете, тя винаги била под крилото на баща си, разчитала на него, била неговата „мънче". През последните две години обаче, семейството заедно решило С. и С. да се изместят да живеят при семейството на В. на адрес: *******. На този адрес живеел и синът на В. и внуче на С., Т.. От преместването в общия дом, В. била неотлъчно до родителите си.

Силно привързана към баща си, В. изпаднала в шок от случилото се. В началото не вярвала, часове след като разбрала, тя изпаднала в тежка нервна криза. Наложило се да приеме успокоителни лекарства. Не намирала утеха в никое занимание, неспокойна и несигурна в себе си, подхождала с уплаха към всяка ситуация в ежедневието, поради чувството на празнота и самота, породени от липсата на нейния баща. Не можела да работи пълноценно.

В. щяла да носи тази загуба до края на собствения си жИ.т, тъй като този инцидент отнел бащиното рамо и подкрепа, така нужни за една дъщеря.

4/ По отношение на ищеца Т. Т.: Същият бил едва на 13 години. Една от причините С. и С. да се преместят да живеят заедно с малката им дъщеря В. била Т. и нуждата от помощ при отглеждането му. Тази помощ и грижа давал основно починалият, който бил силно привързан към внучето си и обратното. За Т. дядо му бил изключително важна фигура в жИ.та му, прекарвал цялото си свободно време извън класните занимания със своя дядо.

Загубата на дядо си Т. не можел да преживее. Непосредствено преди инцидента Т. бил с дядо си на разходка, който се прибрал, а дядо му не и никога нямало да се прибере. Т. бил съкрушен от загубата и още не можел да повярва, че дядо му повече го нямало.

5/ По отношение на ищеца А. К.: Същият бил първородният внук на починалия С..

Като такъв той имал изключителна привързаност към дядо си, за него той замествал фигурата на баща, поради трудности при комуникацията със собствения му баща, особено на възраст при влизане в пубертета, А. бил внукът, който помагал на дядо си при нужда. А. преживявал изключителен стрес от загубата на дядо си, така все едно бил загубил родител.

От съвсем малък той бил силно привързан към дядо си, споделял с него своите несгоди и преживявания, дядо му го съветвал и напътствал, учил го на морал и ценности. Той бил за А. ежедневна морална опора и обединявал семейството и в този смисъл фигурата му била от основна важност за А. и правилното му личностно формиране.

Твърдят, че МПС-то, което бил управлявал водачът С. М. В. - марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ТУРАН", с per. № ****** бил застрахован по Застраховка «Гражданска Отговорност" в ответното дружество, съгласно застрахователна полица № ******, валидна до 01.02.2023г.