Решение № 139 от 20.03.2024, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 50/2024
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 20.03.2024
- В сила
- 20.03.2024
- Състав
- Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Пламен Калинов Кучев, Мирослав Данаилов Досов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.187, т.10 · Кодекс на труда
- чл.189, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.192, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.194, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Враца, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:
Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20241400500050 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, вх.№ 47/03.01.2024г., подадена от Детска градина „***“-гр.Враца, чрез пълномощника адв. М. М., против Решение №761/14.12.2023г. на Районен съд – Враца, постановено по гр.д. № 1843/2023г., с което е отменена Заповед № 2836-350/07.07.2023г. на ВИД директор детска градина „***“, с която и на основание чл. 259, ал. 1 от ЗПУО на М. П. С. от гр.Враца, заемаща длъжност ”***”, е наложено дисциплинарно наказание ”забележка”. Със същия съдебен акт Детска градина „***“ е осъдена да заплати на ищцата направените разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 710 лв., както и да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 50 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените норми и е необосновано.
Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд, с оглед събраният по делото доказателствен материал, е приел, че процедурата, заложена във 1 фактическия състав по налагане на наказание за нарушение на трудовата дисциплина е незаконосъобразно осъществена, при неспазване на императивните правила за това. Сочи се, че е неправилен извода на съда за неизпълнение от работодателя на императивното изискване, визирано в чл.
193, ал.1 от КТ, предписващо задължение да се изслуша работника или служителя или да се приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства по повод конкретните констатирани нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се, че с писмо, изх. № 76/28.06.2023г. са поискани обяснения за две от посочените дисциплинарни нарушения – за ненавременно информиране на родителя за живота и здравето на дете по време на престоя му в детската градина и за незнание от страна на учителя за кое дете се полага грижи, с което е предявена и жалба от родителя на това дете, а обясненията относно наложеното дисциплинарно нарушение, представляващо оставяне на дете без надзор само на детската площадка в дворното пространство на детската градина, са поискани устно още в деня на нарушението. Смята, че разпоредбата на чл.193, ал. 1 от КТ се свежда до изискването искането и даването на обяснения да предхождат дисциплинараното наказание, което предполага, че обясненията следва да бъдат дадени след откриване на нарушението и преди налагане на наказанието и в настоящия случай това изискване на закона е спазено.
Сочи се още, че е неправилен и извода на съда относно липсата на всички изискващи се, съгласно чл.195 от КТ реквизити относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и по конкретно липсата на реквизитите, отнасящи се до обективните и субективните признаци, които описват конкретните нарушения. Твърди се, че всички необходими реквизити са налице, като се излагат съображения за това. Счита, че въпросът, дали е налице неточно или непълно посочване на относимите разпоредби в процесната заповед, не е обуславящ сам по себе си незаконност на наказанието. Счита че, е налице доказана законност на процесната заповед, в която е установено по несъмнен начин осъществяването на процесните нарушения и при това положение работодателят е изпълнил доказателствената си тежест, свързана с доказването на фактите, отнасящи се до дисциплинарното нарушение, представляващи основание за налагане на най-лекото дисциплинарно наказание, като се позовава на съдебна практика (Определение № 747 от 03.07.2017 г. по гр.д. № 5527/2016 г., IV Г. О. на ВКС) 2
Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор вх. № 721/16.01.2024 г. на въззивната жалба, подане от въззиваемата М. П. С., чрез упълномощения й адвокат С. Г. – АК Враца, с който жалбата се оспорва като неонователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Твърди се, че районният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил законосъобразни изводи относно основателността на предявения иск за отмяна на процесната заповед. Според въззиваемата страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че ответника не е изпълнил императивните изисквания на чл. 193 и чл. 195 от КТ, поради което и процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е била проведена незаконосъобразно.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените разноски и за двете инстанции.
С въззивната жалба и с отговора й страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен иск от М. П. С. против Детска градина „***“-Враца, за отмяна на заповед №2836-350/07.07.2023г. на директора на ответната детска градина, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.
3
В исковата молба се твърди, че ищцата работи при ответника като „***“ , като дисциплинарното наказание е наложено във връзка с изпълнението на трудовите й задължения на тази длъжност. Поддържа се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана, тъй като нарушенията не са индивидуализирани, вкл. по време и място на извършване, не е посочено кои трудови задължения не са изпълнени и не са посочени достатъчни факти и обстоятелства, които да позволяват индивидуализацията на нарушенията. Твърди се, че тези недостатъци на заповедта нарушават правото на защита на ищцата, още повече, че за част от описаните в заповедта нарушения работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193 КТ да събере предварително писмените обяснения на ищцата. Посочва се, че не е ясно как работодателят е оценил тежестта на нарушенията и обстоятелствата, свързани с тяхното извършване, за да прецени, че следва да наложи наказанието.
