Решение № 39 от 07.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100600697 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 4/27.04.2023 г. по НЧХД № 27/2023 г., Царевският районен съд е признал подсъдимия К. К. Т., ЕГН ********** за виновен в това, че на 29.07.2022 г. в гр. Приморско, обл. Бургаска, причинил на Е. П. П., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, съставляващо престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Освободил го, на основание чл. 78а от НК , от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Осъдил К. К. Т. да заплати на Е. П. П., ЕГН ********** сумата в размер на 1500 лева, за причинени от деянието неимуществени вреди и сумата от 1015 лева за направени по делото разноски.

Отхвърлил предявения гражданки иск в частта му над 1500 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева като неоснователен.

ЦРС осъдил подсъдимия Т. да заплати в полза на държавата по сметка на ЦРС сумата от 60 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

С присъдата, съдът осъдил Е. П. да заплати в полза на държавата и по 1 сметка на ЦРС сумата от 140 лева, представляваща държавна такса върху отхвърлената част на гражданския иск.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от ад. Е. Х. от АК – Бургас, защитник на подсъдимия К. Т.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на присъдата в гражданско-осъдителната й част, като намира, че уваженият размер на гражданския иск е завишен. Моли, първоинстанционната присъда да бъде изменена, като размерът на присъденото на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален.

По делото е постъпило писмено становище от адв. Н. Д., повереник на частната тъжителка и граждански ищец Е. П., в което са изложени съображения за правилност на постановената присъда както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната й част.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява. Защитникът му – адв. Е. Х. от БАК поддържа изложеното във въззивната си жалба. Моли, размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди да бъде намален, тъй като става дума за един, единствен удар. Излага също и съображения, че подзащитният му страда от тежко заболяване – епилепсия, като за поддържане на нормално състояние на живот, се налага да той да купува скъпи лекарства и затова няма възможност да плати присъдената в полза на въззиваемата-граждански ищец сума.

Частната тъжителка Е. П. се явява лично с повереника си адв. Н. Д..

Последната поддържа изложеното в писменото становище, като моли първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена. В противовес на изразеното становище на защитника на подсъдимия, за наличието на тежко заболяване и финансова невъзможност за заплащане на присъденото обезщетение, тя настоява за отчитане и на напредналата възраст на тъжителката, която е принудена да работи от време на време, за да може да си купува лекарствата, от които се нуждае. Оспорва искането за редуцирането на присъденото обезщетение. Претендира направените по делото разноски, включително и за въззивната инстанция.

Частната тъжителка П. моли, за потвърждаване на присъдата.

Невъзможността за постигане на спогодба обосновава с продължаващи и към датата на разглеждане на делото пред въззивната инстанция враждебни действия от въззивника-подсъдим.

След като се запозна с подадената въззивна жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимиран правен субект - страна в процеса , в законоустановения срок, 2 срещу подлежащ на проверка съдебен акт .

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. К. Т. е на ***години , ******.

Частната тъжителка П. е леля на Т., като последния е внук на нейния брат.

В полза на Е. П. има учредено вещно право на ползване върху помещение в наследствен имот, находящ се в гр. Приморско, обл. Бургаска, ул. „Л.“ №*. В изпълнение на това свое право, тя ползва една стая, ведно с баня и тоалетна.

На 29.07.2022 г. след 22:30 часа, тъжителката видяла подсъдимия с фенерче в ръка да стои пред електромера на къщата. Т. заявил на П., че му дължи сумата от 40,00 лева за изразходвана от нея електроенергия. След като чула претенциите на подсъдимия, тя му поискала документ, удостоверяващ дължимостта на исканата сума, при което той се ядосал и й посегнал. П. изляза на улицата, пред двора на къщата, където подсъдимият я настигнал и когато се обърнала я ударил по рамото. В резултат на удара и придаденото й с него ускорение на тялото, тъжителката загубила равновесие и паднала на земята. В резултат от съприкосновението с терена, тя получила отоци в дясната теменна и челна области на главата, охлузвания на лицето вдясно, кръвонасядане на дясна предмишница и охлузване по лявата китка.

Свидетел на случилото се станала свид. Ф. М., която към него момент живеела при тъжителката.

На следващия ден П. посетила съдебна медицина в гр. Бургас, където й бил извършен преглед и издадено в СМУ.

Описаните обстоятелства от фактическа страна съдът е извел въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, от изготвената СМЕ, справка за съдимост и останалите приложени по делото писмени доказателства.

Така приетите от първоинстанционният съд фактически изводи се споделят от въззивната инстанция, като съдът е изложил подробни съображения кои доказателства кредитира и кои – не. Царевският районен съд правилно и изчерпателно е обосновал изводите си по отношение на фактите по делото, спазвайки процесуалните правила, което е довело до единствения и безспорен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл. 130, ал. 2 от НК.

