Решение № 466 от 13.04.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2675/2021
- Вид
- Решение № 466
- Подписан
- 13.04.2022
- В сила
- 13.04.2022
- Състав
- Даниела Илиева Писарова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл.267 · Закон за задълженията и договорите
- чл.268 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 466 гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела Ил. Писарова
Членове:
Светлана Т.а
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100502675 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№297889/10.09.2021г., подадена от ДИА СТРОЙ ЕООД, ЕИК 205439266, Варна, чрез адв.М.Н. от ВАК , срещу решение №262473/19.08.2021г., постановено по ГД №13356/2020г. на 34 състав на ВРС, с което съдът е уважил предявен от КРЕМЕКС ЕООС, ЕИК 148043222, Варна, и с к за установяване в отношенията между страните, че ищецът КРЕМЕКС ЕООД има вземане от ответното дружество ДИА СТРОЙ ЕООД в размер на 2 500 лева, представляващи част от общо вземане в размер на 8717.60 лева, дължими по договор за доставка и монтаж на дограма от 02.07.2019г., за която е издадена фактура №378/28.05.2020г. , ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявление по чл.410 ГПК на 02.07.2020г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №7338/2020г. на 34 състав на ВРС, на основание чл.422 ГПК.
В жалбата се твърди, че постановеното от ВРС решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че страните са обвързани от действителен договор от 02.07.2019г. за изработка, по силата на който ищецът се е задължил да изработи и достави на ответника дограма, тип ПВЦ VRVAPLAST 70 мм, остъкляване:24 мм б/ка стъкло, вътрешни и външни первази на ул.Паско Желев №3 в гр.Варна както че 1 ищецът е доставил и монтирал 108 кв.м. дограма на обекта, от която стъклопакети 67 кв.м. и без стъклопакети 41 кв.м. както и 37 л.м. ПВЦ подпрозоречни дъски. Монтираната на място дограма е петкамерна с цвят по каталог – орех. Твърди се, че именно това е било възражението на ответника, а именно недължимост на претендираното вземане поради неточно изпълнение на договора. Твърди се, че ищецът се е отклонил от поръчката и не е изработил и доставил поръчаното. Твърди се, че съдът неправилно приел, че е налице приемане на изработеното при липса на възражение от възложителя веднага след монтажа.
Въззивникът излага, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на св.Т.Т., а е кредитирал изцяло показанията на ангажираните от ищеца свидетели, които също се явявали заинтересовани от изхода на спора.
Твърди, че ищецът не е изпълнил възложената работа в указания в договора срок до 25.09.2019г. като към м.август е изпълнил частично същата. Твърди, че не е налице изпълнение на работата вкл. към завеждане на иска, а така също и към датата на постановяване на първ.решение. Съдът не е отчел, че ищецът не може да се позовава на чл.90, ал.2 ЗЗД. Не са съществували причини за продължаващото неизпълнение към 10.12.2019г. и 11.12.2019г. Въззивникът изразява съмнение в достоверността на показанията, дадени от св.В.М. и С.М.а. Сочи, че съдът неправилно е основал решаващите си мотиви на предположения вместо на установените по делото факти. Неправилно съдът достигнал до извод, че ищцовото дружество основателно е преустановило изпълнението на договора.
В жалбата въззивникът сочи, че съдът е допуснал процесуално нарушение като се е позовал на доказателство, което не е наведено от никоя от страните и не е събрано до приключване на устните състезания – постановения съдебен акт по ВТД №640/2020г. на ВнАС. Сочи, че съдът не се е произнесъл по възражението на ответника за неточно и некачествено изпълнение, което води до немотивираност на съдебния акт. Съдът не е изразил становище и относно възражението, че ищецът не може да иска обезпечаване на вземането на ищеца, тъй като последното не е било ликвидно и изискуемо. Твърди се, че въпреки приобщаването им, съдът не е ценил други относими доказателства, вкл. изслушаната счетоводна експертиза за отразяването на фактура №388/2020г., неподписана от ответника. Поддържа, че ответникът не е приел изпълнението на ищеца. Претендира отмяна на решението и вместо това отхвърляне на предявения иск ведно с присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на ВЖ от насрещната страна КРЕМЕКС ЕООД, представлявано от адв.Д.Г., която е получила надлежно препис от жалбата на 07.10.21г.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от пълномощника на страната адв.Н..
