Решение № 58 от 25.05.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Раднево, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20235520100020 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.

146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и насрещен иск с правно основание чл. 9 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че на 09.12.2021 г. е сключил с първото ответно дружество договор за потребителски кредит № 100367907/09.12.2021 г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2000 лв., а ищецът се задължил да върне на ответника сумата от 2617,56 лв. Твърди, че съгласно чл. 1, ал. 2 от договора се задължил да сключи договор за поръчителство с втория ответник. Твърди, че едновременно с договора за кредит сключил и договор за поръчителство от 09.12.2021 г. с втория ответник, за което било уговорено възнаграждение от 1720,44 лв. Твърди, че договорът за кредит е нищожен чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал.

1

5 ЗПК – заобикаляне на разпоредбата чрез уговаряне на възнаграждение за поръчителство и без посочване на същото в ГПР, а двете дружества били свързани лица, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, тъй като липсва приложим лихвен процент и ГПР и условия на прилагането му, с ясна методика как се формира, нито посочен погасителен план с разбивка на отделните компоненти, както и дали ГЛП е фиксиран или променлив. Твърди, че не посочения в договора за кредит реален ГПР представлява неравноправност на клаузите договора. Счита, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е нищожна като неравноправна и поради нееквивалентност на престациите, за което развива съображения. Твърди, че договора за поръчителство също е нищожен поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и като неравноправен, за което също излага съображения. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави, неравноправност на клаузи и заобикаляне на максималния ГПР, нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, както и нищожност на договора за поръчителство поради противоречие с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на закона. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, действащо чрез адв. П., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че ищецът сключил с ответника договор за кредит за сумата от 2000 лв., която била усвоена в същия ден, при основен годишен лихвен процент от 36 % и ГПР от 42,62 %, който следвало да се върне на 18 вноски от по 145,42 лв. Твърди, че били погасени 2 пълни вноски и 1 частично, като било налице забава в погасяване на 11 вноски, първа от тях просрочена с падеж на 09.03.2022 г. Развива съображения за оборване на твърденията на ищеца нищожност и неравноправност на договора за кредит и на договора за поръчителство. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Кредит гаранция“ ЕООД, действащо чрез адв. Д., в който взема становище за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес и поддържа тяхната неоснователност. Твърди, че договор за поръчителство не бил сключван въобще на 09.12.2021 г., а такъв бил сключен на 14.12.2021 г., като сключения договор на 09.12.2021 г. нямал характер на договор за 2 поръчителство, а по-скоро договор за поръчка. Развива съображения, че договора за кредит предвижда обезпечение, които не нарушават добрите нрави. Развива съображения за оборване на твърденията на ищеца нищожност и неравноправност на договора за кредит и на договора за поръчителство.

Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил от ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, действащо чрез адв. П., насрещен иск срещу ищеца, с който се предявяват искове с правно основание чл. 9 ЗПК. Ищецът по насрещния иск твърди, че е сключил с първоначалния ищец договор за кредит за сумата от 2000 лв., която била усвоена в същия ден, при основен годишен лихвен процент от 36 % и ГПР от 42,62 %, който следвало да се върне на 18 вноски от по 145,42 лв. Твърди, че били погасени 2 пълни вноски и 1 частично, като било налице забава в погасяване на 11 вноски, първа от тях просрочена с падеж на 09.03.2022 г. Твърди, че погасената към момента сума е в размер на 331,84 лв., като същата приспадната от главницата от 2000 лв., води на извод за дължима главница от още 1668,16 лв., размер на невърнатата чиста стойност на кредита. Иска осъждане на първоначалния ищец да му плати сумата от 1668,16 лв., чиста стойност по кредита, в случай да се установи нищожност на договора за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил от първоначалния ищец отговор на насрещния иск, с който го оспорва като неоснователен, тъй като не бил дал повод за завеждане на въпросния насрещен иск, а отделно от това бил в затруднено финансово състояние, тъй като имал изтеглени 15 кредита, а нямал финансови средства да ги погасява. Твърди, че искал отсрочка от ищеца по насрещния иск за плащане на сумата по кредита, като не дал повод за завеждане на този иск. Иска, в случай на осъждането му, да се разсрочи задължението на основание чл. 241 ГПК на 24 месечни вноски. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 27.04.2023 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от 3

ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 09.12.2021 г. ищецът А. М. е сключил с „Кеш кредит мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит № 100367907/09.12.2021 г., с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 2000 лв., който бил усвоен на 09.12.2021 г.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл.

22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК ищецът следва да докаже твърденията си за нарушаване на добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправност на клаузите на договора за кредит и договора за поръчителство. Ответниците следва да докажат насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По насрещния иск ищецът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД няма факти, които следва да докаже, а ответникът А. Г. М. следва да докаже погасяване на задължението за главница, както и материалните предпоставки за евентуално разсрочване на присъдени вземания поради финансово затруднение.

С оглед установените безспорни факти е видно, че ответникът е получил в заем сумата от 2000 лв. От приетия договор за потребителски кредит тип „за теб“ № 100367907/09.12.2021 г. /л.7-10/ е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 18 вноски по погасителен план и при падеж на първа вноска 09.01.2022 г. /виж погасителния план на л.8/. Уговорен е лихвен процент в размер на 36 % /чл.1 от договора/. В чл. 1 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 42,62%.

В чл. 1, ал. 4, т. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, включително от одобрено от кредитодателя дружество. В изпълнение на тази клауза е сключен договор за поръчителство от същата дата 09.12.2021 г. /л.9 от делото/, същият е сключен между „Кредит гаранция“ ЕООД и ищеца А. М. за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита, за което е договорена такса, в размер на 1 720,44 лв., разсрочена със същите падежи като месечните вноски по кредита – 18 броя, дата на първо 4 плащане 09.01.2022 г., краен срок – 09.06.2023 г. От това е видно, че възнаграждението по договора за поръчителство е почти на стойността на отпуснатия кредит от 2000 лв.

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР в нулев размер. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихва в размер на 617,56 5 лв., при лихвен процент от 36%, не става ясно как е формиран ГПР от 42,62 %. Това се равнява на липса на посочен ГПР.

Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР, което възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.

19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл.

11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи потребителя във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този см. е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този процент". Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.