Според неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено заключението по съдебномедицинската експертиза , 3 констатираните увреждания отговарят да са получени по начина описан от пострадалата. Експерта не е установил разстройство на здравето, временно опасно и неопасно за живота, като вещото лице е квалифицирало травмите като болка и страдание, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, които биха отзвучали за период от около 7 до 10 дни.

Авторството на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК и субективната му страна се установяват по категоричен начин от показанията на свидетелката Ф. М., които правилно са обсъдени като детайлни, ясни, безпротиворечиви и съответстват на приложените по делото медицински документи и се подкрепят от заключението по изготвената съдебномедицинската експертиза .

Свидетелката М. е свидетел очевидец на конфликта, като възпроизвежда случилото се на 29.07.2022 г. спрямо тъжителката, нанесения удар в рамото , в момент в който нападателят и пострадалата се намирали лице в лице, падането на П. на земята и получените от съприкосновението с терена наранявания –отоци и охлузвания по главата и ръцете. Същата е изнесла сведения за точното място на инцидента, за времето на осъществяване на инкриминираното деяние, начина на осъществяване на изпълнителното деяние и неговия автор.

Правилно и обосновано съдът е кредитирал и показанията на свид. Ч., която макар и да не е била свидетел – очевидец на случващото се, от които се установява физическото и психическото състояние на тъжителката непосредствено след инцидента, като описва преживяните от нея-физическа болка от получените травми, но също обида, както и страх от нова физическа агресия от същия вид .

Въз основа на правилно установените фактически положения, съдът е достигнал до логичния и законосъобразен правен извод, че с поведението си подсъдимият К. Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130, ал. 2 от НК, като на посочената дата и място чрез нанасяне на удар с ръка по рамото на Е. П. и причинил лека телесна повреда, болка и страдание без разстройство на здравето, настъпила в резултат на придадената на тялото кинетична енергия, загуба на равновесие и падане на твърд терен, удар на главата и горните крайници в твърдия терен, довели до появата на отоци в дясната теменна и челна области на главата, охлузвания на лицето в дясно и на лява китка, кръвонасядане на дясна предмишница.

Този механизъм на причиняване на телесната повреда , не се оспорва от страните и правилно първата инстанция е приела за установен от доказателствата по делото.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл. Видно от неговите действия, той решил да се саморазправи с тъжителката с оглед обтегнатите между тях отношения, във връзка с ползването на наследствен имот. Той съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки това цЕ.сочено предприел нанасянето на единичен 4 удар по рамото на П..

При индивидуализацията на наказанието, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба по чл. 78а от НК. За посоченото деяние законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. Видно от приложената по делото справка за съдимост, Т. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.

78а от НК, както и от деянието не са настъпили имуществени вреди.

При индивидуализирането на така наложеното наказание, правилно районният съд е приел, че следва да наложи на подсъдимия административно наказание „глоба“ в минималния, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК в размер на 1000 лева, като е отчел, че подсъдимият е с необременено съдебно минало, липсват данни за други противоправни прояви, което води до извод, че същият е лице с ниска степен на обществена опасност.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав прецени, че наказание, определено в минималния от закона размер, а именно 1000 лева за подсъдимия се явява справедливо и адекватно на извършеното и чрез него в най-пълна степен ще се реализират целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН, най-вече да се въздейства предупредително върху дееца и същият да се превъзпита към спазване на установения в страната правов ред.

С оглед на осъдителната присъда, Районен съд - Царево се е произнесъл и по предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, правилно е приел, че искът е доказан, тъй като е осъществен фактическият състав на чл.

45 от ЗЗД – непозволено увреждане, като е налице противоправно деяние, изразяващо се в действие извършено виновно от подсъдимия, от което са настъпили вреди, както и причинно-следствената връзка от деянието и вредите.

Настоящият въззивен съдебен състав също го намира за основателен и справедливо определен до размера от 1500лв. , като правилно в останалата му част до предявения е отхвърлен.

Отчетена е била напредналата възраст на пострадалата, навеждаща на по-голяма уязвимост при евентуално активно физическо въздействие, но което обстоятелство независимо от възрастовата му зрялост не е подействало възпиращо на подсъдимия да удари П. с ръка с достатъчна сила да я събори на земята, при опит същата да избяга от него.

Наред с това, съобразено е и психологически по-голямото по интензитет и продължителност на въздействие, обусловено от близката между подсъдимия и пострадалата родствена връзка и най-вече от грижите полагани от тъжителката за отглеждането на дееца в неговото детство.