Решение № 15789 от 09.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15789 гр. София, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110129449 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация София” ЕАД осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,, които съгласно Уточнителна молба от 12.07.2023 г. са предявени против К. А. А., с ЕГН: **********, във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: адрес: гр. София, п.к. 1324, обл. София, общ. Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 724, вх. А, ет. 6, ап. 21, аб.№ 162424, в размер общо 1312.22лв., от които 1045.19лв. - главница, претендирана като стойност на топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, и 248.38лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 23.05.2023г., както и сума за дялово разпределение в размер на 14.76лв. - главница, за периода от м.04.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и 3.89лв. мораторна лихва върху главница за периода от 15.06.2020г. до 23.05.2023г.

Съгласно уточнителната молба, задълженията се претендират против К.

А. А., както следва:

-Като наследник на собственици (В. К. А. и А. Д. А.) за част от периода - от 01.05.2019 г. до 24.08.2019;

-Собственик на 1/3 от процесния имот и наследник на собственик (В. К.

А.) на 2/3 идеални части от процесния имот за период от 25.08.2019 г. до 10.01.2020 г.;

1

- като собственик на процесния имот за периода от 11.01.2020 г. до 30.04.2021 г.

Твърди се, че наследодателят В. К. А., с ЕГН: ********** е починала на 11.01.2020 г., а А. Д. А. с ЕГН: ********** - починал на 25.08.2019 г.

От страна на ответника, представляван при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, исковете се оспорват с възражение за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач „НЕЛБО” АД, конституиран на страната на ищеца, се заявява становище за основателност на предявените иско в е . Въпреки че е било съобщено от представител на етажната собственост, че имотът е необитаем, потреблението е било определено в хипотеза на неосигурен достъп, тъй като водомерът е бил без пластмасова пломба на входящия холендър преди водомера за топла вода, при което не може да приеме, че със сигурност имотът е необитаем.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Наследодателите на ответника - В. К. А. и А. Д. А., са имали качеството клиенти на топлинна енергия, което съдът намира за установено въз основа на неоспорения документ на договор за продажба на държавен недвижим имот от 1992 г.

Ответникът е син на В. К. А. и А. Д. А., при което след смъртта на А. Д. А. на 25.08.2019 г., наследници по закон са били В. К. А. и К. А. А., поради което и след смъртта на А. Д. А. през 2019 г., ответникът е придобил по наследство 1/4 ид.части от процесния имот (1/2 от ½), а останалите ¾ са представлявали собственост на В. К. А..

В. К. А., с ЕГН: ********** е починала на 11.01.2020 г., при което считано от 12.01.2020 г. и до края на процесния период 30.04.2021г., – ответникът е отговорен за задълженията на собствено основание за ¼ част от задълженият, а на останалите ¾ - на основание наследствено правоприемство на своите родители.

Следва, че ответникът отговаря:

- за периода от 01.05.2019 г. до 24.08.2019 г. - изцяло като наследник на В. К. А. и А. Д. А.;

- за периода от 25.08.2019 г. до 10.01.2020 г. - на собствено основание 2 за ¼ част от задълженията, придобити от ответника по наследство от А. Д. А., за останалите ¾ от задълженията за този период – като наследник;

- за периода от 10.01.2020 г. до 30.04.2021 г. – изцяло на собствено основание след смъртта на втория родител В. К. А.

От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че радиаторите в имота са демонтирани, като задълженията са калкулирани в хипотеза на неосигурен достъп - за сградна инсталация, отопление, както и битово горещо водоснабдяване, като конкретно топлинната за отопление e начислена за 1 бр. щранг-лира без индивидуален разпределител, както и служебно е начислено потребление за топлата вода на база 1 бр. потребител.

Обстоятелството, дали жилището се обитава, е без правно значение за настоящия спор, който касае действително потребление след приключване на отчетни периоди след изготвяне на изравнителни сметки. Обстоятелството, че жилището не се обитава е от значение единствено за определяне на прогнозно начисляваните задължения. Това следва по аргумент от разпоредбата на чл.

71, ал. 3, т. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, която предвижда, че при необитаване на имота за не по-малко от три месеца или намален брой обитатели се допуска намаляване на прогнозните количества топлинна енергия при писмено заявление на клиента, съгласувано от управителя/председателя на управителния съвет на етажната собственост и двама съседи /аналогична норма на чл. 71, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г., отм./ Съдът намира, че при неосигурен достъп за отчет, е било налице основание за служебно начисляване на максимална топлинна енергия, независимо че радиаторите са демонтирани, тъй като при надлежно заявено прекратяване на отоплението, абонатът остава задължен да осигури достъп за отчет, който достъп включва и проверка за фактическото състояние в имота.

Съгласно чл. 70, ал. 2 НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл.

139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща в о д а и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях /аналогична разпоредба на чл. 70, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г., отм./

Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г., отм., както и съгласно чл. 70, ал. 4 от НАРЕДБАТА от 2020 г., на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение се начисляват задължения като отоплителни тела без уреди, а 3 съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

Процесният период м.05.2019г. до м.04.2021г. включва два отчетни период – 2019/2020 г. и 2020/2021 г.

Представя се от Нелбо АД, като не е оспорен от страна на ответника, документ на протокол за неосигурен достъп от 09.05.2021 г.

Не се представя протокол за неосигурен достъп за първия отчетен период 2019/2020 г.

Представени са два протокола, които съдържат посочени с ден и месец дати, но без посочена година, респ. за кой отчетен период се отнасят.

Представените протоколи за неосигурен достъп за 2022 г. са неотносими, тъй като касаят период, който е след процесния.

Следва, че за първия отчетен период 2019/2020 г. не се установява да е осъществена хипотезата на неосигурен достъп, при което следва, че дяловото разпределение не се установява да е правилно извършено, респ. неоснователни са исковете за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. Този период изцяло включва погасените по давност задължения, поради което не е необходимо отделно разглеждане на погасените по давност задължения.

За втория отчетен период 2020/2021 г. задълженията са правилно калкулирани в хипотеза на неосигурен достъп, като въз основа на заключението на СТЕ и при изчисления от съда по реда на чл. 162 ГПК се приемат в размер на 482,86 лева (415,51 лв. прогнозни по фактури + 67,35 лева за доплащане), или в актуална валута – 246,88 евро . За задълженията от този втори отчетен период, с начало 01.05.2020 г. до края на процесния период, ответникът отговаря изцяло на собствено основание.

Щранг-лирите са отоплителни тела по силата на § 1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни елементи. В заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е разяснен начинът, по който е определена топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата.

Следва да се отбележи, че з а сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си) , остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на 4 сградата.. Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването: сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии).

Така направеният извод не се променя с оглед обстоятелството, че с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Тази отмяна не води до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената топлинна енергия, защото услугата по доставка на топлинна енергия е изпълнена, като неопределен е единствено начинът на изчисление, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката (в сила от 15.05.2015 г. потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, имат право да изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, който метод да е различен от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., но когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно Методиката по наредбата.

Поради това и тъй като, от една страна, не се твърди и не се установява етажните собственици в сградата да са се възползвали от правото да приемат 5 свой метод на изчисления, който да е различен от Методиката по наредбата, а наред с това – в случая по делото не са представени доказателства, от които да бъде заключено, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия, то съдът намира, че отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., не е основание за промяна на направения по-горе извод относно размера на задължението за топлинна енергия, в частност относно компонента „сградна инсталация“.