Решение № 159 от 12.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Х. при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Мария Х. Касационно гражданско дело № 20228002104742 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], чрез адвокат Т. Я., срещу въззивното решение №375/22.07.2022г. на Апелативен съд – Пловдив по в.т.д.№321/2022г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №2063/10.07.2023г. по въпроса:

Нормата на § 22 от ПЗР на КЗ (ДВ,бр.102 от 29.12.2015г.), респ. правилата на част ІV от КЗ (отм.), приложимо право ли са по възникнали облигационни правоотношения от събития, реализирани преди влизане в сила на КЗ (ДВ бр102/29.12.2015г.) по застрахователни договори, застраховка „Гражданска отговорност“, система „Зелена карта“, сключени с чуждестранни застрахователни дружества със седалище и упражняване на дейност извън територията на Република България, по които увредените лица, са завели осъдителни искове след влизане в сила на КЗ (ДВ бр.102/29.12.2015г.).

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

Съгласно въведената с Кодекса за застраховане правна регламентация, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ изпълнява както функциите на компенсационен орган, така и на представително национално бюро – член на бюрата от системата "Зелена карта". В качеството си на представително национално бюро, сдружението е компетентно да урежда претенциите на пострадали лица, вместо 1 чуждестранния застраховател, за произшествие, настъпило на територията на Република България и причинено по вина на водач на моторно превозно средство, застрахован по международната система за автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта”. Отговорността на същото е гаранционно-обезпечителна, основана на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото сертификатът „Зелена карта“, издаден от съответното национално бюро на застрахователите, удостоверява наличието на такава, като сдружението изпълнява функциите на съответния застраховател. Пасивната легитимация на сдружението произтича от установената в законодателството правна регламентация, както по отменения Кодекс на застраховането (чл.282, ал.5 и чл.271), така и по действащия такъв (ДВ бр.102/29.12.2015г. – чл.511, ал. 3, чл.512, ал.1 и чл.496), препращаща към правилата за разглеждане на предявените пред застрахователите претенции по застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на това, по отношение на облигационните правоотношения по застрахователни договори за застраховка „Гражданска отговорност“, система „Зелена карта“, сключени с чуждестранни застрахователни дружества със седалище и упражняване на дейност извън територията на Република България, както и за такива застрахователни договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ (ДВ бр.102/29.12.2015г.), по които увредените лица, са завели осъдителни искове след влизането му в сила, са приложими всички правила за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, система „Зелена карта“, включително разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ (ДВ,бр.102 от 29.12.2015г.), респ. част ІV от КЗ (отм.).

По касационните оплаквания:

В жалбата си Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ поддържа оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда довод за неправилност на извода на въззивния съд за допустимост на производството, тъй като по делото не е установено ищците да са предявили извънсъдебни претенции в изпълнение на императивното изискване на чл.511, ал.3 от КЗ. Твърди, че заключението за липса на рекламационо производство е основано на неприложим към датата на завеждане на исковата молба ред, тъй като разпоредбата на §22 от ПЗР на КЗ (нов) не е относима към процесните отношения.

Отговорността на сдружението произтича от закона и функционално от отговорността на чуждестранен застраховател, която не се регулира от КЗ към датата на възникване на застрахователното правоотношение. По същество претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

Насрещните страни Н. М. Б. и М. М. Б., лично и в качеството им на наследници по закон на Е. И. Б., поч. на 04.04.2022г. и М. Б. и В. Е. Б., в качеството им на наследници по закон на Е. И. Б., поч. на 04.04.2022г., чрез адвокат Ф. С., оспорват жалбата като неоснователна.

Твърдят, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му съдът правилно е приложил материалния закон – чл.282, ал.5 от КЗ (отм.) вр. с чл.226 от КЗ (отм.), като е приел, че в конкретния случай, пострадалите лица не са имали задължение за подаване на заявление пред сдружението/ответник, за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. По същество молят жалбата да бъде отхвърлена, 2 а оспореното решение потвърдено. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38а от Закона за адвокатурата.

Насрещната страна Гаранцонен фонд не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

С обжалваното решение Апелативен съд - Пловдив потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Пловдив в частите, с които Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], е осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от Е. И. Б., Н. М. Б. и М. М. Б. вследствие на получените травматични увреждания, резултат от пътно-транспортно произшествие, станало на 25.06.2015 год. на път 11-56, км. 92+500 – източно обходен път на [населено място], причинено виновно и противоправно от водача на л.а.„М.“ с белгийска регистрация, рег. № , ведно със законната лихва върху тях, считано от 25.08.2020 г. до окончателното им плащане, както следва: в размер на 30 000лв. на Е. И. Б., починал и наследен от Н. М. Б., М. М. Б. и М. Б., за получените счупване на основата на пета стъпална кост на левия долен крайник, охлузвания по гръдния кош и контузия на корема; в размер на 20 000лв. на Н. М. Б. за претърпените контузия на главата и тялото с наличен кефалхематом отдясно тилно, малка пукнатина на основата на черепа, травматичен оток и кръвонасядания на меките тъкани на лицето, контузия в областта на таза; в размер на 40 000лв. на М. М. Б. за получените от произшествието контузия на главата и тялото и счупване на три поясни прешлена с умерен оток на гръбначния мозък в областта на счупванията.

