Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3944 от 24.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4296/2022
Вид
Решение № 3944
Подписан
24.10.2022
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §13, т.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3944 гр. София, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110204296 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № СО-Т-И-21-04-442 от 04.02.2022 на заместник кмет на Столична община, на И. М. К., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 400/четиристотин/ лева на осн. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община(Наредбата) за нарушение на чл.23 от същата Наредба.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за нарушаване на изискванията за участие на свидетели в процедурата по съставяне на акта, доколкото не е ясно качеството на свидетеля, а и той е само един. На следващо място се прави възражение за недоказаност на нарушението, в частност извършването на търговия от страна на жалбоподателя, както и се изтъква, и че не е установено дали деянието е извършено от нея в лично качество като физическо лице или като служител на дружество, с което има сключен трудов договор- "В." ЕООД, отразено и в изготвения за проверката Констативен протокол като стопанисващо обекта, като се изтъква, че ако е налице нарушение, то именно посоченото ЮЛ следва да е субект на отговорността.

В допълнение се сочи, че посочените дефицити на доказателствената дейност са се отразили и на съдържанието на наказателното постановление, с което пък е ограничено правото на защита, а в условията на евентуалност се излагат и аргументи за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от юрисконсулт Т., който моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и 1 извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя И. М. К., с ЕГН **********, с адрес ***.

На 06.10.2021г., около 16.40 часа А. К. и И. М., заедно с други свои колеги, инспектори към Столичен инспекторат извършили проверка на територията на парк "Заимов" за лица, осъществяващи търговия на открито. При обход на парковото пространство, на пешеходна алея, разположена срещу ул ."Сан Стефано", те установили жалбоподателя И. К., който предлагал за продажба печени кестени, печена царевица, тиква и други стоки, от подвижни съоръжения- четири колички, заемащи общо около 6,5 кв.м площ.

Цените били означени върху всеки от артикулите, като по време на проверката, свидетелите наблюдавали извършване на продажби на различни граждани. В хода на проверката жалбоподателката не представила разрешение за ползване на място, издадено от съответния районен кмет. Видно от приложената справка от Столична община, район Оборище, на И.

М. К. никога не е издавано разрешение за търговия на открито.

За периода 06.05.2021г.-01.01.2022г., жалбоподателят И. К. имала сключен трудов договор с търговско дружество „В.“ ЕООД, за длъжност „продавач-консултант“. В хода на извършената от служителите на Столичен инспекторат проверка, бил съставен Констативен протокол № КП-21-0054977 от 06.10.2021г., с който било издадено предписание посоченото търговско дружество- "В." ЕООД да премахне съоръжения, идентични с използваните от жалбоподателката. Търговецът стопанисващ съоръженията бил установен въз основа на издадена от касов апарат, бележка. Препис от съставения на дружеството констативен протокол бил връчен на жалбоподателката К. със задължение да го предаде на управителя на търговеца.

Във връзка с установените продажби, на място бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 21-04-442/06.10.2021г. от страна на свидетеля А. К., с който срещу И. М. К. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 06.10.2021г., около 16.40 часа, в гр.София, в парк "Заимов", на централна алея, извършва търговия на открито, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на района, квалифицирано като нарушения на чл.23 на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, с връчване на екземпляр от същия.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № СО-Т-И-21-04-442 от 04.02.2022 на заместник кмет на Столична община, на И. М.

К., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 400/четиристотин/ лева на осн. чл.36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община(Наредбата) за нарушение на чл.23 от същата Наредба.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите А. К. и И. М. дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 21-04442/06.10.2021 година, Наказателно постановление (НП) № СО-Т-И-21-04-442 от 04.02.2022 година, Констативен проток о л № 21-0054977 от 06.10.2021г., Заповед СО-РД092540/12.12.2014г. на кмета на Столична община, Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г. на кмета на Столична община за компетентност на административно-наказващия орган, Заповед № СО-РД-09-567/20.06.2019г. на кмета на Столична община, Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор към Столичен инспектор на СО, справка от Столична община, район Оборище за издадени разрешения за търговия на открито, Трудов договор № 00017/06.05.2021г. и длъжностна характеристика към същия, Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 00017/01.01.2022г.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите К. и М., 2 като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Същите по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото, като показанията им съдържат сведения за време, място и обстоятелства по извършване на проверката и установените при това факти. Наред с това показанията на свидетеля не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят, както от приложената по делото справка от администрацията на район Оборище, така и от приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Последните съдът възприема в цялост като логични, последователни съответни, като същите не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в своята съвкупност. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.

Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административнонаказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява допустима, а разгледана по същество- основателна в искането за отмяна.

Административно-наказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 21-04442/06.10.2021 година, който е съставен от главен инспектор при Столичен инспекторат към Столична община, в съответствие с чл.35, ал.1, т.4, вр. чл.34, ал.2 и ал.3 Наредбата и Заповед № СО- РД-09-567/20.06.2019г. на кмета на Столична община. Видно от цитираните разпоредби, актовете за установяване на административни нарушения по наредбата се съставят от служителите с контролни правомощия, към които съгласно изричната разпоредба на чл.34, ал.3 Наредбата и нарочното овластяване извършено на основание чл.34, ал.2 Наредбата се числят и служителите на Столичен инспекторат, какъвто е и свидетелят А.

К., заемащ длъжност главен инспектор. Наказателното постановление също е издадено от надлежно овластен орган, в съответствие с разпоредбата на чл.35, ал.3 Наредбата и Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г. на кмета на Столична община, с която издалия наказателното постановление заместник кмет е изрично оправомощен да упражнява правомощията на наказващ орган.

При издаването на АУАН не са допуснати нарушения на чл.34, ал.1 ЗАНН, като актът е съставен веднага след установяване на нарушенията, при спазване на правилата за участие на нарушителя и свидетели, предявяване и връчване на същия. Видно от разпита на свидетеля по акта, същата е очевидец на нарушението, т.е. актът е съставен в условията на чл.40, ал.1 ЗАНН, в присъствието на свидетел на извършване и установяване на нарушението, поради което не е налице хипотезата на чл.40, ал.3 ЗАНН, респективно не се налага изрично посочване на качеството на свидетеля, противно на изложеното в жалбата.

Следва и изрично да се отбележи, че съгласно константната практика на съда, то участието на само един свидетел макар и формално да съставлява пропуск, не се определя като процесуално нарушение от категорията на съществените. На следващо място по форма и съдържание АУАН напълно покрива изискванията на чл.42 ЗАНН, като не се констатират каквито и да е съществени процесуални нарушения, свързани с неговото съставяне.

Наказателното постановление също отговаря на процесуалните изискванията поставени към неговата форма и съдържание в чл.57, ал.1 ЗАНН, съставено е в рамките на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, като при издаването му не се констатират процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Що се отнася до изложените в жалбата доводи за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, то следва да се изтъкне, че същите по същество не се отнасят до даденото в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е 3 извършено, а касаят възражението относно субекта на отговорността.

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя И. К. е наложено наказание за извършено нарушение на чл. 23 Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, а именно- извършване на търговия на открито без разрешение издадено от кмета на съответния столичен район. По делото безспорно се установява, а и не се спори от страните, че на 06.10.2021 година, около 16.40 часа, в гр. София, в парк "Заимов" жалбоподателя е продавала печени кестени, печена царевица и други храни от общо четири отделни съоръжения, заемаща площ около 6,5 кв.м., като факта на предлагане на продажба и сключване на сделки е категорично установен от събраните гласни доказателства, независимо, че самите инспектори не са извършили покупка.

Предвид на това обективно е осъществявана търговия на открито по смисъла на чл.19 от Наредбата- „търговия на дребно върху терени общинска собственост – паркове“, като съгласно чл.23 Наредбата търговията на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място, каквото без съмнение не е издавано на жалбоподателя. Посоченото разрешение съгласно чл.24, ал.1 Наредбата(в редакцията към датата на нарушението) се издава въз основа на заявление на търговец, като видно от съдържанието на същото, нормативната уредба предвижда търговията да се осъществява както от самия търговец, така и от друго лице от негово име(чл.24, ал.2, второ тире), посочено в заявлението, и в двата случая обаче отговорност за допуснатите при търговията нарушения без съмнение се носи от самия търговец.

Съдът намира, че по делото са налице достатъчно данни, че в настоящият случай е налице именно посочената хипотеза на извършване на търговията чрез друго лице, като още по време на проверката е констатирано, че обектът, от който се извършва търговията е стопанисван от търговско дружество- "В." ЕООД, на което със съставения на същото място, по същото време и с участието на актосъставителя, този път в качеството на свидетел, Констативен протокол са дадени предписания. Наред с това жалбоподателя К. е била служител в посоченото дружество за периода 06.05.2021г.-01.01.2022г. т.е. и към датата на нарушението. В същото тя е била назначена на длъжност "продавач консултант", т.е. макар да е извършвал фактическите действия по продажба на стоките, то търговията е била осъществяване от името и за сметка на работодателя. това обстоятелства относно субекта на отговорността е напълно игнорирано от контролните органи, както към момента на проверката, така и в последствие, което е довело до неточно определяне на субекта на отговорността. При това макар несъмнено да се установява извършване на търговия на открито без разрешение за ползване на място издадено от кмета на района, то не може по категоричен начин да се приеме, че извършител на това нарушение, респективно субект на административно-наказателната отговорност е именно жалбоподателя И. К., а не дружеството, с което се намира в трудово правоотношение "В." ЕООД, което е собственик на съоръженията, от които се осъществява търговията, което обстоятелство е било установено и по време на самата проверка.