Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 464 от 09.10.2024, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 542/2024
Вид
Решение № 464
Подписан
09.10.2024
В сила
16.11.2024
Състав
Боян Христов Косев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Габрово, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20244210100542 по описа за 2024 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е искова молба, вх. № 2550/27.03.2024 г. предявена от "ВИК" ЕАД, ЕИК 812115210, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 срещу К. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 6.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 684.12 лв.- цена на ползвани от ответника В и К услуги за недвижим имот, находящ се в гр. Свети Влас, ул. „********”, жил. група Лъки, сграда 2, ет. 0, ателие 1, за периода 28.01.2020 г. – 20.09.2023 г., съгласно издадени за периода 22.12.2021 г. – 25.09.2023 г. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 61.49 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.01.2022 г. до 02.11.2023 г.. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 1979/2023 год. по описа на РС Габрово и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за останалите незаплатени дължими суми.

Ищецът сочи, че ответникът е потребител на услугите за доставка на вода и е използвал доставената вода през исковия период, като до момента обаче не бил погасил задълженията си. От страна на „ВиК” ЕАД след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, били издадени кредитни известия, поради което дължимият остатък от главницата възлизал на сумата 187.64 лв., съответно обезщетението за забава било в размер на 7.58 лева. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи останалите незаплатени суми – главница и мораторна лихва, като му се присъдят и разноските за производството.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Възразява, че за част от процесния период не е притежавал право на собственост върху 1 процесния имот. Оспорва да е извършван реален отчет на показанията на монтирания в обекта индивидуален водомер. Прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е представил справка - извлечение за формиране на задълженията по клиентска партида № 759260, с административен адрес: гр. Свети Влас, ул. „********" № 1, жил. група Лъки, сграда 2, ет. 0, ателие 1 за периода 28.01.2020 г. – 20.09.2023 г., като за титуляр на партидата е записана К. Д. М.. Видно от справката за периода 28.01.2020 г. -16.12.2021 г., 17.12.2021 г. – 17.08.2022 г. и 20.09.2022 г. – 20.09.2023 г. размерът на задължението е формиран на база предоставена от клиента на ВиК оператора информация за показанията на измерващото устройство (водомер).

От представения договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 74/29.01.2015 г., том № I, рег. № 624, дело № 69/2015 г. по описа на нотариус при РС Несебър, се установява, че „Радианс” ЕООД прехвърлило на В.К. М. и К. Д. М. /титуляр на партидата/ правото на собственост върху процесния водоснабден имот с адрес: гр. Свети Влас, ул. „********" № 1. Не се спори между страните, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт от 25.02.2021 г., том № II, рег. № 1477, дело № 195/2021 г. по описа на нотариус при РС Несебър Д.В. М. и Р.В. М. (низходящи наследници на съсобственика В. М.) прехвърлили на другия съсобственик К. Д. М. /титуляр на партидата/ придобитата по наследство 1/3 ид. част от правото на собственост върху процесния водоснабден имот с адрес: гр. Свети Влас, ул. „********" № 1, в резултат на което правото на собственост се концентрирало в ответника.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че за измерване на изразходваното количество вода има монтиран един измервателен уред - водомер, разположен в сервизното помещение - баня с WC. Водомерът е за студена вода тип „Minomess", едноструен със сух броячен механизъм, с номинален разход Qn - 1,5 mVh, и заводски номер № 05/562822. На водомера има прикачен баркод № 1000492054 за отчитане с мобилно устройство. Водомерът е въведен в базата данни с абонати на „В и К" ЕАД гр. Бургас с виртуален № 1000353874, вписан в карнет № 1624, стр. № 435. За целия процесен период отчитането на измервателния уред се извършвало електронно, чрез мобилно устройство и електронен карнет, като било необходимо да бъде осигурен достъп на отчитащия показателите служител до измервателния уред във водоснабдения обект. Съгласно заключението мобилното устройство „ZEBRA", представлява малък, преносим мини компютър, не може да се манипулира по време на работа от оператора. Предназначен е за въвеждане и прехвърляне на данни, а не за директно сваляне на отчет от водомера. Всяко мобилно устройство е заредено с електронни карнети, чиято информация е същата като на книжния носител и съдържа: адрес на абоната, клиентки номер, виртуален номер, номер карнет, номер страница. По 2 него на всеки водомер е присвоен и регистриран в системата с база данни, индивидуален баркод номер за идентификация на абоната. Баркодът предварително е поставен на водомерния възел. За да направи отчет на показанията на водомера, отчетник измервателни уреди трябва да отиде на място до самия водомер. При осигурен достъп, той сканирал баркода, при което на екрана на мобилното устройството се появявала индивидуалната електронна страница на абоната.

