Определение № 267 от 07.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Пазарджик, 07.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20225200100083 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Образувано е по предявен иск по чл. 45 от ЗЗД от Т. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Д., община П., ул. ***, чрез адв. М.Т. от АК - Пазарджик, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, срещу ИВ. ИЛ. ПР., ЕГН **********, с адрес: с. Р., община П., област П., ул. ***.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на писмени доказателства, допускане на съдебномедицинска експертиза с поставени въпроси, както и за изискване на НОХД № 186/2019 г. и № 199/2020 г. и двете на РС Пазарджик.

Ответникът ИВ. ИЛ. ПР. не е намерен на постоянния си адрес, поради което съдът е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, съобщението е редовно връчено с изтичането на двуседмичния срок от залепване на уведомлението /на 14.04.2022 г./ за получаването му от канцеларията на съда, т. е. на 29.04.2022 г. Доколкото едномесечният срок по чл.

131, ал. 1 ГПК изтича на 29.05.2022 г., който е неприсъствен ден /неделя/, депозираният от ответника отговор на исковата молба на 30.05.2022 г. следва да се приеме, че е в срок при съобразяване на правилото на чл. 60, ал. 6 от ГПК /първия следващ присъствен ден/. Направил е доказателствени искания: поставил е въпроси към вещото лице, което е посочено, че следва да бъде офталмолог; за изискване от ищеца на „данни“ от посещенията му за извършени контролни прегледи в рамките на месечния срок след изписването му от двете болнични заведения, респ. при непредставяне документацията, същата да се изиска служебно; за изискване от личния общопрактикуващ лекар на ищеца електронен картон на пациента във връзка с прегледи, издадени направления, лечение в периода от 01.01.2019 г. до настоящия момент; за изискване от ТД на НАП - Пазарджик удостоверение за трудовите и гражданските договори, по които ищецът е работил през последните 7 години; за 1 изискване от ищеца на болничен лист, респ. справка от НОИ, съдържаща данни за периода на временна неработоспособност след инцидента от 31.12.2018 г. Иска се и разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата по подадения отговор.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

По доказателствата:

Следва да се приобщят представените с исковата молба писмени доказателства, както и да се изискат наказателните дела, вкл. от инстанционния контрол на окръжния съд.

Искането на ответника за изискване на данни от ищеца за осъществени контролни прегледи в болничните заведения МБАЛ Пазарджик АД и МБАЛ Свети Георги - Пловдив не черпи своето правно основание в разпоредбата на чл. 190 от ГПК, която има предвид „намиращ се“ у страната документ. В случая извършването на контролен преглед не е задължителен, поради което е възможно ищецът да не разполага с документ за такъв. Искането е неоснователно.

Същото е относимо и досежно искането да се изиска от ищеца на болничен лист /чл. 190 ГПК/, респ. справка от НОИ /чл. 192 ГПК/, за периода на временна неработоспособност след инцидента от 31.12.2018 г., доколкото не се твърди от ищеца, че е ползвал такъв отпуск.

Искането до личния общопрактикуващ лекар, на осн. чл. 192 от ГПК, не е конкретизирано. Евентуално издадени направления във връзка с извършени прегледи на ищеца, които нямат връзка с инцидента, са ирелевантни за делото. Искането следва да се уточни в съдебно заседание, като при уважаването му, страната следва да представи и молба за връчване по чл. 192, ал. 2 от ГПК.

Изискването от ТД на НАП - Пазарджик /чл. 192 ГПК/ също следва да се обоснове, доколкото евентуалната липса на декларирани договори не означава еднозначно, че ищецът не е работил през периода след инцидента, а от друга страна именно твърдяното увреждане на зрението би могло да е пречка ищецът да работи, поради което и няма да има декларирани такива.

Искането за допускане на съдебномедицинска експертиза е основателно, като въпросите, които се поставят на вещото лице - офталмолог, следва да бъдат свързани с предмета на делото, поради което съдът служебно ги преформулира:

1. Какво е било състоянието на лявото око на ищеца след увреждането от 31.12.2018 г.? Какво лечение е проведено?

2. Какъв е периодът на възстановяване на лявото око на ищеца от причиненото 2 увреждане и с какви особености се характеризира той? Има ли последици от увреждането и ако да - трайни ли са те? В случай, че се наблюдава отслабено зрение на лявото око, може ли да се направи еднозначно заключение, че същото е в резултат от претърпяната травма?

3. През периода на възстановяване на лявото око на ищеца съществувала ли е пречка същият да упражнява трудова дейност и с оглед особеностите на травмата имало ли е ограничения каква?

Експертизата следва да се допусне след приобщаване на изисканите доказателства, за да може вещото лице да ползва същите.

Искането за разпит на 2 свидетели за установяване на „обстоятелствата по подадения отговор“ не отговаря на изискването на чл. 156, ал. 2 от ГПК, тъй като е неконкретизирано. От друга страна, субективните причини, поради които ищецът е признал вината си пред наказателния съд и е сключил споразумение са ирелевантни за настоящия процес. Ирелевантни са също така и твърденията, че ищецът не се чувствал виновен, както и че някой друг бил хвърлил процесната пиратка в лицето на ищеца, както и че това хвърляне не било умишлено (нарочно). По делото се представя споразумение между ответника и прокурора, което има последиците на влязла в сила присъда - чл. 383, ал. 1 от НПК, респ. същата има обвързващо действие съгласно чл.

