Решение № 53 от 23.03.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Свищов, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20254150100700 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Ищецът Ф. Ю. А., чрез адв. А. А. от АК П. твърди в исковата молба, че е страна по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 20.05.2023г. с ответника „Т.Б.А.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.Х.“ № 52-54. По силата на процесния договор, в качеството му на кредитополучател, получил стоков кредит в размер на 2599 лева, при срок на изплащане 10 месеца и крайна дата 25.03.2024г.

Навежда твърдения, че на основание чл.7.1 от договора към размер на кредита била включена и застрахователна премия в размер на 189,73 лева, както и в размер на 6,50 лева и така общият размер на кредита възлизал на 2795,23 лева. ГЛП бил определен на 21,26 % (чл.9.1), ГПР на 22,52% (чл.10), без да били упоменати кои разходи и допускания влизат в ГПР. Така общата дължима сума по кредита била в размер на 3074,76 лева. Посочва, че представения погасителен план включвал информация само за главницата, но не и за застрахователната премия, както и че застрахователната премия била преведена директно за застрахователя С. А. **, регистрирана във Ф., лиценз №*******, чрез К. Ж., клонБългария и С. А.. ***, регистрирана във Ф.

1

Лиценз №*******, чрез К. Общо застраховане, клон България.

Ищецът твърди, че е правил плащания по договора в размер на 2930 лева, като на 11.09.2023г. е рефинансирал своето задължение с Договор за потребителски кредит № **********.

Излага аргументи, че договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК и същият следвало да се обяви за недействителен, тъй като ответникът неправилно е включил в общия размер на кредита размера на застрахователната премия, тъй като същата се явявала разход по договора. Твърди, че по този начин ответното дружество е заобиколило изискванията на закона да посочи реалните разходи по договора, посочил е по-нисък ГПР от реалния в договора и е начислил върху тези разходи допълнителна лихва. Видно било от договора, че застраховка била задължителна (изначално инкорпорирана в общия размер на кредита - чл. 7.1.) за получаване на паричните средства. Включване на застрахователната премия към главницата по договора имало за резултат увеличаване на общия размер на този дълг, както и увеличаване на размера на дължимата лихва. Цитира практика в тази насока.

Ищецът твърди, че е направил плащания по кредита в общ размер на 2930,00 лева, но предвид недействителността на договора за потребителски кредит по изложените по - горе съображения, получената сума над размера на отпуснатия кредит от 2599,00 лева, а именно сумата 331,00 лева ответникът бил получил при липса на основание, поради което бил длъжен да я върне.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 331,00 лева , тъй като договорът за потребителски кредит е недействителен и сумата се явява надплатено, което се дължи при липса на основание. В хода на устните състезания не се явява и не се представлява.

Представя писмено молба- становище, с което поддържа изложеното в исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт К. З., в който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че ГПР е изчислен и отразен в договора обективно и съобразно законовите изисквания. Счита, че методът по който е изчислен ГПР и кои 2 разходи са включени при изчисляването му, било предмет на регулация на чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК и тази информация се съдържала в самия закон, поради което кредиторът нямал задължение да я предоставя на потребителя..

Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че застрахователна премия следвало да бъде включена в ГПР, тъй като допълнителната услуга застраховка не била задължително условие за сключване на договора, следователно тя не е разход по кредита. Сочи, че потребителят можел по всяко време да се откаже от сключената застраховка. Излага, че стойността на застрахователната премия била заплатена от кредитора на застрахователя, което било видно от договора за кредит съгласно чл. 7.2.3 от същия, поради което е елемент от главницата по кредита.

Наведеното от ищцата възражение, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, а именно, че с представения погасителен план се установявало единствено броят, размерът и падежите на всяка погасителна вноска без да се посочи каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасявали, ответникът намира за неоснователно, тъй като счита, че разбивката в погасителния план давала ясна информация на потребителя каква част от дълга се погасява с внасянето на съответната вноска. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № **********, сключен на 20.05.2023г. между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и Ф. Ю. А. ответното дружество „Т.Б.А.Б.“ ЕАД се задължило да предостави на ищеца кредит за закупуване на стока, в размер на 2 599 лева. В чл. 19 било договорено, че потребителят по свое желание можел да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор.

Посочено е също, че в случаите, когато потребителят е сключил някоя от застраховките частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждала от 3 кредитора директно по банковата сметка на съответния застрахователя, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора - чл. 7.2.2 от договора. Със заявление – декларация за установяване на договорни отношения, приложено по делото ищецът е заявил желание и дала съгласие да бъдат сключени застраховки, предлагани от кредитора, действащ като застрахователен агент на К. Ж., Клон България и К.

