Решение № 1298 от 20.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Пловдив, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330105272 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против А. В. Л. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., бул.*** № * с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат следните суми, а именно: сумата от 666,43 лв. – главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 01.11.2021г. до 09.05.2022 г. за обект на потребление с.М., ул."***" № *, обезщетение за забава в размер на 83,54 лв. за периода от 31.07.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.грд. № 813/2024 г. по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че за периода от 01.11.2021 г. до 09.05.2022 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 666,43 лв. и мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2022 г. до 31.12.2023 г. в размер на 83,54 лв. за обект, находящ се в с.М., ул."***" № *, като за потребените количества вода била издадена съответно фактура, подробно описана в исковата молба с посочена дата на издаване на фактурата, дължима сума и период, за който се дължи сумата.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). М. М. И и Ф. М. А. имат 1 качеството на потребители на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурират в базата данни на оператора като потребител с № 0101348101 за водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg .

Посочва се, че ответникът има качеството потребител, тъй като е собственик на горепосочения водоснабден недвижим имот. Твърди се, че отчетът в имота на потребителя е извършван по показания на монтираното в имота измервателно устройство с номер в картотеката на дружеството № ******рещу показанията, вписани в карнета се сочи, че имало подписи на потребителя.

Ищецът сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени. Срещу заповедта постъпило възражение в срок, което е обусловило правния интерес от установяване на задълженията по нея. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че се оспорва исковата молба, като неоснователна. Оспорва се да се дължи сума за пречистване на питейна вода, поради обстоятелството, че в с. М., където е процесният обект няма канализация. Оспорва годността на средството за търговско измерване. Оспорва да е потребено посоченото количество доставена питейна вода.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право 2 на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

От приетите по делото писмени доказателства – справка от Служба по вписванията Пловдив, се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в с. М..

Видно от приетата справка ответникът е придобил имотът в с. М. на 15.10.2009 г.

От приетите по делото като писмени доказателства извадки от карнета се установява, че обектът, находящ се в с. М., ул.** № * не е отчитан всеки месец. В карнетния лист на л. 20 е отразен номер на водомер ****** и дата на монтаж 03.10.2012 г. Видно от отразяванията в периода от 04.07.2016 г. до 01.09.2022 г. липсва отразено потребление в дълги периоди от време с отразяване, че ответникът не живее в имота. Отразено е показание на водомера 103 на 01.06.2020 г. и показание на водомера 98 – с положен подпис срещу това показание, като съдът приема, че всъщност показанието 103 и разлика от 7 кубични метра е начислено служебно, като реалното отчитане на показанието, при което има положен подпис на потребител е „98“ на 03.08.2020 г. На 05.05.2021 г. е отразено показание на водомера 102 и срещу него е отбелязано видян, като след тази дата до процесната липсват данни за реално отчитане на водомера, като служебно е отразявана една и съща стойност – 102 и отбелязване в периода от 01.11.2021 г. до 03.05.2022 г. – „не живее“. По отношение на процесното претендирано количество доставени услуги в карнетния лист на л. 20 от делото е отбелязано, че показанията са изпратени по „Вайбър“, но доказателства в тази насока не се представят, а доколкото ответникът оспорва това обстоятелство, то не може да се приеме, че се доказва отразеното обстоятелство. Срещу дата 03.05.2022 г. е отбелязано показание от 548 куб.м. и разлика от 446 кв. След тази дата на дати 01.06.2022 г. и 01.07.2022 г. е отбелязано видян и е отразено същото показание, а на 01.08.2022 г. е отбелязана смяна на водомера, но без да е посочен новия номер на водомера. Отразено е показание 1. В карнетния лист на л.

21, следващ процесния период е отбелязан същият номер на водомер и дата на монтаж 02.08.2022 г., както и показание на водомера от 01.09.2022 г. „1“ и отбелязване видян „0“.

След това отразяване следва отразяване, че „не живее“ и произволни числа от 2 до 6 без отбелязване на дата срещу всяко от числата. Не се оспорва от страните и в отразяването в приетия като писмено доказателство карнетен лист се установява, че за процесния обект се предоставя единствено услугата - доставка на питейна вода.