Въззиваемата страна се представлява от адв.Д.Г., която оспорва жалбата.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
2
Пред ВРС производството е било образувано по искова молба на „Кремекс“ ЕООД срещу „Диа строй“ ЕООД, с искане за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2500.00 лева, представляваща част от общо вземане в размер на 8717.60 лева с ДДС /7264.67 лева без ДДС/, дължими по договор за доставка и монтаж на дограма от 02.07.2019г., за която е издадена фактура № 378/28.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението. С исковата молба се излага, че за претендираната сума е издадена заповед № 3501/15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 7338/2020г., по описа на ВРС, 34-ти състав. Твърди се, че на 02.07.2019г. ответното дружество, въз основа на договор, е възложило изработката на 147 кв.м. алуминиева или PVC конструкция и остъкляване, с адрес на доставката гр.Варна, ул.„Паско Желев“, №3, тип дограма 5 камерна, цвят орех и вътрешни подпрозоречни первази. Общата стойност на поръчката е 26 260 лева, платима както следва: 10 000 лева – авансово при подписване на договора и разликата до уговореното възнаграждение - при доставка на дограмата и завършване на монтажа. Ищецът твърди, че след като е изпълнил по-голямата част от поръчката узнал, след разговор с представител на ответното дружество и със собственици, че са започнати съдебни дела срещу ответника. Това създало убеждение у ищеца, че ответното дружество няма да извърши повече плащания. На 10.12.2019г. получил покана от ответника да завърши поръчката, след което незабавно провел телефонни разговори, за да постигне решаване на спора, но до такова не се стигнало. Ищцовото дружество се е позовало на основание чл.90 ал.2 от ЗЗД преустановява изпълнението на остатъка от поръчката, като с покана от 15.01.2020г. поискал в срок до 24.01.2020г., ответникът да представи надлежно обезпечение на вземането. Твърди, че изпълнената част от поръчката съгласно протокол за СМР, възлиза на стойност 15 598 лева без ДДС, като поддържа, че ответникът не му е заплатил разликата между тази стойност и авансово внесеното възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Диа строй“ ЕООД изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че между страните е сключен договор за изработка на алуминиева и пластмасова дограма, но твърди, че спецификацията на дограмата е 70 мм., цвят – златен дъб, външни прозоречни первази - частично. Договореното възнаграждение възлиза в размер на 26 260 лева, от която е следвало авансово да бъде заплатена сума в размер на 5000 лева. Сочи, че на ищеца са заплатени 2000 лева на 12.07.2019г., 3000 лева на 17.07.2019г. по банков път. Независимо от липсата на уговорка, на ищеца била платена и сума в размер на 5000 лева. Твърди, че след сключване на договора, през м.август 2019г., ищецът е доставил и монтирал част от дограмата (по-малко от 50%), но с характеристики различни от уговорените, без за това да е уведомен възложителя. След този момент се твърди, че ищецът е преустановил изпълнението на договора. Оспорват се твърденията на ищеца, че срещу ответното дружество към сочените в исковата молба дати са били налични висящи съдебни дела, като в този смисъл оспорва, че са били налице условията по чл.90, ал.2 ЗЗД. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
3
Въз основа на въведените от страните твърдения и възражения, събраните доказателства и в пределите на въззивното обжалване, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед № 3501 от 15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ВРС, 34-ти състав по ч.гр.д. № 7338/2020г., е разпоредил длъжникът „Диа строй“ ЕООД да заплати на „Кремекс“ ЕООД сумата от 2500.00 лева, представляваща част от общото вземане от 8717.60 лева, дължима по договор за доставка и монтаж на дограма от 02.07.2019г., за която е издадена фактура № 378/28.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът „Диа строй“ ЕООД е депозирал възражение, в което е оспорил задължението по издадената заповед, което обуслава допустимостта на иска по чл.422 ГПК.