За да постанови този резултат, съдът приел, че доколкото застрахователното събитие е настъпило на 25.06.2015г., по време на действие на застрахователния договор на виновния водач, управлявал л.а. „М.“ с белгийски регистрационен № ., сключен с, преди влизане в сила на КЗ, обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., по отношение на същото е приложима разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ. Посочил, че отговорността на ответника е обусловена от качеството му на представително национално бюро, което участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки – чл.282, ал.5 от КЗ (отм.), поради което направил извод за допустимост на производството, съответно на постановеното от първостепенния съд съдебно решение.

От фактическа страна въззивният съд приел за установено, че ищците, като водач и пътници в лек автомобил „А. “, са пострадали при настъпилото на 25.06.2015г. ПТП. Посочил, че вината за произшествието била на водача на лекия автомобил „М.“, гражданската отговорност на който била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ в „.“ с полица № и зелена карта №Ф.. Приел, че механизмът на настъпване на произшествието не е спорен между страните и е установен както от заключението по допуснатата от първостепенния съд комплексна автотехническа и медицинска експертиза, така и с влязлата в сила присъда по НОХД № 6817/2017г. на РС – Пловдив.

Въззивният съд посочил, че основните спорни въпроси са свързани с размера на присъдените обезщетения и наличието на съпричиняване от страна на пострадалите лица, 3 вследствие неизползване на предпазен колан. За да даде отговор на същите, съдът кредитирал заключението по комплексната експертиза, от което приел за установено, че вследствие на настъпилото ПТП ищците получили травматични увреждания, както следва: Е. Б.: счупване на основата на пета стъпална кост на левия долен крайник, което наложило поставяне на шина за обездвижване, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за около 2-3 месеца, както и охлузвания по гръдния кош и контузия на корема, съпътствани със сравнително силни болки и дискомфорт от ограниченото и болезнено придвижване; - М. Б.: контузия на главата и тялото и счупване на три поясни прешлена с умерен оток на гръбначния мозък в областта на счупванията, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за период от около 3-5 месеца, свързани със значителни и сравнително продължителни болки и страдания в поясната област; - Н. Б.: контузия на главата и тялото с наличен кефалхематом отдясно тилно; малка пукнатина на основата на черепа, не налагаща специално лечение; травматичен оток и кръвонасядания на меките тъкани на лицето; контузия в областта на таза, съпътствани с умерени по сила болки, със затихващ характер, приключили в рамките на 20-25 дни.

Въз основа на изложеното, съдът направил извод, че по делото е установено обстоятелството, че вследствие на произшествието ищците претърпели болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки. При определяне на конкретните размери на обезщетенията съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели (Е. Е., Н.

Н. и Т. З.) и съобразил следните обстоятелства: за Е. Б. – обездвижването на крайника, силните уплаха, стрес и психически дискомфорт от случилото се, нуждата от ползване на чужда помощ, както и продължаващото и към настоящия момент куцане с травмирания крак; за Н. Б. – вида на получените травматични увреждания (пукнатина на черепа), предизвикали залитания и невъзможност да пази равновесие и преживения страх; за М. Б. – трайното затруднение в движението на снагата за период 3-5 месеца резултат от счупванията, съпътствани с болки и страдания в посочения период, проявяващи се и към настоящия момент при промяна на времето и при определени движения; младата му възраст към момента на произшествието и установения вследствие на същото страх от шофиране, който не е отшумял и понастоящем.

След преценка в съвкупност на посочените обстоятелства, съдът приел, че справедливият размер на обезщетенията за претърпените вреди е както следва: 30 000лв. за Е. Б., 20 000лв. за Н. Б. и 40 000 лв. за М. Б., като посочил, че при определянето им са съобразени икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въззивният съд кредитирал заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза, според което при настъпване на произшествието Е. Б. и М. Б. са били с поставени предпазни колани. От тримата пострадали, единствено ищцата Н. Б. не е била с колан, но според вещите лица той не е можел да я предпази от получената травма на главата. С оглед на това, направил извод за липса на съпричиняване на вредите от пострадалите лица, тъй като по делото не е установено поведение на същите, което да е в пряка причинна връзка с 4 произшествието и да е допринесло за вредоносния резултат. По изложените съображения съдът намерил предявените искове за основателни до посочените размери, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от 25.06.2015г. до окончателното им изплащане.