Решение № 1531 от 19.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1531 гр. Варна, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20213110107378 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от “Ф.Ф.” АД, ЕИК **********, гр. София срещу А.А. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания, както следва:

1./ за сумата от 4000 лв., претендирана като непогасена главница по договор за бизнес линия “Fintrade Оборот 6 %“ № 7007476/23.05.2018г., Анекс от 23.05.2018г. и Анекс от 03.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ за сумата от 460, 80 лв., претендирана като неустойка по чл. 7, ал. 1 от сключения договор;

3./ за сумата от 1 084, 16 лв., претендирана като неустойка по чл. 7, ал. 2 от сключения договор,

4./ сумата от 1 920 лв., претендирана като такса ангажимент за времето от 05.12.2018г. до 20.05.2020г., за които суми са издадени заповед № 4411/26.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и заповед № 5/26.02.2021г. и двете в производството по ч.гр.д. № 10222/2020г. на Районен съд – Варна;

В исковата молба се излага, че на 23.05.2018г., е сключен договор договор за бизнес линия “Fintrade Оборот 6 %“ № 7007476, по силата на който “Ф.Ф.” АД, е поело задължение да предостави на “Р.” ЕООД, представлявано от А.А. сумата от 3 000 лв. под формата на кредитна линия, при задължение на кредитополучателя да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва, като заплаща минимална вноска. Вземането е обезпечено от А.А., в качеството й на солидарен съдлъжник.

Сумата от 3 000 лв. е предадена на кредитополучателя с разходен касов ордер на 23.05.2018г.

С последващ анекс от 03.08.2018г., кредитополучателят е получил допълнително сумата от 1 000 лв.

1

Окончателният падеж на задължението е настъпил на 20.05.2020г., на която дата солидарните длъжници следва да заплатят на кредитора освен получената главница от 4 000 лв. и сумата от 1 920 лв., представляваща такса ангажимент в размер на 6 % от усвоената главница, начислявана на всеки първи ден от всеки 14 – дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден.

При забава за плащане на дължимата погасителна вноска на договорения падеж, кредитополучателят и солидарният длъжник дължат неустойка в размер на 3 % от всичко дължимо по договора, в това число неплатена главница, неплатени лихви и начислени и неплатени неустойки, представляващи разходи за събиране на вземането, която в процесния случай е начислена единствено върху неплатената главница и неплатената такса ангажимент.

Наред с посочените суми, ответникът в качеството си на солидарен длъжник дължи наред с кредитополучателя и еднократна неустойка от 20 % върху всичко дължимо по договора, в това число неплатена главница неплатени лихви и начислени и неплатени неустойки, представляващи разходи за събиране на вземането, която в процесния случай е начислена от 41 – вия дена на забава върху неплатената главница, неплатена такса за ангажимент и неплатените неустойки.

Правният интерес от предявяване на установителните искове се обосновава с връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 15.11.2021г., ответникът А.А., не е депозирал писмен отговор.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявен в преклузивния срок след издаване на заповед № 4411/26.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10222/2020г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ангажираните писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че страните по делото са били обвързани от договор за бизнес линия “Fintrade Оборот 6 %“ № 7007476/23.05.2018г., Анекс от 23.05.2018г. и Анекс от 03.08.2018г., по силата на които ищцовото дружество е предоставило на кредитополучателя Р. ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е А.Г. първоначално сумата от 3 000 лв., под формата на кредитна линия, а след това до максималния размер от 4 000 лв.

Договорът и анексите към него са подписани от солидарния длъжник А.Г..

Окончателният падеж на вземанията е настъпил на 20.05.2020г., на която дата не се твърди и не се доказва, че солидарно задължените лица, са погасили задълженията си.

Въз основа на изложеното съдът приема предявените искове за доказани по основание и размер.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в претендираните размери.

В полза на ищеца “Ф.Ф.” АД, следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер на 652, 06 лв., от които 464, 56 лв. в 2 производството по ч.гр.д. № 10222/2020г. на ВРС и 187, 50 лв. в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Г. А., ЕГН **********, ********** ДЪЛЖИ на от “Ф.Ф.” АД, ЕИК **********, гр. София следните вземания, както следва:

1./ за сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща непогасена главница по договор за бизнес линия “Fintrade Оборот 6 %“ № 7007476/23.05.2018г., Анекс от 23.05.2018г. и Анекс от 03.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ за сумата от 460, 80 лв. /четиристотин и шестдесет лева и осемдесет ст./, представляваща неустойка по чл. 7, ал. 1 от сключения договор;

3./ за сумата от 1 084, 16 лв. /хиляда осемдесет и четири лева и шестнадесет ст./, представляваща неустойка по чл. 7, ал. 2 от сключения договор, 4./ сумата от 1 920 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/, претендирана като такса ангажимент за времето от 05.12.2018г. до 20.05.2020г., за които суми са издадени заповед № 4411/26.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и заповед № 5/26.02.2021г. и двете в производството по ч.гр.д. № 10222/2020г. на Районен съд – Варна, с които А.Г.А., ЕГН **********, ********** и „Р.“ ЕООД, ЕИК 203561574, гр.

Варна са осъдени да заплатят пприсъдените суми солидарно в полза на “Ф.Ф.” АД, ЕИК **********, гр. София по предявените от “Ф.Ф.” АД, ЕИК **********, гр. София срещу А.Г.А., ЕГН **********, ********** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Ф.Ф.” АД, ЕИК **********, гр. София сумата от 652, 06 лв. /шестстотин петдесет и два лева и шест ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 464, 56 лв. в производството по ч.гр.д. № 10222/2020г. на ВРС и 187, 50 лв. в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3