Решение № 987 от 09.12.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3806/2024
- Вид
- Решение № 987
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 01.01.2025
- Състав
- ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 184, ал. 4, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 987 гр. Б., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120203806 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. Н. Х., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 24-0769-002598 от 14.08.2024 г., издадено от началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Б., с което на жалбоподателя на основание чл. 184, ал. 4, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като сочи, че ползването на обезопасителен колан не следва да е задължително, а препоръчително. Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представляват се от юрисконсулт Ж. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмено становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 01.06.2024 г. около 13:20 часа свидетелят Г. Д. служител в сектор „Пътна полиция“ гр. Б. изпълнявал служебните си задължения на установъчен пункт в гр. Б., ж.к. „И.“.
Свидетелят Д. спрял за проверка лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №..., като установил, че водачът управлява без да използва обезопасителен колан, наличен в автомобила. Като водач 1 на автомобила бил установен жалбоподателят И. Х.. Свидетелят Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН, за това, че като пътник в МПС не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля Д. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт. Видно от съдържанието на двата акта налице е противоречие между изложените фактически основания за наказване на жалбоподателя и вмененото му нарушение по ЗДвП. От една страна се твърди, че на 01.06.2024 г. в гр. Б. жалбоподателят е управлявал МПС, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът. Същевременно му е повдигнато административнонаказателно обвинение, за това, че като пътник в МПС по време на движение не ползва обезопасителен колан. Т.е. излагат се противоречиви твърдения, като едновременно се посочва, че към момента на установяване на нарушението от една страна жалбоподателят е водач на МПС, а от друга пътник. В действителност разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение както за водачите, така и за пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Независимо от това контролните органи следва категорично да посочат дали нарушителят е бил водач или пътник в МПС, когато е било констатирано, че не използва обезопасителен колан. Това разграничение е необходимо с цел извършване на преценка за приложение на правилната санкционна норма. Законодателят е предвидил две различни санкционни норми в ЗДвП за санкциониране на водачите и пътниците, когато по време на движение на автомобила не използват обезопасителен колан. В тази връзка предвид безспорно установеното от събраните доказателства и в частност от показанията на свидетеля Д., жалбоподателят е управлявал МПС, без да използва обезопасителен колан по време на движение. Независимо от това в случая е била приложена неотносима санкционна норма – чл. 184, ал. 4, пр. 1 ЗДвП, в която е предвидено налагане на наказание глоба о т 50 лв. н а пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. След като е 2 било констатирано, че жалбоподателят като водач на МПС не е използвал обезопасителен колан по време на движение на автомобила, същият е следвало да бъде санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 ЗДвП, съгласно която норма се наказва с глоба от 50 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
Предвид установените от съда допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, описани по-горе в изложението, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-002598 от 14.08.2024 г., издадено от началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Б., с което на И. Н. Х., ЕГН ********** на основание чл. 184, ал. 4, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3