Определение № 22506 от 12.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22506 гр. София, 12.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№336028/15,10,2025год. на „Неткредит“ООД срещу определение №41204/05,10,2025год. на Софийски районен съд, 34 състав, постановено по гр.д.№8383/2023год., в частта с която е изменено съдебното решение и присъдено адв. възнаграждение за процесуален представител на ищеца общо в размер на 500,00лв.

Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение за неправилност при преценка присъденото адвокатско възнаграждение, което се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че е определено по реда на чл.38 от ЗАдв., в който случай съдът не е обвързан от минималните размери на адв. възнаграждение по НМРАВ;

Поддържа, че предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове по които е налице обилна съдебна практика и предвидимост на спора;

Съобразно изложеното моли определението в обжалваната част да бъде отменено;

Ответникът- ЕАД„Д.М.“ излага мотиви за неоснователност на жалбата по съображения в отговора.

Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановен срок и от активно легитимирана страна.

Видно от преписката по делото първоинстанционния съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове от Д.Д.П. срещу „Неткредит“ООД с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл.6 от договор за паричен заем №202207020400110108 от 02,07,2022год. и връщане на сума в размер на 58,00лв., представляваща недължимо платена неустойка.

С решение от 18.08.2025г. съдът е прогласил по предявения от Д.Д.П. срещу 1

„Неткредит“ООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността на клаузата на чл.6 от договор за паричен заем и на осн.чл.55 от ЗЗД е осъдил „Неткредит“ООД да заплати на ищеца сумата 58,00л в . , недължимо платена неустойка, ведно със законна лихва от 14,12,2023год. до изплащане на вземането; На основание чл. 38, ал. 2 от ГПК СРС е осъдил „Неткредит“ООД да заплати на осн.чл.38 от Задв. сумата от 250 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.

С молба вх. № 304254/17.09.2025г. ЕАД, чрез а д в . Д . М . е заявило искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се присъди възнаграждение в размер на 960,00лв., доколкото в производството са разгледани два иска и възнаграждение се дължи за всеки един от тях.

С обжалваното определение от 05,10,2025год. СРС е уважил молбата за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК и присъдил адв. възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер на 500,00лв.

В хипотезата на предявени обективно кумулативно съединени искове, доколкото всеки от тях има за предмет защита на различен интерес на длъжника, то адв. възнаграждение се дължи за всеки от тях.

С оглед цената на исковите претенции и минималният размер на адв. възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.1, вр.ал.7 от Наредбата /2*400,00лв./, настоящият състав намира да са обосновани изводите на първостепенния съд за определяне на адв. възнаграждение под минимума предвиден в НМРАВ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Аргумент за това са именно мотивите изложени в решението на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/2016 и С-428/16. В същото е обоснован отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Прието е, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките н а вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, като в правомощията на националният съд е да прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Легитимната цел на приетата наредба е да установи стандарт на адвокатското възнаграждение, съобразно предмета на делата, цената на иска и вида действия, необходими за защита на доверителя, но съобразно спазване на критериите заложени в чл.36 от Задв. –размерът на възнаграждението да е справедлив и обоснован. В този смисъл имайки предвид вида на извършените процесуални действия-депозиране на искова молба, изслушване на експертни знания, установена съдебна практика и

2 предвидимост на спора съобразно съдебната практика, настоящият състав намира, че минималния размер на възнаграждението би могъл да бъде определен и под минималния такъв съобразно НМРАВ, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че в голяма степен е налице припокриване на фактите въз основа на които, съдът обосновава извод по двата иска. В този смисъл и решение от 25,01,2024год. на СЕС по дело С-438/22.

Настоящият състав намира, че определеното от първостепенния съд възнаграждение за конкретно извършената процесуална дейност равностойно на общо 500,00лв. с ДДС, с оглед данните за регистрация по ЗДДС е справедливо и обосновано съобразно брой на предявените искове, вида процесуални действия и съответно на принципа съгласно чл.36 от Задв.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №41204/05,10,2025год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№8383/2023год., 34 състав, в частта с която „Неткредит“ООД е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 500,00лв.адв.възнаграждение с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3