Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1401 от 27.04.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11296/2022
Вид
Решение № 1401
Подписан
27.04.2023
Състав
Татяна Лефтерова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. Варна, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110111296 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Е.

Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с която против „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и чл.220 КТ – за отмяна като незаконосъобразно на уволнението на ищеца, извършено със заповед № *** г. на ответника и за заплащане на сумата от 1400 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на 30-дневно предизвестие за прекратяване на сключения между страните трудов договор №*** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендират се разноски.

След допуснато изменение в размера на предявените искове, на основание чл.214, ал.1 ГПК, ищецът претендира заплащане на сумата от 1559,39 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На 17.12.2021 г., между страните по делото са сключени трудов договор № *** и допълнително споразумение №1 към същия, по силата на които ищецът приел да заеме длъжността „шофьор-куриер“ при ответника.

Договорът е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 вр. чл.70 КТ, като 1 изпитателният срок от 6 месеца е уговорен в полза на работодателя. В исковата молба се сочи, че ищецът е постъпил на работа на 20.12.2021 г. като от тази дата е започнал да тече изпитателният срок.

Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя със заповед №*** г., на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 30.06.2022 г., като заповедта е издадена след изтичане на изпитателния срок, който е изтекъл на 20.06.2022 г. Твърди се, че в рамките на срока по чл.70, ал.1 КТ, ищецът е ползвал платен годишен отпуск в размер на един работен ден – 04.03.2022 г. и е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода от 17.06.2022 г. до 22.06.2022 г. и за периода от 23.06.2022 г. до 24.06.2022 г. – общо 9 календарни дни. Сочи, че срокът за изпитване се удължава с толкова работни дни, с колкото ищецът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции или общо със седем работни дни.

Намира издадената от ответника заповед №*** г. за незаконосъобразна, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено след изтичане срока по чл.70, ал.1 КТ. Доколкото страната, в чиято полза е уговорен този срок не е направила изявление за прекратяване на договора, то същият следва да се счита за сключен за неопределено време, а това изисква прекратяването на трудовото правоотношение да се извърши с 30-дневно предизвестие, уговорено в полза на двете страни, съгласно чл.3 от трудов договор №*** г.

Заявява, че прекратяването на трудовия му договор, без отправяне на предизвестие, е незаконосъобразно. Намира, че ищецът му дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестие, за периода от 30.06.2022 г. до 30.07.2022 г., в размер на 1400 лева.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва изложеното от ищеца твърдение, че заповедта за прекратяване на трудовия му договор му е била връчена след изтичане на изпитателния срок. Намира, че в последния не се включва срокът, през който работникът се е намирал в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Сочи, че дори да се приеме, че уволнението е незаконно, то работодателят не дължи обезщетение по чл.220 КТ, тъй като не са налице предпоставки за изплащането му, а именно – договорът да е бил прекратен с предизвестие, което да не било спазено от работодателя. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявените искове.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Страните не спорят, че на 17.12.2021 г., на основание чл.67, ал.1 КТ вр. чл.70 КТ, между тях е сключен трудов договор №***, по силата на който, ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълнява длъжността „шофьоркуриер” в „***“ ООД. Договорът е сключен с 6-месечен срок на изпитване, 2 уговорен в полза на работодателят, като срокът започва да тече от датата на постъпване на работа от страна на работника – 20.12.2021 г. Съгласно уговореното с трудовия договор, основното месечно възнаграждение на ищеца е определено да бъде в размер на 1417,56 лева, като е уговорено заплащане и на допълнително трудово възнаграждение – „два бонуса по 200 лева“. Предвидено е заплащането на месечното трудово възнаграждение да бъде извършвано до 25-то число на месеца, следващ отработения.

Трудовият договор на ищеца е прекратен от работодателя, със заповед №***., считано от 30.06.2022 г., на чл.71, ал.1 КТ. Съгласно отбелязването върху заповедта, същата е връчена на ищеца, на дата 30.06.2022 г., като получаването е удостоверено с подпис на работника. В заповедта е посочено, че на ищеца се дължи сумата от 671,48 лева - обезщетение по чл.224 КТ, за 9 работни дни.

От представени по делото болнични листове се установява, че в периода от 17.06.2022 г. до 24.06.2022 г. /8 календарни дни/, ищецът е ползвал отпуск поради временна неработноспособност. През м.март 2022 г., същият е ползвал 1 ден платен годишен отпуск.

Видно от приетите по делото преписи от фишове за заплати, последният пълен отработен месец от ищеца е м.май 2022 г., за който му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 1210 лева.

При така установените фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357 КТ, при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Ищцовата претенция намира правното си основание в разпоредбите на чл.344, ал.1 КТ и чл.220, ал.1 КТ. Исковете са допустими, като ищецът е активно легитимиран да ги предяви. Налице е и пасивна легитимация на ответника като бивш работодател на ищеца.

