Решение № 356 от 12.10.2018, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 1202/2018
- Вид
- Решение № 356
- Подписан
- 12.10.2018
- В сила
- 16.01.2019
- Състав
- ГРОЗДАН БОНЧЕВ ГРОЗЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.141 ал.1 · Закон за водите
- чл.141 ал.1 т.2 · Закон за водите
- чл.190, ал.4, т.2 · Закон за водите
- чл. 200, ал. 1, т. 38 · Закон за водите
- чл. 201, ал. 12 · Закон за водите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 356 12.10.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав, на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Гроздан Грозев секретар: Веселина Красева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Гроздан Грозев
АНД № 1202 по описа за 2018 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Община Хасково срещу Наказателно постановление № НЯСС - 350 от 16.08.2018г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 2000 лева за неизпълнение на чл.141 ал.1 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция била явно несправедлива. В подадената жалба се твърди, че отговорността на Общината е ангажирана за нарушение на чл.141 ал.1 т.2 от ЗВ, а фактическото обвинение е за неизпълнение на задължителни предписания в указания срок ,поради което вмененото деяние осъществявало друг административно-наказателен състав. Освен това се твърди, че има своевременно промяна в текста на чл.141, ал.1 ат ЗВ с ДВ №55 от 2018г. и той не съответствал на вмененото с НП нарушение на Община Хасково. излагат се и доводи в насока на неточно определяне на датата на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган – Заместник – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище оспорва жалбата, а НП намира за законосъобразно издадено и мотивирано, включително и при определяне на административната санкция.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в куриерската служба, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 13.03.2018г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „ 002905, 002906", находящ се в поземлени имот № 002905 и № 002906 в землището на гр.Хасково, Актове за публична общинска собственост № 1380/07.11.2001г. и 1381/07.11.2001г. собственост на община Хасково, за което е съставен констативен протокол № 07-05-70/13.03.2018г. проверката е извършена от свидетелката Н.О.М. на длъжност „главен инспектор“ в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН и в присъствието на К. С., инспектор в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН. Проверката е извършена на место чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея, като е установено, че не са изградени: 1. Геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена; 2. Нивомерно устройство за измерване на водното ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН; 3.
Изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена; 4. Нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите, т.е. че не са изпълнени изискванията за задължително необходимите налични елементи на контролно-измервателна система за мониторинг на дейността на язовирна стена и съоръженията към нея, съгласно чл.174, ал.4 на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, за допуснато нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите, а субект на нарушението е Община Хасково, с Покана, изх. № 85 – 02 – 194/18.05.2018 г. Кметът на Община Хасково бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН. В резултат, на 29.05.2018г. е съставен от св. Н.О.М., Акт за установяване на административно нарушение № 07 –113 от същата дата срещу Община
Хасково в присъствието на представител на Община Хасково и на същата дата, АУАН бил предявен и подписан от Я. Р. П. , посочен като упълномощен представител на Кмета на Община Хасково и чрез това лице на същата дата бил връчен и екземпляр от съставения АУАН, според отразеното в приложената по АНП разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са направени при предявяването му, респ. не са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 и позовавайки се на Заповед № А – 5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.О.М., Т.И.Т. и М.Е.О. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите в редакцията и към датата на проверката, собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, на хвостохранилища и шламохранилища са длъжни да осигурят използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2;.Според чл.174 ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние , приета с ПМС № 262 от 5.10.2016 г., обн., ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г. за задължително необходими, като налични, се считат следните елементи на КИС: 1. геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена;2. нивомерно устройство за измерване на водно ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН;3. изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена; 4. нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите.Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10 000 лв. Следователно, деянието за което на жалбоподателя е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място. Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на процесния АУАН се изразява в бездействие - чрез неизграждане на задължително необходимите и налични елементи на КИС,предвидени в чл.174 ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние . В този смисъл за място на извършване на нарушение се приема мястото, където правнодължимото действие е следвало да бъде осъществено – в случая язовирна стена на язовир „ 002905, 002906", находящ се в поземлени имот №
002905 и № 002906 в землището на гр.Хасково. На следващо место пак с оглед характера на деянието, съдът намира, че коректно е посочена и датата на нарушението а именно датата на проверката, тъй като бездействието продължава и към тази дата. Нарушението на практика ще се преустанови с изграждането на задължително необходимите и налични елементи на КИС. Тезата на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 141 ал.1, т. 2 от
ЗВ, под която деянието е подведено и квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съотвествала на фактическото описание на вмененото на Община Хасково нарушение не може да бъде споделена. При проверката от контролните органи на ДАМТН от 13.03.2018г.
, резултатите от която са обективирани в съставения нарочен констативен протокол от същата дата до Община Хасково, като собственик на язовира не са давани задължителни предписания за изграждане на язовирната стена и съоръженията към нея с елементи на КИС в определен срок. Особено показателна е и редакцията на приложената административнонаказателна норма - чл. 200, ал.1, т.38 от ЗВ, предвиждаща административна санкция - глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 10000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическо или юридическо лице, именно за неизпълнение на задължението по чл.141 ал.1 от Закона за водите. Тоест налице е състав на нарушение и както бе посочено по – горе, деянието е обявено за наказуемо, а съвсем отделен и по същество е въпросът дали е реализиран по делото.
На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствие на представляващия по закон жалбоподател, след надлежно изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължение по чл.141 ал.1 от ЗВ , като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита.
Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/deb79b8d-a7a0-42f9-a774-4d20232627e3