300 от ГПК за гражданския съд.

В тази връзка, ответникът следва да уточни кои конкретни факти цели да установи чрез разпита на свидетелите, които за процесуална икономия могат да бъдат водени в насроченото съдебно заседание, а по допускането им съдът ще се произнесе в съдебното заседание (на риск на ответника от недопускането им).

На основание чл. 140, ал. 3 о т ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен иск по чл. 45 от ЗЗД от Т. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Д., община П., ул. ***, чрез адв. М.Т. от АК - Пазарджик, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, срещу ИВ. ИЛ. ПР., ЕГН **********, с адрес: с. Р., община П., област П., ул. ***.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск по чл. 45 от ЗЗД от Т. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Д., община П., ул. ***, чрез адв. М.Т. от АК - Пазарджик, със съдебен адрес: гр. П., ул.

***, срещу ИВ. ИЛ. ПР., ЕГН **********, с адрес: с. Р., община П., област П., ул. ***, 3 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, настъпили в резултат на причинена на 31.12.2018 г. средна телесна повреда - ***, за което ответникът е признат за виновен съгласно одобрено споразумение по НОХД № 199/2020 г. на РС - Пещера, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът основава предявения иск на следните фактически твърдения:

На 31.12.2018 г., около 14:00 часа, в района на к. к. „Цигов чарк“, землището на гр. Батак, област П., ответникът И.П. хвърля запалената от него пиратка в лицето на Т.Д., която гръмва пред очите на ищеца. Вследствие на това ищецът получава ***, подробно описани. Твърди се, че с Присъда № 9 от 19.06.2020 г. по НОХД № 186/2019 г. на РС - Пещера, ответникът П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК - причиняване на средна телесна повреда. След обжалване на присъдата било образувано ново НОХД № 199/2020 г. на РС - Пещера, по което е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен в това, че на 31.12.2018 г., в района на к. к. „Цигов чарк“, землището на гр. Батак, област П., умишлено причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в ***.

Споразумението е влязло в сила на 10.12.2020 г. Описва се престоят на ищеца в МБАЛ Пазарджик АД от 02.01.2019 г. до 04.01.2019 г. и в Клиника по очни болести към МБАЛ Свети Георги - гр. Пловдив от 04.01.2019 г. до 11.01.2019 г. Претърпените увреждания са повлияли и психически на ищеца, като се твърди, че състоянието му е депресивно, като е налице посттравматично разстройство. Моли се за уважаване на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ИВ. ИЛ. ПР. е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. Б.Д. от АК - Пазарджик. Оспорва иска изцяло по основание и размер. Излага, че страните по спора са се срещнали в общи съседни компании в к. к.

„Цигов чарк“, празнувайки новата 2019 г. Твърди се, че от двете компании били хвърляни фойерверки и пиратки. Поддържа се, че ищецът бил улучен от запалена пиратка ***, в който излизал от вратата навън и само секунда преди това мястото, на което се озовал, било празно. Твърди се, че не било ясно дали пиратката, улучила ищеца, е хвърлена от ответника или от някой друг. Факт е обаче, че ищецът заявил, че ответникът я е хвърлил. След инцидента *** а негови приятели го откарали до болницата. В един момент ищецът се върнал и продължил да празнува. Обяснил, че само са промили окото му. На следващия ден ищецът, явно посъветван от своите близки, потърсил по-обстоен преглед на травмите. Твърди се, че първоинстанционната присъда е била отменена от ОС - Пазарджик и делото върнато за ново разглеждане.

Ответникът излага, че си е намерил работа в Англия, поради което взел решение да се признае за виновен при новото разглеждане на делото, въпреки че не се счита за такъв не желаел да продължи живота си в очакване на присъда. Не се чувства виновен, но тогава е взел това решение, за да бъде отменена забраната да напуска страната и да 4 замине за Англия да работи. Никой не е хвърлял запалена пиратка по ищеца, а по стечение на обстоятелствата той е излезъл от вратата в момента, в който пиратката летяла нататък. Заявява, че ищецът му е поискал 2 000 лева, за да бъдат изчистени сметките помежду им, впоследствие 30 000 лева, а сего 50 000 лева. Излага съображения оносно търпяните от ищеца неимуществени вреди, анализирайки представените епикризи, като приема, ***. Счита иска за неоснователен по размер, като моли да бъде отхвърлен изцяло, а алтернативно да бъде уважен за по-малък размер.

СЪДЪТ намира, че предвид оспорването на иска изцяло както по основание, така и по размер, не са налице безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор по чл. 45 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца да докаже следните кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1) противоправно деяние (действие или бездействие); 2) претърпяна вреда (в случая неимуществена); 3) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда; 4) вина, която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до установяване на противното.

Ответникът следва да докаже твърдяните от него факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представени с исковата молба надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКАТ НОХД № 186/2019 г. и № 199/2020 г. и двете на РС Пазарджик, ведно с делата по инстанционния контрол.

ДОПУСКА съдебномедицинска експертиза, по която вещото лице - офталмолог, след запознаване с доказателствата по делото и ЛИЧЕН преглед на ищеца, да отговори на следните въпроси: