Определение № 454 от 14.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. София, 14.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно търговско дело № 20261001000162 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба от Д. В. К. с ЕГН: **********, изпълнителен директор на „Абилико“ ЕАД с ЕИК: 040463255 срещу определение № 399/27.01.2026 г. по ч.т.д. № 178/2026 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, с което на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ е спряно производството по заявление А5 с вх. № 20260126112019 на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за вписване на промени по партидата на „Абилико“ АД до приключване с влязъл в сила съдебен акт на съдебното производство по искова молба с вх.№ на СГС 10154/26.01.2026 г., подадена от Н. С. Б. и ответник „Абилико“ АД, по което е образувано т.д. № 177/2026 г. на СГС, ТО, 12 с-в.

Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено по съображения, изложени в жалбата, а именно – че Н. Б. не е акционер в „Абилико“ АД, поради което няма право да иска спиране на регистърното производство. Сочи се още, че предявените искове от Н. Б., по които е образувано т.д. № 177/2026 г. на СГС били недопустими, при което не е направена от първоинстанционния съд нужната проверка дали регистърното производство следва да бъде спирано с оглед недопустимостта на предявените искове. Развиват се и други съображения, които са по съществото на предявените от Б. искове с искова молба с вх.№ на СГС 10154/26.01.2026 г., заради която е спряно и процесното регистърно производство в АВ.

Моли САпС да отмени определението на градския съд и да отхвърли искането за спиране на регистърното производство.

Ответникът по жалбата Н. Б. /чрез адв. Н. П./ я оспорва с писмен отговор и моли определението на СГС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Със свое разпореждане № 402/23.03.2026 г., съдията-докладчик е оставил без движение делото с оглед направата на необходими уточнения от Н. Б. по повод противоречия в 1 твърденията, релевирани в частна жалба № 10160/26.01.2026 г. по описа на СГС и във връзка с която е спряно производството по заявление А5 с вх. № 20260126112019 на Агенцията по вписванията, както и в исковата й молба с вх. № на СГС 10154/26.01.2026 г., по която е образувано т.д. № 177/2026 г. на СГС, ТО, 12 с-в.

В тази връзка, е постъпила молба от Н. Б. с вх. № 11880/22.04.2026 г. по описа на САпС, в която се правят уточнения по повод разпореждане № 402/23.03.2026 г. на съда.

Постъпило е още и писмено становище от Д. В. К. с ЕГН: **********, изпълнителен директор на „Абилико“ ЕАД с ЕИК: 040463255, в което се оспорват като неверни твърденията на Б., изложени в уточнителна молба с вх. № 11880/22.04.2026 г., считайки, че се излагат неотговарящи на действителността факти и обстоятелства, които заблуждават съда при вземане на съответното решение. Приложени са към становището множество копия на писмени доказателства – временни удостоверения, прехвърлителни и заложни джира и други документи, които според Д. К. имат отношение към казуса.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът установи от доказателствата по делото следното:

Производството по чл. 536 ГПК е образувано в СГС по молба на Н. С. Б., в твърдяно от нея качеството на акционер във „АБИЛИКО“ АД, с която се иска съдът да постанови спиране на регистърното производство, образувано по заявление образец А5 с рег. № 20260126112019, подадено по партидата на „АБИЛИКО“ АД. Градският съд е уважил искането, като е констатирал, че са налице предпоставките по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ, т.е., че процесното регистърно производство, което е охранително по своя характер, трябва да се спира, тъй като има дело относно правоотношение, което е условие за постановяване на искания акт – на вписването, на обявяването или на заличаването на определено вписване. Аргументирал се е с това, че от приложената към молбата по чл. 536 ГПК искова молба било видно, че молителят Н. С. Б. като твърдян акционер в горепосоченото дружество е предявила на 26.01.2026 г. искова молба срещу „АБИЛИКО“ АД с искане да се отменят като незаконосъобразни всички решения, взети на 11.09.2025 г., обективирани в протокол от решенията на едноличния собственик на капитала на „АБИЛИКО“ ЕАД, както и всички решения на Съвета на директорите по протокол от 11.09.2025 г., а при условията на евентуалност да се приеме за установено, че са нищожни като невзети /липсващи/ решения.