Инкасаторът непосредствено отчитал и записвал новите показанията на водомера.

Баркодът, който представлява директна връзка с базата данни на ВиК оператора, индикира, че състоянието на отчитане на водомера е нормално и същият е „видян".

При неосигурен достъп, когато отчетникът не успее да влезе във водоснабдявания обект, същият набирал на самото мобилно устройство режим „служебно отчитане". Когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните /показанията/ на водомерните устройства, отчетник измервателни уреди набира на мобилното устройство режим „от клиента" (показания подадени от клиента, който не са верифицирани от проверителя). На мобилното устройство могат да се съхраняват до дванадесет отчета. Данни за предходни отчети може да бъдат извлечени единствено от системата за отчитане, фактуриране и съхраняване на данни във ВиК оператора.

Общото изразходваното количество вода, преминало през измервателното устройство във водоснабдения обект - ателие № 1 за посочения от ищеца отчетен период от 28.01.2020 год. до 20.09.2023 год. е 103,00 м3 и е на стойност 287.64 лева, като са взети предвид представените кредитни известия № 0046788504/13.03.2024 г. и № 0046788505/13.03.2024 год. Съгласно заключението няма начислени количества вода от „разпределение". Отчетеното количество вода е фактурирано за ВиК услуги „доставяне вода на потребители", "отвеждане на отпадъчни води" и „пречистване на отпадъчни води" предоставени от „ВиК" ЕАД - Бургас, по цени определени от КЕВР с решение № Ц - 37 от 23.12.2019 год. в сила от 01.01.2020 год. до 31.12.2020 год.; решение № Ц - 46 от 30.12.2020 год. в сила от 01.01.2021 год. до 31.07.2022 год.; решение № ПБ - Ц - 17 от 29.07.2022 год. в сила от 01.08.2022 год. до 31.12.2022 год. и решение № Ц - 32 от 30.12.2022 год. в сила от 01.01.2023 год. до 31.12.2023 год.

Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК” ЕАД – гр. Бургас, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г..

Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на предявените установителни искове.

По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В случая, претенцията на "ВИК" ЕАД се основава на твърдение за осъществен 3 фактически състав, пораждащ субективно право на вземане, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К) за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 187.64 лева и неизпълнение на задължението от страна на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му благо.

В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги, реално доставени такива на ответника за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза на претендираната сума.

Ответникът оспорва за част от процесния период да има качеството потребител на В и К услуги. Качеството потребител на В и К услуги и съгласно действащата Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. ДВ. бр. 88 от 8 октомври 2004 г., произтича от притежавано право на собственост върху самостоятелен обект от сграда – етажна собственост, тъй като чл. 3, ал. 1, т. 2 от посочената Наредба предвижда, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В случая видно от представения нотариален акт от 29.01.2015 г. ответникът е титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот – ателие 1, ет. 0, сграда 2 от 29.01.2015 г., поради което и има качеството потребител. От друга страна, няма доказателства ответникът да е изпълнил задълженията си по глава осма, раздел втори от Общите условия на ВиК Бургас за уведомяване на ответното дружество за обстоятелства, касаещи промяна на партидата, съответно същата не може да се позовава на липсата на сключен договор за водоснабдяване.

Ответникът К. Д. М. не оспорва, че имотът фактически е водоснабден, а и с оглед забраната на чл.18, т.2 от Наредба №4, която забранява присъединяването на сградни водопроводни инсталации и вътрешни водопроводни мрежи към водоснабдителната система без сключен договор за предоставяне на услугите В и К, съответно ползването на питейна вода без сключен договор представлява правонарушение, ето защо съдът намира, че ответникът има качеството потребител на В и К услуги и съответно дължи заплащане на стойността им.

Предоставянето на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. В частност е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от Наредбата.

4

Поради изложеното, съдът приема, че през исковия период страните са били обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и общите условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВиК оператор.