Решение № 704 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20221110155290 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано въз основа на искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, против Е. Н. А., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1025,41 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, и 120,55 лева - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 39,71 лева - главница за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,52 лева - лихва за периода от 01.07.2018 г. до 11.05.2021 г., относно топлоснабден имот с аб.№ 231449, ИД 1622776, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 24.06.2021 година по ч.гр.дело № 32053/2021 година по описа на Софийски районен съд, 143-ти състав.

Ищецът твърди, че ответницата има качеството на битов клиент за топлоснабден имот с административен адрес – гр. С. Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. Посочва, че в раздел IX от ОУ – „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

1

Твърди, че ответницата е имала задължение за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Твърди, че ответницата е използвала доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и не е погасила задължението си.

Първоначално ищецът е навел твърдения, че услугата дялово разпределение се е осъществявала от дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, а впоследствие е посочил, че то е осъществявано от дружеството „Директ“ ООД. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба чрез назначен от съда особен представител, с който оспорва иска като неоснователен. С отговора на исковата молба ответницата оспорва претенциите по основателност, като твърди, че не дължи процесните суми. Твърди, че не й е доставяна и не е използвала топлинна енергия, както и че няма качеството на потребител и съответно не е ползвател на имота. Твърди, че ищецът никога не я е уведомявал, че му дължи процесната сума, нито я е канил да му заплати същата, поради което счита претенцията за лихва за неоснователна. Сочи, че ищецът не й е изпращал ежемесечно фактури, както и че тя не е получавала такива. Оспорва твърдението, че ежемесечно били публикувани месечни дължими суми на интернет страницата на ищеца, като твърди, че осигуреният достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти не представлявал ежемесечно публикуване по смисъла на Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2016 г. Твърди, че в имота няма уреди за дялово разпределение, като се оспорва да е извършено дялово разпределение на процесния имот от ищеца или от трето лице. Посочва, че не са издавани и връчвани изравнителни сметки.

Оспорва твърдяното от ищеца извършено от трето лице дялово разпределение като действие без правно основание и без договор. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на предявете искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. 32053/2021 г. по описа на СРС, 143 състав, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 08.06.2021 г., като искането му е било уважено и е издадена заповед по чл.410 от ГПК. Заповедта е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, като връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса. Съдът е дал указания на ищеца по реда на чл.415 от ГПК, което обуславя правния интерес от водене на настоящото производство.

Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том III, рег. № 6330, дело № 474/2000г., от който се установява, че на 19.06.2000 г. ответницата Е. А. е придобила право на собственост върху процесния имот.

По делото е представено с исковата молба и прието като писмено доказателство заявление – декларация от 12.11.2001 г. от Е. Н. А., ЕГН **********, адресирано до изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, с искане за откриване на партида на нейно име за процесния недвижим имот – апартамент с адрес: гр. София, общ. Подуяне, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 109 А, ет. 2, ап. 6, саморъчно подписано от заявителя, чийто подпис не се оспорва в настоящия процес.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 17.10.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. В 2 този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици под № 22 за имот с абонатен № 231449 е посочено лицето Е. Н. А., срещу което е положен саморъчен подпис.

По делото са представени съобщение към фактура № ......... от 31.07.2019 г. за периода 01.10.2018 – 30.04.2019 г. в общ размер на 560,76 лева и съобщение към фактура № .......... от 31.07.2020 г. за периода 01.05.2019 – 30.06.2019 г. в общ размер на 515,94 лв.

От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че ответницата е ползвала ТЕ за отопление на имот през целия процесен период и такава й е била начислявана от ищеца, като и е била начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация и без ТЕ за доставка на БГВ. СЕС по местонахождение на процесния имот не потребява ТЕ за БГВ /топла вода/. Установява се, че е разполагала в жилището си с 2 броя отоплителни тела радиатори, на които са монтирани 2 броя топлинни разпределители и 2 броя термостатни вентили, както и 1 брой щранг-лира в помещението баня и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. През процесния период дяловото разпределение е извършвано от дружеството „Директ“ ООД. От м. 11.2018 г. до 04.2020 г. е извършвано дялово разпределение от двата броя ИРРО /Индивидуален разпределител за разход на отопление/, към която се присъединява и ТЕ отдадена от 1 брой щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. През същия период ТЕ отдадена от сградна инсталация е определяна съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода 11.2018 г. - 04.2020 г. потребление на топла вода липсва.

Вещото лице е изчислило, че през процесния период м. 11.2018 г. - 04.2020 г. сумата за потребена ТЕ възлиза на 1017,98 /хиляда и седемнадесет лева и 98 стотинки/.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно изискванията на Закона за измерванията и Заповедите на ДАМТН, като СТИ /Средство за търговско измерване/ редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че за процесния период не са извършвани плащания от страна на ответницата. Съгласно експертизата, ответницата дължи за процесния период сумата 1025,44 лв. – главница за потребена ТЕ, като в счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД е вписана дължима сума в размер на 1025,41 лв. Лихвата се изчислява за периода от 15.09.2019 до 11.05.2021 г. и е опредЕ. от вещото лице в размер на 120,55 лева, а общата сума за дялово разпределение е 39,71 лв. за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане 3 на уговорената цена, както и през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. ).