Приет е като писмено доказателство протокол за смяна на водомер от дата 02.09.2022 г., който не е подписан от ответника, като в него се посочва номер на водомера ****** /този номер е отразен в карнетния лист, както за стария, така и след твърдяната смяна на водомера/. Отразено е показание на водомера 1 куб.м.

3

Ответникът оспорва приетите по делото писмени доказателства, поради и което са допуснати гласни доказателства чрез разпита на св. Н. Б., отчитаща процесния имот и св. О.

Г., който е съставил протокола за монтаж, демонтаж, пломбиране и проверка на водомер.

От разпита на св. Б., която е отчитала процесния имот от края на януари 2022 г. се установява, че първото й виждане на водомера е било по Вайбър, като посочва, че снимката й е изпратена от г-н Л.. Установява се от показанията на свидетелката, че на посочените в карнета дати е влезнала в имота и е видяла отразеното показание, което не се е променило три месеца. Установява се, че при срещите с ответника, същият й е заявил, че не живее в имота. Съдът не кредитира показанията в частта, в която се твърди, че е налице смяна на водомера от ответника, доколкото същите не възпроизвеждат непосредствените й впечатления, а твърдения на други лица. Установява се, че водомерът е бил цифров, като на свидетелката й направило впечатление, че разликата е голяма, но тъй като била нова – само от 2 месеца работила във ищцовото дружество не знаела какво да направи и кого да търси.

От показанията й се установява, че в двора на къщата няма басейн. При отчитане на водомера след процесната дата, свидетелката посочва, че не е имало пломба на водомера, като тя е сложена по – късно.

От разпита на св. О. Г. се установява, че е бил водопроводчик в район М. и целия район Р. през 2021 г. -2023 г., като е запознат с процесния обект. Посочва, че е отишъл да пломбира новия водомер, като старият не бил върнат, като не си спомня каква причина за липсата му е посочил ответникът. Извършена е проверка дали правилно е поставено водомера и е сложена пломбата. Установява се, че на поставянето на пломбата е присъствал ответникът, но свидетелят не си спомня защо не е подписан протокола. Посочва, че в номера на водомера е включена годината на производство, от което следва, че новият водомер е именно посоченият ******- фабричен номер, като липсват данни за фабричния номер на стария водомер, доколкото във фабричния номер на стария водомер, отразен в карнетите е посочено само 1372 00. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която се твърди, че новият собственик – ответник по делото е заявил, че е сменил водомер, като е купил къщата, доколкото това се е случило в предходен период. Тези изявления разколебават и достоверността на показанията в частта, в която се твърди, че свидетелят е отишъл в имота, за да пломбира подменения от ответника водомер и е отишъл по искане на ответника. Твърдението на свидетеля, че водомерът е сменен от ответника се разколебава и от собствените му показания, в частта, в която посочва „Извадих го от кутията, хартията беше вътре /има се предвид гаранционна карта и сертификат/.“ В тази част показанията на свидетеля подкрепят твърденията на ответника, че водомерът е сменен от служител на ищцовото дружество.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно пълно и компетентно изготвено, се установява, че главницата в размер на 666,43 лв., съгласно издадената фактура № ****** г. е формирана от стойността на услугата по доставка на питейна вода, която е в размер на 1,25 лв. на куб.м., умножена по отразеното във фактурата количество от 445, като към произведението е 4 начислен данък добавена стойност. Установява се и размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.07.2022 г. до 31.12.2023 г. в размер на 83,54 лв., което напълно съответства на претендираното. Установява се, че счетоводството е редовно водено, като процесното задължение на абоната са редовно осчетоводено, като съдържащата се информация в представената издадена фактура за исковия период съответства на тази в приетата по делото като писмено доказателство извадка от карнетни листове. Установява се, че не са начислявани суми за канал и суми за пречистване т.е. ценообразуването е само за доставка на питейна вода. Не се установява извършени плащания през периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2023 г. по партидата на ответника.