Съгласно чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ регистърното производство, образувано пред Агенция по вписванията – ТР, се спира: 1/когато има висящо дело относно правоотношение, което е условие за постановяване на исканото вписване или 2/ по молбата за издаване на искания акт възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата, в който случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска, като производството се прекратява, ако в срока искът не бъде 2 предявен.

Едно правоотношение е преюдициално по отношение на подлежащо на вписване обстоятелство тогава, когато е условие за валидното възникване /съществуване/ на това обстоятелство. Правоотношението ще е преюдициално ако от него зависи съществуването на подлежащото на вписване обстоятелство. Преценката е само относно наличието на обвързващи за издаването на охранителния акт последици на резултата от спорното правоотношение, т. е. доколкото от постановения акт по същество би било обусловено издаването, респ. отказа за издаване на искания охранителен акт. Необходимо е да се разгледа само формалното наличие на обвързаност на издаването на охранителния акт с резултата от образуваното дело. Валидното правно действие на решенията, чието вписване се иска, е условие за възникване на обстоятелствата. Поради това всеки съдебен иск, насочен пряко срещу това валидно правно действие, попада в хипотезата на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК.

В Определение № 144 от 12.02.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4654/2013 г., I т. о., ТК, е посочено, че в производството по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 19, ал. 5 ЗТР /а сега чл. 19, ал. 7 ЗТТРЮЛНЦ/, е изключен паралел с разпоредбата на чл. 391 ГПК, с която изрично е въведена преценката за допустимост и вероятна основателност на иска /да е подкрепен с писмени доказателства и/или да бъде предоставена парична гаранция от ищеца/, респ. - няма изрично препращане към същата за нуждите на охранителното производство. Направен е и анализ на даваната с обезпечителното производство защита: обезпечението обслужва само и единствено удовлетворяване резултата от образуваното или предстоящо да бъде образувано исково производство; спирането на охранителното производство и конкретно в хипотезата на спиране на регистърното производство, защитава интереса на дружеството и оттук косвено интереса на претендиращото спиране на вписването лице - съдружник или интереса на третото заинтересувано лице, от неизвършване на неограничен, неиндивидуализиран към момента на постановяването му, възможен кръг правни действия на дружеството със и спрямо трети лица, на които последващото заличаване на вписването, респ. вписването, ако се е претендирало спиране на заличаване на вписването, би било непротивопоставимо, с оглед последиците му eх nunc. Съответно изведен е извод, че логично законодателят да е ограничил дължимата за допускане спирането преценка до формалното наличие на обвързаност на издаването на охранителния акт с резултата от образуваното дело, в максимално охраняване на интерес, неограничен до предмета и до кръга на субектите, ангажирани в спорното правоотношение.

След като съобрази, че образуваното исково производство по представената искова молба на Н. Б. е преюдициално по отношение на регистърното производство в посочения по - горе смисъл, настоящият състав на съда счита, че искането за спиране е основателно.

Вярно е, че според представените от насрещната страна в производството документи може да бъде прието за спорно доколко предявените с исковата молба искове биха били допустими, респ. основателни, но преобладаващата съдебна практика на окръжните и апелативните съдилища по приложението на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 19, ал. 5 ЗТР /а сега чл. 19, ал. 7 ЗТТРЮЛНЦ/, в това число и горецитираното определение на ВКС, са в 3 посока, че подобни обстоятелства не се изследват от съда при произнасянето по искания за спиране на регистърни производства пред Агенция по вписванията-ТРРЮЛНЦ.

Преобладаващо се приема, че те следва да бъдат винаги уважавани, щом е налице висящ правен спор, който обуславя вписването или невписването на съответно поисканите промени в обстоятелствата по партидата на съответното търговско дружество в агенцията. А в случая, безспорно е налице такъв висящ правен спор по започнало исково производство по исковата молба на Н. Б. – т.д. № 177/2026 г. на СГС, ТО, 12 с-в, поради и което не може настоящата инстанция в рамките на охранително производство, каквото е настоящето, да се коментира исковото производство или бъдещият резултат в него от настоящата инстанция.

По изложените съображения атакуваното с частната жалба определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 399/27.01.2026 г. по ч.т.д. № 178/2026 г. по описа на Софийския градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4