Определение № 19006 от 11.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19006 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20241100509691 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на В. С. К. за изменение на решение № 3823/05.06.2026 г. по в.гр.д. № 9691/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, в частта за разноските. Молителят сочи, че в полза на „БАЛКАНКАР-ЗПДЕА Г. К.“ АД не следва да се присъждат разноски за въззивното производство в размер на 1389,89 евро, евентуално – същите следва да бъдат намалени. Счита, че претендираните и присъдени разноски за адвокатско възнаграждение не са договорени надлежно. Също така, разноските за изготвяне на частна жалба срещу определението, с което е спряно в.гр.д. № 9691/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, не следва да се присъждат в полза на „БАЛКАНКАР-ЗПДЕА Г. К.“ АД, тъй като не са били претендирани и присъдени по в.ч.гр.д. № 890/2026 г. по описа на САС, 12 състав.

Освен това, разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника са прекомерни и несъразмерни на извършената адвокатска работа.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „БАЛКАНКАР-ЗПДЕА Г. К.“ АД, оспорва молбата, като счита, че присъдените в негова полза разноски са определени правилно.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановения съдебен акт в частта за 1 разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и факта, че молбата за изменение на решението е депозирана в срока за обжалване на решението, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за неоснователност са следните:

С решение № 3823/05.06.2026 г. по в.гр.д. № 9691/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно решение, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК само ответникът „БАЛКАНКАР-ЗПДЕА Г. К.“ АД има право на разноски за въззивното производство.

Същият е представил доказателства – извлечения от банкови преводи, за реално заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд в размер на 1555,88 евро, както и за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 347,47 евро за производството по ч.гр.д. № 890/2026 г. по описа на САС, образувано във връзка с обжалване на определение за спиране на в.гр.д. № 9691/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, което определение е отменено от САС по жалба на ответното дружество, противно на посоченото от молителя В. С. К. в молбата за изменение на решението в частта, касаеща разноските.

Също така, неоснователно е възражението на молителя, че разноските за обжалване на определението, с което производството е било спряно, е следвало да бъдат поискани, съответно – присъдени, в рамките на образуваното пред САС въззивно частно гражданско дело. Точно обратното, доколкото делото пред САС не е завършило с краен акт по отношение на основното производство, то разноските пред САС следва да бъдат разпределени с оглед изхода на основното производство, както е направено.

Както е посочено и в определение № 14769/08.07.2026 г. по в.гр.д. № 9691/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, с което допълнено по молба на ответника решението по делото в частта, касаеща разноските, въззивникът не е релевирал своевременно до приключване на устните състезания във въззивното производство възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата, поради което такова не следва да бъде разглеждано, а съдът служебно не може да намалява разноските за адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ето защо, „БАЛКАНКАР-ЗПДЕА Г. К.“ АД има право на разноски в общ размер на 1903,35 евро.

С обжалваното решение са присъдени разноски в размер на 1389,89 евро вместо дължимите 1903,35 евро. Ето защо, с определение № 14769/08.07.2026 г. по в.гр.д. № 9691/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, е допълнено решението по делото, като в полза на „БАЛКАНКАР-ЗПДЕА Г. К.“ АД е присъдена и сумата в размер на 513,46 евро, представляваща допълнителни разноски за въззивното производство и за 2 производството по ч.гр.д. № 890/2026 г. по описа на САС.

Във връзка с посоченото молба, вх. № 98840/21.07.2026 г., подадена от В. С. К., с която е направено искане за изменение на решението в частта, касаеща разноските, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 98840/21.07.2026 г., подадена от В. С.

К., с която е направено искане за изменение на решение № 3823/05.06.2026 г. по в.гр.д.

№ 9691/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3