Решение № 5289 от 04.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5289 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20261100101138 по описа за 2026 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 03.02.2026 г. Л. Г. е заявил, че на 16.09.2017 г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство за престъпление по чл. 198, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с чл. 1 от НК, от което Г.М. е бил пострадал. Наказателният съд е признал, че Л. Г. не е бил извършил престъплението с присъда, която е влязла в сила на 14.03.2025 г.

[2] Междувременно, на 12.09.2022 г. Г.М. е предявил срещу Л. Г. иск за заплащане на 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, извършено спрямо Г.М.. Г.М. не би предявил иска, ако не е било образувано срещу Л. Г. наказателното производство. Съдът е прекратил гражданското дело поради смъртта на Г.М. и не подържането на иска от наследниците му с определение, влязло в сила на 10.01.2025 г.

1

[3] За наказателното производство, образувано срещу Л. Г., са разбрали неговите съученици, учители, съседи, а по-късно и колеги. Той е изпитал страх, стрес, срам, неудобство, унижение, а наказателното производство срещу него е продължило повече от седем години. Затова Л. Г. оценява на 50 000,00 лева вредите, които е претърпял. Той е заплатил на адвокат 500,00 лева, за да го защитава в наказателното производство, и 3 050,00 лева, за да го защитава в гражданското дело, заведено от Г.М. срещу Л. Г..

[4] Прокуратурата не е заплатила на Л. Г. обезщетение за неимуществени вреди. Затова Л. Г. моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати:

- 25 564,60 евро обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 14.03.2025 г. до окончателното изплащане;

- 1 815,09 евро имуществени вреди;

- разноските по делото (исковата молба, л. 2-11).

2. На ответника

[5] Прокуратурата оспорва предявения иск. Тя заявява, че:

1. не е допустим иска за обезщетение за имуществени вреди в частта му, с която се търси вреда от заплащане на адвокатско възнаграждение по гражданското дело;

2. забавянето на наказателното производство не се е дължало на Прокуратурата;

3. Л. Г. не е претърпял твърдените неимуществени и имуществени вреди от наказателното производство, което е било водено срещу него;

4. прекомерно е търсеното обезщетение за неимуществени вреди.

Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л.

130-141).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

2

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

[6] Не се спори, че Л. Г. е бил роден на ******** г. Като дете е бил деен, карал е скейтборд, после велосипед с ниска седалка. Към 2017 г. той е бил ученик по специалност медицинска техника в професионална гимназия в София (показанията на свидетелите М. и В., л. 194-196).

[7] На 16.09.2017 г. разследващ полицай е привлякъл Л. Г. като обвиняем за престъпление по чл. 198, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК (постановлението, л. 18). В същия ден той е бил задържан за 24 часа, а на следващия ден СРС е взел спрямо него мярка за неотклонение домашен арест, която на 26.09.2017 г. СГС е изменил на подписка (справката, л. 144; определението, л. 29; определението, л. 36-гръб). Л. Г. е заплатил 500,00 лева на адвокат, за да го представлява в досъдебното производство, л. 119).

[8] СРП е внесла срещу Л. Г. обвинителен акт в СРС (обвинителния акт, л. 55-61). СРС е провел осем съдебни заседания, които не е отлагал поради причина у Л. Г., и е постановил присъда, с която е оправдал Л. Г. по повдигнатото му обвинение (протоколите от съдебните заседания на СРС, л.

207-255; присъдата, л. 63-74).

[9] Прокуратурата е подала протест срещу оправдателната присъда спрямо Л. Г. (протеста, л. 75-76). СГС е образувал въззивно дело, по което е провел две заседания и е постановил решение, с което е потвърдил оправдателната присъда спрямо Л. Г.,като тя е влязла в сила на 14.03.2025 г.

(протоколите от съдебните заседания на СГС, л. 256-274; решението, л. 7793).

[10] Междувременно, Г.М., който е бил пострадал от престъплението, в чието извършване Л. Г. е бил обвинен, е предявил срещу Л. Г. иск за 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от извършеното спрямо него от Л.

Г.. СГС е образувал дело, по което Л. Г. е бил представляван от адвокат 3

(исковата молба, л. 100-106; писмения отговор, л. 111-115; пълномощното, л.

116). Не спори, че Л. Г. е заплатил 3 050,00 лева на адвоката. Впоследствие, СГС е прекратил производството по делото, защото след смъртта на Г.М., неговите наследници не са подържали предявения иск (определението, л. 117).

[11] По време на наказателното производство Л. Г. е бил притеснен, затворил се е в себе си, вижданията му за справедливост и честност са се променили. Той е завършил висше образование, след което известно време е работил в компания за хладилна техника, а по-късно е започнал собствен бизнес с монтаж на соларни системи (показанията на свидетеля В., л. 195197).

[12] Липсват доказателства наказателното производство срещу Л. Г. да е било разгласявано в медиите. Затова съдът приема, че това не е правено.

[13] Прокуратурата не е заплащала на Л. Г. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Л. Г. е заплатил: 10,23 евро държавна такса (л. 10); 6 000,00 лева на двама адвокати (л. 11). Прокуратурата не е направила разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[14] Л. Г. е предявил искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – един иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и втори иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Исковете са частично основателни.

1. По исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

4

[15] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Държавата отговаря за това, когато лицето бъде оправдано. Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

[16] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. Л. Г. да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. Л. Г. да е бил оправдан по това наказателно производство;

3. той да е претърпял вреди от наказателното производство, образувано срещу него;

4. Прокуратурата да не му е заплатила обезщетение.

[17] Съдът установи, че:

1. на 16.09.2017 г. Л. Г. е бил обвинен в извършването на престъпление;

2. на 14.03.2025 г. е влязла в сила присъдата, с която той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение;

3. Л. Г. е претърпял неимуществени и имуществени вреди от наказателното производство, образувано срещу него;

4. Прокуратурата не е изплащала на Л. Г. обезщетение.

[18] Налице са предпоставките за уважаването на иска за обезщетение за неимуществени вреди. Съдът следва да определи размера на обезщетението.