Иска се отмяна на обжалваната заповед.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, че оспорва иска. Излага подробни доводи, че при налагането на наказанието са спазени изискванията на чл.189, ал.1, чл.192, ал.1, чл.193, ал.1, чл.194, ал.1 и чл.195 от Кодекса на труда. В отговора се изброяват задължения на ищцата, произтичащи от длъжностната й характеристика, Етичния кодекс на ДГ“***“ и Правилника за дейността на ДГ“***“, като се поддържа, че тя е нарушила тези задължения. Поддържа се също, че относно оставянето на дете без надзор на детската площадка, от ищцата устно са изискани обяснения и записът от охранителните камери в двора на детската градина, са прегледани съвместно от страните.
При така подадените искова молба и отговор, в производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които се установява следното:
Предмет на спора е заповед №2836-350/07.07.2023г. на директора на ответната детска градина, с която на основание чл.195, ал.1 вр.с чл.188, т.1 от КТ и чл.187, т.10 от КТ, на ищцата М. С. е наложено дисциплинарно наказание “Забележка”. Съгласно мотивите на заповедта, наказанието е наложено за несвоевременно информиране на родителя за живота и здравето на детето по време на престоя му в детската градина, незнанието от страна на 4 учителя за кое дете полага грижи и оставяне на дете без надзор само на детска площадка в дворното пространство на детската градина. Посочено е също, че на 13.06.2023г.са констатирани нарушения на трудовата дисциплина, длъжностната характеристика и етичния кодекс на ДГ“***“, установени с жалба вх.№227/15.06.2023г., подадена от С. Б. Г..
Между страните не се спори, а това се установява и от представените по делото трудов договор №69/07.07.1994г., допълнително споразумение от 26.09.2022г. и длъжностна характеристика, че ищцата работи при ответника на длъжност „***“ при актуални длъжностни задължения, описани в длъжностна характеристика, връчена й на 20.10.2022г.
Видно от приложеното копие от жалба вх.№227/15.06.2023г., директорът на ответната детска градина била сезирана с оплакване от майката на детето Д. А., че на 12.06.2023г. детето е взето от градината от своя дядо, който забелязал разранена горна устна на детето и синина под дясното му око.
В жалбата се посочва също, че вечерта на същия ден майката забелязала и други синини по тялото на детето и следи от ухапвания, като във връзка с това изразява недоволство, че не е била уведомена за евентуално сбиване между децата в градината или падане, както и че работата на персонала на градината включва и надзор върху сигурността на децата.
В жалбата е направено и второ оплакване, а именно, че на 13.06.2023г. дядото на Д. отново отишъл да я вземе от детската градина, но ищцата не е знаела кое е детето Д. и се наложило друга учителка да го посочи и изведе.
Твърди се също, че детето било изведено раздърпано, с мръсни диоптрични очила и с пусната коса, което сочи на неполагане на достатъчно грижи за него.
Във връзка с така подадената жалба, с писмо изх.№76/28.06.2023г. от ищцата е изискано даването на обяснения относно изложеното в жалбата, което е квалифицирано от работодателя като ненавременно информиране на родителя за живота и здравето на детето по време на престоя му в детската градина и незнанието на учителя за кое дете полага грижи.
На 03.07.2023г. ищцата е депозирала писмени обяснения вх.№244, озаглавени от нея „обяснителна бележка“, в които посочва, че във връченото й писмо за обяснения е представена непълна и неясна информация за предполагаемото нарушение на трудовата дисциплина, вкл.липса на яснота за фактическата обстановка, датата на нарушението и засегнатите лица. Ищцата 5 посочва също, че обяснения може да даде само въз основа на устно пресъздадената от работодателя обстановка и твърдения в жалбата на родителя, като излага доводи, че считано от 01.06.2023г. в градината са обособени сборни групи, като в групата на детето Д. ищцата била учител само да два дни. Посочва, че през втория от двата дни детето било разстроено, че не е взето от майка си по-рано и плачело, поради което ищцата се опитвала да го успокои. Посочва също, че около 16,40 часа дошъл дядото на Д., когато ищцата не познавала, и уточнение кое е детето действително било направено, но това се дължало на обстоятелството, че ищцата не познавала дядото, а редовен учител на детето била учителката Й. Т., която също присъствала.
Изложените в обясненията на ищцата твърдения, относно работата в сборни групи и това, че детето Д. не е от редовната група на ищцата М. С., се потвърждава от разпита на св.Й. Т., като свидетелката установява също и това, че действително дядото на Д. е дошъл да я вземе, а Точевска обяснила на ищцата кой е той и кое е детето.
Пред първоинстанционния съд е разпитана и жалбоподателката С. Г., която поддържа изложените в жалбата твърдения. Свидетелката Г. установява също, че е подала жалбата по молба на директора на детската градина, а твърденията, че на 12.06.2023г. детето Д. е било наранено физически по време на смяната на ищцата, са на учителката от сутрешната смяна И. Н., според която до обяд не е имало инциденти с деца.
Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/deb2546b-4582-4785-93dc-40385ad1ffb1