Решение № 91 от 14.07.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. гр.Несебър, 14.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Административно наказателно дело № 20242150200199 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по повод жалбата на „И.Х.*“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Я.С.Л., подадена чрез пълномощника им – адв.М. С. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.*** против Наказателно постановление № 50 от 29.08.2023г. на Директора на ОДБХБургас, с което на основание чл.128, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за храните /ЗХ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000 /две хиляди/ лева, за административно нарушение на чл.23 вр. чл.24 от ЗХ. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и при липса на мотиви.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуалния им представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства. Представя списък на разноските, ведно с приложен договор за правна помощ и съдействие.

За ОБДХ-гр.Бургас в съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.

Съдът намира, че депозираната жалба е процесуално допустима – подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 27.07.2023г. в обект – супермаркет, находящ се в 1 с.***, стопанисвано от „И.Х.*“ ЕООД, инспекторите в ОДБХ-гр.Бургас констатирали, че в обекта се предлагат за търговия и обществена консумация храни и напитки, без обектът да е регистриран по реда и условията на Закона за храните и вписан в електронния регистър на БАБХ по чл.24 от ЗХ. Нарушението било описано в Констативен протокол № 0009801 от 27.07.2023г. /л.13/. За така установеното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият излага възражения за допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, съответно при издаването на обжалваното наказателно постановление, изразяващи се в следното: На първо място се сочи, че е допуснато непълно описание на нарушението, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка се акцентира, че в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление липсват посочени отличителни белези, факти и обстоятелства, които да индивидуализират стопанина на обекта, като „бизнес оператор“ по смисъла на санкционната норма на чл.128, ал.2 от ЗХ. На второ място се твърди, че липсва конкретно посочено нарушение – не била посочена нито една от предвидените в чл.23 и 24 от ЗХ хипотези, с което не става ясно за какво точно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя – дали не е изпълнил задължението си по чл.24 да регистрира себе си като оператор, да регистрира обекта, и ако е обекта – какъв вид е обекта спрямо предвидените в чл.24 от ЗХ специфики. На следващо място се твърди, че липсва твърдяното от административно-наказващият орган противоправно поведение на жалбоподателя, тъй като за процесният обект било издадено Удостоверение за регистрация № 4884 от 17.08.2015г. на ОДБХ-Бургас, като единствено не била вписана промяна в собствеността на същия през 2023г., за което не била предвидена санкция.

Представят удостоверението. Наред с горното, се сочи, че както в АУАН, така и в НП липсва посочване на датата или периода на установеното нарушение. И на последно място се твърди, че наказващият орган неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН при наличие на законовите предпоставки за това, а именно – липса на отрицателни последици, на краен негативен резултат, на увреждане, на опасност вследствие на нарушението.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление и акта са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия.

Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се потвърждават от показанията на актосъставителя Ж. К. – главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОБДХ-Бургас. В показанията си пред съда, същата установява, че на 27.07.2023г. са извършили проверка заедно с инж.Дафинка Главанска в процесния супермаркет в с.Равда, стопанисван от дружеството-жалбоподател. При извършване на проверката установили, че в 2 супермаркета се извършва търговия с храни, без обекта да е вписан в Националния регистър на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/, по реда на чл.26 от ЗХ и в електронния регистър на БАБХ по реда на чл.24, ал.1 от ЗХ.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат извода, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на стопанисващ процесния супермаркет в с.Равда, общ.Несебър, безспорно е извършило констатираното от инспекторите в ОДБХ-Бургас административно нарушение – в качеството му на стопанисващ посочения търговски обект, дружеството-жалбоподател е предлагало за търговия и обществена консумация храни и напитки, без да е регистрирало въпросния обект по реда и условията на чл.23, ал.1 от Закона за храните, поради което е бил законосъобразно санкциониран.

Неоснователни са изложените в жалбата възражения за непосочване на датата или периода на установеното нарушение, както и за неяснота при описанието на нарушението в акта и обжалваното наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че нарушението е констатирано при извършена проверка на 27.07.2023г. в процесния обект, на която дата е съставен и АУАН. Нарушенията е описано ясно и конкретно – в обекта се предлагат за търговия и обществена консумация храни и напитки, без обектът да е регистриран по реда на чл.23 и 24 от ЗБДХ.

Относно възражението на жалбоподателя за липсата на мотиви, изложени в АУАН и в НП касаещи обстоятелството защо наказващият орган е приел, че дружеството-жалбоподател притежава качеството – бизнес оператор, за да се произнесе съдът съобрази:

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗХ, „Бизнес операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна, наричани по-нататък "бизнес оператори", са длъжни да разполагат с информация за храните, животните и материалите, използвани при производството, преработката и/или дистрибуцията на храните под техен контрол.“ Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за храните разяснява, че "Дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.“ В конкретният случай безспорно се касае за търговия с храни и качеството на жалбоподателя „бизнес оператор“ се определя от закона, а не от наказващият орган. Гореизложеното налага извода, че административно-наказващият орган законосъобразно е отнесъл дружеството-жалбоподател към категорията субекти, визирани в санкционната разпоредба на чл.128, ал.2 от ЗХ.

Действително по делото е представено удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно № 4884 от 17.08.2015г., издадено от ОДБХ-Бургас за обект – смесен магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки, с адрес: с.Равда, общ.Несебър, ул.“Дюни“ № 2, но на друга фирма – „А.***“ ООД с ЕИК *** /л.8/.

Видно обаче от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот, на 22.02.2023г. дружеството-жалбоподател е придобил собствеността върху процесния имот и е започнал да го стопанисва. Както заяви в съдебно заседание актосъставителя К., в момента в който дадена фирма прекрати търговската си дейност в определен обект, регистрацията й в Националния регистър на БАБХ се прекратява. В този смисъл е и разпоредбата на чл.26, ал.16 от ЗХ. В случаят не се касае за универсално правоприемство, за да бъде приложена разпоредбата на чл.26, ал.17 от ЗХ, каквито възражения се излагат от страна на жалбоподателя.

3

Съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изводът, който се налага е, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран.

На последно място, но не по важност, съдът счита, в настоящият случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно наказващия орган и съда, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид. Касае се за неизпълнение на административно задължение, насочено към охраняване и защита на здравето, и интересите на потребителите.

Поради това и самият законодател е определил този вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции. По тези съображения разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото производство.

Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът като взе предвид, че същото е определено в предвидения от закона минимален размер счита, че същото съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като деяние и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 50 от 29.08.2023г. на Директора на ОДБХ-Бургас, с което на основание чл.128, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за храните /ЗХ/, на „И.Х.*“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Я.С.Л., със съдебен адрес: гр.*** /чрез адв.М. С. от АК-Бургас/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000 /две хиляди/ лева, за административно нарушение на чл.23 вр. чл.24 от ЗХ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 4