За да се уважат предявените искове, в тежест на ищеца е да установи валидно трудово правоотношение между страните, прекратяване на трудовия договор на соченото от него основание; срок и размер на уговорено предизвестие; неспазване на последното от страна на ответника; размер и изискуемост на претенцията. В тежест на ответника е да докаже, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е извършено законосъобразно; че е заплатил претендираното обезщетение за неспазено предизвестие или че не дължи същото.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед, същите се намират във валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор сключен между тях, на основание чл.67, ал.1 вр. чл.70, ал.1 КТ. Срокът на изпитване по договора е шест месеца, считано от датата на постъпване на работника, на работа, като същият е уговорен в полза на 3 работодателя.

Спорният въпрос между страните е дали работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца в срока за изпитване или след неговото изтичане.

Сключеният между страните по делото трудов договор е с правно основание чл.67, ал.1, т.1 вр. чл.70, ал.1 КТ. Макар в текста на договора да е посочен определен срок – 6 месеца, то същият не го превръща нито в срочен договор, нито в договор сключен под условие. При съобразяване, че срокът за изпитване е уговорен в полза на ответника, следва да се приеме, че целта на договора е да се предостави възможност на работодателя да извърши преценка за годността на работника да изпълнява възложената работа.

Съгласно установеното в теорията и в съдебната практика, докато тече срокът за изпитване, съществуването на договора е несигурно, защото зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Само ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време /така, решение № 11 от 27.01.2015 г. по гр.д. №4911/2014 г. на ВКС, 3 г.о./.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.4 КТ, в срока за изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Смисълът на тази разпоредба е времето, през което лицето не е работило по договора за изпитване поради уважителни причини, трябва да бъде продължено с работните дни към уговорения срок за изпитване, за да може страната, в чиято полза е уговорено изпитването, да направи своята преценка при по-пълни впечатления от изпитването /в този см. ***, ***, *** - „****“, изд. „Сиби“, София, 2005 г./.

При данни, че ищецът е ползвал общо седем работни дни отпуск поради временна неработоспособност и платен годишен отпуск, то срокът за изпитване следва да бъде продължен със срок от седем работни дни /девет календарни дни/, като същият изтича на 29.06.2022 г. Според ищеца този срок изтича на 27.06.2022 г., но вероятно при изчисляване на срока не е съобразено, че продължаването му се извършва с работни, а не с календарни дни. В периода 21.06.2022 г. – 29.06.2022 г., работните дни са: 21.06 – 24.06.2022 г. вкл. и 27.06 – 29.06.2022 г. вкл., а 25-ти и 26-ти юни са почивни дни, поради което срокът изтича на 29.06.2022 г.

Изявлението на работодателя по чл.71, ал.1 КТ е извършено преди изтичане срока за изпитване – до края на работния ден на 29.06.2022 г.

Вписаното изявление в заповедта, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 30.06.2022 г. следва да се възприеме като указание към работника, че от тази дата същият не е трудово ангажиран при ответника, а не че на тази дата работодателят е прекратил трудовия договор. Законът не предвижда специална форма, в която трябва да бъде направено волеизявлението на страната, която прекратява трудовия договор и не е необходимо същото да 4 бъде мотивирано. Достатъчно е да бъде ясно и безусловно изразено, като се съобрази, че след като договорът е сключен в писмена форма, и волеизявлението за неговото прекратяване трябва да бъде направено писмено /в този см. *** „Коментар на Кодекса на труда“, изд. „Сиби“, София, 2005 г.

От приетите по делото писмени доказателства, по безспорен начин се установява, че към 29.06.2022 г., ответникът е извършил своята категорична преценка, като е намерил, че трудовото правоотношение с ищеца не следва да бъде продължено и е изразил волята си сключеният трудов договор със срок за изпитване да не бъде трансформиран в трудов договор за неопределен срок. Преценката на работодателя за прекратяване на трудов договор, сключен по реда на чл.70, ал.1 КТ не подлежи на съдебен контрол. Доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установи, че трудовият договор на ищеца е прекратен от работодателя, преди изтичане срока за изпитване, то прекратяването е извършено законосъобразно, поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1 КТ се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

В хипотеза на прекратяване на трудов договор, на основание чл.70, ал.1 КТ, работодателят не дължи на работника обезщетение за неспазено предизвестие, поради което осъдителният иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ също се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се дължат сторените по делото разноски, но доколкото такива не се претендират и не се представят доказателства за извършването им, разноски на ответника не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *** против „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ №*** ет.*** иск за отмяна като незаконосъобразно на уволнението му, извършено със заповед № *** г. на работодателя „***“ ООД, ЕИК ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2022 г. до окончателното плащане чл.344, ал.1 т.1 КТ.