Решение № 442 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100500423 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпили въззивни жалби с вх. № 3472/15.01.2026 г. и вх. № 3505/14.01.2026 г., подадени от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „Електроразпределение Север“ АД, срещу Решение № 4672/22.12.2025 г., постановено по гр.д. № 5285/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „А и Г – Казакови“ ООД сумата о т 7848 лв., представляваща платена без основание на 30.03.2023 г. стойност /цена/ за съгласуване условията за присъединява с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в гр.

Дряново, ***, ПИ с идентификатор № ***, за което плащане е издадена фактура № 1318347380/30.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и е осъдено

„Електроенергиен системен оператор“

ЕАД да заплати на

„Електроразпределение Север“ АД сумата от 7848 лв., представляваща платена на 30.03.2023 г. без основание стойност за проучване за присъединяване на обект към електропреносната мрежа – ФЕЦ, с инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***, гр. Дряново, ул. „Борова гора“ № 5, за което плащане е издадена фактура № 0000021328/05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния иск в съда – 10.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С въззивната жалба, подадена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, се обжалва решението в неговата цялост. Оспорват се изводите на съда за това, че таксата е недължимо платена. Сочи се, че съдът не е приложил действащата материалноправна уредба. Жалбоподателят счита, че в процесния случай се е искало присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната мрежа по чл. 102, 1 ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 (отм.), а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа, а не на обект на производител. Сочи, че когато мощността на централата е под 5MW, тя се присъединява към разпределителната мрежа, а „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД присъединява електропровода, чрез който се осъществява присъединяването на централата. В случая се присъединяват производствени мощности, които предстои да работят в паралел с електроенергийната система, поради което и на осн. чл. 102, ал. 4 от посочената наредба процедурата по присъединяване не се изчерпва само със съгласуване по реда на чл. 53, ал. 2 от Наредбата, а се извършва и проучване. Именно за целите на проучването е заплатена процесната такса съгл. чл. 2.1. от Решение № Ц-27/2016г. на КЕВР. Поддържа и че присъединяването на обекта изисква сключване на предварителен договор между двата мрежови оператора. Въпросното договаряне следва при всички случаи да се предхожда от определяне условията за присъединяване, извършвано на етапа на проучване. Въз основа на изложеното счита, че таксата е заплатена именно за изготвено проучване. Заплатената цена за услугата съответства на действително извършените от оператора разходи за проучване. В заключение се настоява за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Електроразпределение Север“ АД, с който се споделят аргументите в жалбата.

С въззивната жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД, се обжалва решението в частта по уважения срещу него главен осъдителен иск чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението. Като се позовава на чл. 116 от ЗЕ и Наредба № 6/24.02.14 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи жалбоподателят счита, че съгласуването с „ЕСО“ ЕАД няма информативен характер, а съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. Излага се, че „Електроразпределение Север“ АД е извършило вменените му по закон задължения като е извършило проучване, съгласувателна процедура с „ЕСО“ ЕАД и е издало положително становище относно условията за присъединяване на обект за производство на ел.енергия извън тези по ЗЕВИ, поради което и изводът на Районен съд – Варна за платена без основание сума бил необоснован и противоречащ на материалния закон. Моли с е да бъде отменено решението в обжалваната част.

Претендира присъждане на всички извършени в производството разноски.

В срока по чл. 263 ГПК от „А и Г – Казакови“ ООД е постъпил отговор, с който се изглага становище за неоснователност на двете въззивни жалби. Въззиваемият намира за законосъобразни изводите на съда за това, че действията по „проучване“ на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическа мрежа и действията по „съгласуване“ с оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение, по съществото си представляват различни етапи на процедурата по присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електрическата мрежа. Споделя се извода на районния съд, че предвиденото съгласуване на условията за присъединяване в чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. не съставлява „присъединяване на обект на оператор на електроразпределителна мрежа“ към електропреносната мрежа по смисъла на чл. 116а от ЗЕ и за него не се дължи такса. Поддържа се, че в конкретния случай, съобразно приложимата нормативна уредба, собственикът на преносната мрежа – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД извършва действия само по съгласуване, поради което не му се дължи такса за проучване, проектиране и присъединяване, каквато би се дължала в хипотезата по чл. 51, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Намира за неотносима уредбата в част четвърта на посочената наредба и посочва, че в нея е предвидена цена за проучване, която се заплаща от оператора на разпределителната мрежа, каквато цена към датата на подаване на заявлението на ищеца не е била одобрявана по надлежния ред. Счита, че няма законово основание цената за проучване по част четвърта да се прилага по аналогия и за съгласуване по част трета на 2

Наредбата, тъй като двете части уреждат различни отношения. Моли за потвърждаване на първоинстанционото решение в цялост и присъждане на сторените съдебни разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Районен съд – Варна, 46 състав, е бил сезиран с главен осъдитетлен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. За да уважи предявения главен иск, първоинстанционният съд е приел, че анализът на приложимата правна уредба обосновава извод, че действията по „проучване“ на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа и действията по „съгласуване“ с оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение, по съществото си представляват различни етапи на процедурата по присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електрическата мрежа. Изложени са мотиви, че в Наредба № 6 не е предвидено задължение за заплащане на определена такса за действията по съгласуване, а само за тези по проучване, като такава цена не е определена и от КЕВР и тъй като се касае за две различни дейности, като доколкото съгласуването не може да се окачестви като проучване за присъединяване на обекта към преносната мрежа, то за същото не се дължи възнаграждение. Районният съд е приел също така, че уважаването на главния иск обуславя основателност и на предявения обратен иск, който също следва да бъде уважен с оглед на извършеното плащане в полза на системния опертаор.

Досежно релевантните за спора факти спорът не е пренесен пред настоящата инстанция, поради което настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение досежно установената фактическа обстановка, доколкото същите са формирани след правилен и всестранен анализ на доказателствения материал. Спорът между страните се явява правен и е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в случая са насочени срещу извода на първоинстанционния съд за липса на основание за заплащане на сумата, въз основа на аргументи, че съгласуването с електроенергийния системен оператор съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване.

Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия или на съоръжение за съхранение на електрическа енергия, разположени на съответната територия в хипотезите на т. 1-4 от същата разпоредба. Според чл. 116, ал. 7 ЗЕ условията и редът за присъединяване към съответната мрежа се определят с наредба, приета от КЕВР. Действаща към момента на подаването на искането за проучване на условията за присъединяване на ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа е Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от КЕВР /Наредбата/.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) обекти на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. От своя страна мрежовият оператор, към чиято мрежа може да се осъществи присъединяването, издава и договаря с лицето, поискало присъединяването: 1. становище за условията и начина на присъединяване; 2. предварителен договор за 3 присъединяване, когато такъв се изисква, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие и лицето, поискало присъединяването; 3. договор за присъединяване, сключен между преносното или съответното разпределително предприятие, към чиято мрежа ще се осъществи присъединяването, и лицето, поискало присъединяването на обекта. Присъединяването на обекти на производители на електрическа енергия към електрическите мрежи е уредено в част Трета на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 се предвижда, че писменото искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се подава до: 1. Оператора на преносната мрежа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е над 5 МW; и 2. оператора на разпределителната мрежа по местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW.

В настоящия случай не е спорно между страните, че процесната ФЕЦ е с мощност под 5 MW, а именно 0,8 MW, поради което според цитираната разпоредба искането се подава до оператора на разпределителната мрежа, тоест ответника по главния иск. Според чл. 51, ал. 6 от Наредба № 6 всяко проучване се заплаща по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор, утвърден от КЕВР.