Решение № 286 от 29.09.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Дупница, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200853 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. Д., с ЕГН ********** с адрес: с. Б., обл.К., ул."Д." № **, против Наказателно постановление № 26-5310-000105 от 09.06.2026 г., изд. от Началник група КПДГПА към ОДМВР – Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и за нарушение по чл. 103 от ЗДвП са наложени административни наказания - ,,глоба” в размер на 102,26 евро /равностойност на 200,00 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/ и ,,Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв. С.. Последният поддържа жалбата и развива подробни съображения, като моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание, взема становище в съпроводително писмо, като оспорва жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.05.2026 г., около 18:22 ч., в общ. Дупница, на път II - 62, при км. 36, в посока към гр. Кюстендил, жалбоподателят И. Д. управлявал лек автомобил, марка и модел „******“, с рег. ******, собственост на И. И. Д., с ЕГН **********. Същият пътувал със свидетеля К. К., който е негов приятел и спрял на черен път разположен вляво на пътя, като 1 пресякъл лентата за насрещно движение в посока към гр. Дупница. По-късно тръгнал обратно да се връща на път II - 62, при км. 36, в посока към гр. Кюстендил с намерение да пресече лентата за движение в обратната посока като на пътя имало интензивен трафик.

Движението на автомобила било забелязано от преминаващ наблизо в същата посока към гр. Кюстендил автопатрул на група КПДГПА, съставен от свидетелите П. Н. и Г. С. – служители на ОДМВР-гр. Кюстендил. Свидетелят С., който бил и водач на служебния автомобил се усъмнил в поведението на автомобила и водача включващ се от черен път и решил да подаде сигнал с ръката си към водача, за да спре вдясно на пътното платно и да му бъде извършена проверка по ЗДвП. Жалбоподателят като водач на автомобила не го забелязал и не реагирал изобщо на сигнала, като излязъл на път 2-62 и продължил движението си в указаната по-горе посока. Двамата полицейски служители веднага го последвали по пътя със служебния автомобил, като посредством подаден едва тогава за пръв път светлинен и звуков сигнал към автомобила управляван от жалбоподателя, същият бил спрян на около 200-300 метра на отбивка, вдясно на пътя, за да му бъде извършена проверка проверка по ЗДвП. При извършената проверка водачът представил абсолютно всички изискуеми от закона документи и след извършени проба за алкохол и тест за употреба на наркотични вещества, които били отрицателни, както и след извършване на всички необходими справки не са констатирани каквито и да е други нарушения по ЗДвП на жалбоподателя.

Свидетелят Н. решил, че следва да състави на водача АУАН, в присъствието на св. С. и на водача за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, тъй като според полицейските служители подадения първоначално жест и сигнал с ръка от св. С. към водача бил ясен и разбираем, като същият не се подчинил, което наложило последването му по пътя и спирането му малко по-късно със светлинен и звуков сигнал. Жалбоподателят подписал и получил препис от акта с възражения, като по-късно депозирал в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН изрични писмени възражения до АНО, в които изложил че не е видял контролните органи да го спират със сигнал с ръка, след което получил срещу подпис и препис от същия. АУАН бил подписан и от св. С..

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 26-5310000105 от 09.06.2026 г., изд. от Началник група КПДГПА към ОДМВР – Кюстендил, с което на И. И. Д., с ЕГН ********** с адрес: с. Б., обл.К., ул."Д." № **, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания - ,,глоба” в размер на 102,26 евро /равностойност на 200,00 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/ и ,,Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се доказва несъмнено и ясно отчасти от събраните и приети по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Н., С. и К., както и изцяло от изисканите, прочетени и приети по реда на чл. 283, вр. с чл. 84 от ЗАНН, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, както и след съпоставянето им едни спрямо други.

2

По делото от една страна са разпитани двамата полицейски служителите извършили проверката. Двамата поддържат констатациите посочени в съставения АУАН. Излагат своите възприятия за поведението и действията на лицата участници в процесната ситуация и последвалата проверка на водача. Свидетелят Г. С. сочи, че е подал ясен знак, сигнал с ръка към жалбоподателя да спре на място и да не продължава движението си по път 2-62 в указаната посока, на който последния не се подчинил. Не е използвал светлинен и звуков сигнал, с какъвто служебният автомобил е оборудван и е бил използван едва по-късно при последване движението на провереното МПС. Другият полицейски служител – П. Н. потвърждава, че не е бил използван светлинен и звуков сигнал, а само жест с ръка през прозореца на патрулния автомобил от св. С. като водач към водача-жалбоподател. Споделя, че на мястото до шофьора в проверявания автомобил се е возило още едно лице, а именно св. К. К.. Заявява, че водачът е спрял на кратко разстояние вдясно на пътя след като към него бил подаден светлинен и звуков сигнал, както и поради натоварения трафик на пътя.

В същото време по делото е разпитан и свидетелят К. К., приятел на жалбоподателя, който е пътувал с него на процесните дата и час. Същият разказва подробно за пътуването и причините да спрат първоначално на черен път извън път 2-62, както и да продължат движението си в посочената посока, като едва след включването им на път 2-62 при км. 36 водачът Д. чул и му споделил, че зад тях има служебен автомобил на КАТ, който е с включен светлинен и звуков сигнал, на който жалбоподателят веднага се подчинил и спрял на първата възможна отбивка вдясно от пътя. Споделя, че не е видял какъвто и да е сигнал от полицейски служител подаден със стоп-палка или с ръка към техния автомобил.

Съдът се доверява в голяма част на казаното от полицейските служители С. и Н., като изложеното от тях е последователно, достатъчно подробно и в голяма степен еднопосочно.

Съдът не се доверява единствено на описанието на подадения от св. С. през страничния прозорец сигнал с ръка към жалбоподателя за спиране без да се използва светлинен и звуков сигнал, или стоп-палка по образец, като ясен, разбираем и т.н. Напротив, в тази има част показанията им съдът възприема като изцяло субективни и тенденциозно изложени, за да убедят съдебния състав в правотата на служебните им действия, които изобщо не са по установения нормативен ред за спиране на движещи се пътни превозни средства установен в ЗДвП и ППЗДвП. Напротив в тази им част показанията им се опровергават изцяло от казаното от св. К., който споделя, че водачът веднага се е подчинил на подадения му надлежно на пътя светлинен и звуков сигнал и е спрял за проверка, при която не са установени абсолютно никакви други нарушения или проблеми. Последното убеждава съда, че не е имало основателна причина за водача да не се подчини на всеки подаден му по образец сигнал за спиране за проверка след като е бил абсолютно изряден, както е установено.

Съдът споделя с доверие показанията на св. К., който междувременно е следвало да се посочи и като свидетел в АУАН, тъй като безспорно е бил на място при процесната проверка и установяване на твърдяното административно нарушение. Същият описва под страх от наказание случилото се и излага своите възприятия и спомени за ситуацията и поведението 3 на лицата, като не се опитва да напасва различни обстоятелства в полза на жалбоподателя, който е негов приятел.

По делото са приети като доказателства всички приложени към административнонаказателната преписка документи, както и служебно изисканите от съда, които също спомагат, макар и по производен начин и в различна степен спомагат за изясняване на важни за делото факти и обстоятелства.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Настоящият състав счита, че жалбата е допустима, а по същество е основателна, поради следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група КПДГПА към ОДМВР – Кюстендил, на когото съгласно приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на административно-наказващ орган, а компетентността на актосъставителя като мл. автоконтрольор произтича от същата заповед.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за деяние осъществяващо според АНО състав на нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП във вр. с чл.103 от ЗДвП, а именно за неизпълнение на нареждане на органите за контрол, изразяващо се в отказ на водача да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посочено от контролния орган място, след подаден от органа сигнал с ръка от прозореца на движещ се служебен автомобил за спиране. В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и и чл.14 от НПК, към които препраща чл. 84 от ЗАНН и въз основа на детайлния и обстоен анализ на наличните допустими, относими и достатъчни по обем, годни, гласни и писмени доказателствени средства, съдът основавайки изводите си на обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК приема, че доказателствата по делото не водят до еднозначен и несъмнен извод за извършено виновно нарушение на задължението по чл. 103 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълни неговите указания. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, който предвижда следното: „ При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет“.

Контролният орган следва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със 4 стоп-палка, респ. ако е униформен, може и само с ръка, при който за водача на ППС да е оформено недвусмислено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен именно за него, след което следва и задължението, съобразно конкретните пътни условия водачът да спре най-вдясно на пътното платно или на посочено от контролния орган място. Във всички възможни варианти, правилото е едно, за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и я с е н сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен именно за конкретния водач на ППС, съобразно обстановката /трафик, разположение, атмосферни условия, видимост и др./, същият да е явно възприет от него, но въпреки възприетия сигнал водачът умишлено да не изпълни задължението си да спре плавно в найдясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да не изпълни неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите С., Н. и К., които съдът анализира и кредитира в посочените им части, се установи, че на водача явно е бил подаден сигнал с ръка за спиране, от служебен автомобил на МВР „Форд Турнео“, но не се установи по категоричен начин, дали изобщо и в кой момент е бил възприет и по какъв начин този сигнал/жест с ръка, респ. при какви условия и обстоятелства, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. От приетите по делото гласни доказателства се установява безспорно, че веднага след като е бил подаден светлинен и звуков сигнал при приближаването му отзад от полицейския автомобил, водачът веднага е спрял вдясно на пътното платно, на около 200-300 метра след включването му на пътя. При извършената му проверка не са установени никакви нарушения или пропуски в документите на водача или автомобила.