Приобщена към доказателствения материал по делото е оферта № 355 от „Кремекс“ ЕООД, за изработка, доставка и монтаж на ПВЦ и ал.дограма към дата 17.06.2019 г.
С протоколно определение от 29.03.2021г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен договор от 02.07.2019г. за изработка на 147 кв.м. алуминиева и пластмасова дограма и монтаж на същата на обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Паско Желев”, № 3. Това обстоятелство се установява и от приложения документ – договор за изработка на алуминиева и пластмасова дограма от 02.07.2019г., според който ищцовото дружество се е задължило да извърши изработка, доставка и монтаж на дограма тип ПВЦ „VIVAPLAST” 70 мм, цвят: златен дъб, остъкляване: 24 мм Б/ка стъкло, външни и вътрешни первази – частично, на посочения погоре административен адрес. Съгласно чл.2.1 от договора, стойността на цялата поръчката е 26 260 лева, като авансово се заплаща сумата от 5 000 лева. В чл.5.4. страните са договорили, че при доставка на дограмата и завършване на монтажа, възложителят се задължава да доплати стойността на поръчката над внесения аванс. Съгласно чл.3.1. от договора, изпълнителят се е задължил да достави и монтира цялата описана в спесификацията към договора монтажна работа в срок от 50 работни дни. /т.е. до средата на 09.2019г./ Приобщена към делото е и издадена от ищеца фактура №0000000322/02.07.2019г. за внесен аванс по договора на стойност 10 000 лева с вкл. ДДС, внесени на три транша по банкова сметка на изпълнителя. От приложените по делото платежно нареждане от 02.07.2019г. за сумата от 5000 лв. (л.35), платежно нареждане от 12.07.2019г. за сумата от 2000 лв. (л.33) и платежно нареждане от 17.07.2019 г. за сумата от 3000 лв. (л.34), се установява, че ответникът е извършил плащане по процесния договор в общ размер от 10 000 лева. Съгласно ССЕ, фактурата с внесения аванс по договора е осчетоводена надлежно и при двете дружества като е включена в дневниците за покупки и продабжи, ползван е данъчен кредит по същата от Диа Строй. Крайната фактура №378/28.05.2020г. не е осчетоводена при ответника, не е включена в дневника за покупките и по нея не е ползван данъчен кредит. Напротив, същата е надлежно осчетоводена при ищеца Кремекс ЕООД, 4 отразена е в дневник за продажбите и справки декларации по ЗДДС, за съответния период.
/в този смисъл е неоспорената ССЕ на л.108 и л.76/
В Протокол от 16.12.2019г. за извършени строително-монтажни дейности, подписан от управителя на „Кремекс“ ЕООД Петър Стефанов, са посочени като изпълнени: монтирана дограма общо:115м2 , остъклена 80 м2 - на стойност 10 800 лева без ДДС, неостъклена 35 м 2 – на стойност 3710 лв. без ДДС, подпрозоречни первази 64 л.м. – на стойност 1088 лв. без ДДС, обща сума без ДДС - 15598 лв., аванс от 02.07.2019 в размер на 8333.33 лв., или остатъчна сума 7265,67 без ДДС.
От неоспореното заключение на СТЕ се установява, че количеството на монтираната дограма в гр.Варна, ул."Паско Желев" № 3, е 108 кв.м., от която със стъклопакети – 67 кв.м. и без стъклопакети - 41 кв.м. Количеството на монтираните PVC подпрозоречни дъски е 37 л.м. Монтираната дограма е петкамерна с цвят по каталог - орех. Съгласно заключението, стойността на изпълнените СМР на обекта с начислен ДДС възлиза на 17 087.77 лева.
Разпечатката съдържа 29 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/deb4aa72-30d3-4274-82a3-68e790ad8682