Общо Застраховане, Клон България, чрез ответното дружество и същите обработват личните й данни. Видно от договора бил отпуснат стоков кредит в размер на 2599 лева за купуване на стока – телевизор SAMSUNG, като към главницата отпусната като кредит били включени застраховка Пакет "Bank Пакет 1 уред" с цена на услугата в размер на 6,50 лева и застраховка Пакет "Bank Пакет 2 кредит " в размер на 189,73 лева, като така общият размер на кредита възлизал на 2795,23 лева, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 21.26%, с размер на погасителната вноска 307,48 лева, ГПР 22,52%, като първото плащане е на 25.06.2023 г., при общо десет месечни погасителни вноски. Като срок на договора е посочено 25.03.2024г., обща сума за плащане 3074,76 лева. Не се спори, че сумата в размер 2599 лева е била отпуснат на ищца за закупуване на стоката, за което представен касов бон от 20.03.2023г.

Наведени са твърдения от ищеца, че е направил плащания 5 на брой плащания по кредита, като последното в размер на 1699,23 лева, извършено на 11.09.2023г. е в резултат на рефинансиране на задълженията по процесния договор с договор за потребителски кредит № **********. Представя вносни бележки за извършени плащания по кредита.

Видно от приетия като доказателство писмен документ Застраховка на кредитополучатели - Информационен документ за застрахователен продукт "Защита на кредита" е застраховка за обезпечение на потребителски кредит, отпуснат от Т.Б.А.Б. ЕАД и предоставя на застрахованите лица закрила при настъпване на рисковете изброени по-долу, в резултат на които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита. Представена е подписана от ищцата Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т.Б.А.Б." 4

ЕАД. Видно от Сертификат № 1**********2023 за застрахователни програми "Защита на кредита" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т.Б.А.Б." ЕАД и Допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от Mediguide International, Застрахован по застрахователна програма "Защита на кредита" и Ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", е ищецът Ф..

Описани в таблица са застрахователни покрития, застрахователната сума и лимити, ползващо лице. Посочено е, че срокът на застраховката е равен на срока на Договора за потребителски кредит (ДПК). Посочено е още, че обща дължима сума по застрахователна програма "Защита на 66+" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т.Б.А.Б." ЕАД и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от MediGuide International: Застрахованото лице заплаща еднократно при отпускане на кредита 0,755% от размера на ПРК, умножен по продължителността на кредита в месеци. В Общата дължима сума са включени: дължимата еднократна застрахователна премия в размер на 0, 700% от ПРК, данък върху застрахователната премия в размер на 0,005% и размерът на еднократната такса за ползване на медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставяна от

MediGuttfe

International.

Еднократна застрахователна премия заедно с еднократна такса "Второ медицинско мнение" е 194,93 лева. Данък върху еднократната застрахователната премия:

1,30 лева. Обща еднократна дължима сума: 196,23 лева.

Представена е и информация по чл. 324-327 КЗ за застрахователна програма "Защита на кредита" за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД.

Представено е удостоверение изх.№ ***********/03.04.2025г. на ответното дружество, с което е удостоверено, че ищецът Ф. А. е ползвал потребителски кредит № **********/20.05.2023г. в размер на 2795,23 лева /1429,18 евро/, като към 03.04.2025г. задълженията по посочения кредит са напълно погасени.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 от 5

ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати сумата 331,00 лева представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № **********, сключен на 20.05.2023г. между ищеца Ф. Ю. А. и ответника „Т.Б.А.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП е основателен по следните съображения.

За да се уважи предявеният иск ищецът следваше да докаже сключването на договора и заплащането на съответната сума. В тежест на ответника беше възложено с определение на съда от 5.01.2026г. да докаже, че сключеният договор отговаря на законовите изисквания.

Не е спорно между страните, че между тях е възникнало облигационно отношение въз основа на подписан на 20.05.2023г. договор за потребителски кредит № **********. По силата на договора на ищеца бил предоставен стоков кредит в размер на 2599 лева за закупуване на стока – телевизор, за което е представен и касов бон. Били договорени и две застрахователни премии по застраховки Пакет "Bank Пакет 1 уред" в размер на 6,50 лева и застраховка Пакет "Bank Пакет 2 кредит " в размер на 189,73 лева. Ищцата представя вносни бележки за извършените плащания в общ размер на 1230,88 лева, а за сумата в размер на 1699,23 лева навежда твърдение, че същата е от рефинансиран на процесния договор с нов потребителски кредит – №********** от 11.09.2023г., което не се спори от ответната страна. Спорният по делото въпрос е дали е действителен договора за кредит, сключен между страните, съгласно императива на чл. 22 ЗПК, съответно дали отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК. Процесният договор по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, което условие съдът намира, че в процесния договор не е изпълнено. Видно от текстовете и на договора не е ясно дали уговорените застрахователни премии, са взети предвид при определяне на размера на ГПР.