Решение № 504 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330201154 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е след като с Решение № 1733 от 22.02.2024 г. на Административен съд Пловдив, постановено по к.а.н.д. № 2958 по описа на съда за 2023 г. е обезсилено Решение № 1773/ 26.10.2023 г., постановено по а.н.д. № 7026 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 1030 – 002053 от 07.04.2022 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на С. И. К.

1/ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева,

2/ за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева,

3/ за нарушение по чл. 157, ал. 6 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, като на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 14 /четиринадесет/ контролни точки.

С жалбата и в съдебно заседание се оспорва приетата от администрацията фактическа обстановка, като се иска цялостна отмяна на обжалваното НП. В тази връзка е направено категорично изявление в открито 1 съдебно заседание от страна на жалбоподателя. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна се установява следното:

На 11.03.2022 г., около 21,40 часа в град Пловдив жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Поло“, с рег. № *** – собственост на А.К., като се движел по улица „Патриарх Евтимий“ в посока бул. „Цар Борис III Обединител“.

В посочения час, придвижвайки се с описания автомобил, К. достигнал до кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ с ул. „Патриарх Евтимий“, като същият преминал през знак стоп - Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ без да спре нито на стоп линията, нито след нея, навлизайки в кръстовището и включвайки се движението на бул.

„Цар Борис III Обединител“ в посока Тунела. Същевременно жалбоподателят управлявал описания по – горе автомобил без да е поставил обезопасителен колан, с който е оборудвано моторното превозно средство.

Описаното било възприето от свидетеля Б., който по това време, съвместно с колегата му Т. изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението в района на гореописаното кръстовище. Полицейските служители се намирали на бул. „Цар Борис III Обединител“ на отстояние от около 15 метра от посоченото кръстовище преди Тунела, като имали ясна видимост към знак Б2 и стоп линията на същия на ул. „Патриарх Евтимий“.

Свидетелят Б. подал съответен сигнал и спрял управлявания от жалбоподателя автомобил. В хода на извършената проверка атосъставителят установил, че жалбоподателят управлява МПС с изтекъл срок на валидност на АУАН серия АА № 915700 от 10.12.2020 г.

За така извършените нарушения, свидетелят Б. съставил АУАН бл. № 092631/ 11.03.2022 г. в присъствието на жалбоподателя и свид. Т.. Посоченият АУАН бил предявен на жалбоподателя, като последният се запознал със съдържанието му и го подписал. В графата за „обяснения/възражения“ не посочил да има такива. Допълнителни обяснения и/или възражения не постъпили и в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.

2

Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Б. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, вкл. АУАН, справка за нарушител/ водач, оправомощителни заповеди, писмо от община Пловдив ведно със схема на знаковото стопанство на процесното кръстовище.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа изцяло констатациите в същия. Макар и да няма ясен спомен за конкретния случай, изяснява, че с колегата му Т. редовно са осъществявали контрол на движението в зоната на процесния пътен участък, като съдът не може да пренебрегне категоричността в заявеното от свидетеля, че полицейските служители спирали и се установявали на място от което да имат перфектна видимост към посоченото в АУАН и НП кръстовище. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни и непротиворечиви, напълно съответстващи си с приетите по делото писмени доказателства, поради което ги кредитира изцяло. От тях се установява по категоричен начин и процедурата по установяване на вменените административни нарушения, както и процедурата по съставяне на АУАН.

В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, доказателства в противен смисъл на посоченото в АУАН не се сочат от страна на жалбоподателя, последният единствено отрича фактите по извършване на процесните нарушения без да ангажира каквито и да било доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121з – 7443/ 15.06.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Процесния АУАН е съставен в присъствието на очевидец и жалбоподателя, като последният е имал възможността да направи писмени възражения, които да бъдат отразени в АУАН, както и да депозира такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но въпреки това не го е сторил.

Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове – нарушенията и нарушителят са установени на 11.03.2022 г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП на 07.04.2022 г.

На базата на формираната по делото доказателствена съвкупност и изяснената въз основа на нея фактическа обстановка, съдът намира, че правилно както актосъставителят, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 6, т. 1 3

ЗДвП и чл. 137 А, ал. 1 ЗДвП. Не така стоят нещата по отношение на нарушението описано в пункт трети от обжалваното НП.

По отношение на нарушенията с правна квалификация чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършените нарушения и нарушените правни норми. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършените нарушения – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.

Цитираната разпоредба гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Посредством горепосочените способи, до знанието на водачите на МПС достигат едностранни властнически нареждания, с които правните субекти техни адресати, следва да се съобразяват и да привеждат поведението си в съответствие с тях.

Безспорно се установява, че жалбоподателят като водач на МПС на 11.03.2022 г. около 21,40 часа в град Пловдив на кръстовището на ул.

„Патриарх Евтимий“ с бул. „Цар Борис III Обединител“ е преминал без да спре на пътен знак Стоп или Б-2, като не е съобразил поведението си на пътя с него, което е възприето от намиращите се в близост полицейски служители, а именно актосъставителя и свидетеля по АУАН. Следователно той е нарушил вмененото му задължение за спазване на знака.

Събраните доказателства категорично установиха, че актосъставителят е бил позиционирам на място и отС.ие, които са му позволили да възприеме нарушението от самото му начало.

От субективна страна жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спазва поставените пътни знаци, може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е избрал съзнателно и самостоятелно поведението си като именно е преминал без да спре на знака.

Съдът намира, че същият е съзнавал, че не спира на знак „Стоп“, тъй като няма пречки той да го е възприел, а и самият той не отрича този факт.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП , която предвижда, че 4 водач, който не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, се наказва с глоба в размер на 20 лв., т. е. размерът на глобата е фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.

27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН.

На следващо място, административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137А, ал.1 ЗДвП.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен. В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение. Така и Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

Приложена е и коректната санкционни норма на чл. 183, ал.4, т.7 за нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, като предвидената в същата санкция е в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от административнонаказващия орган.

По отношение на отнетите контролни точки на жалбоподателя като водач на посоченото МПС, съдът съобрази, че се отнемат контролни точки съгласно чл. 6, ал. 1, т. 12 от Наредба № Iз – 2539 от 17.12. 2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (съкратено Наредба № Iз – 2539 от 17.12.2012 г. на МВР ). Съгласно горецитираната разпоредба от Наредбата, за преминаване на знак, който не разрешава преминаването се отнемат 8 контролни точки , а според т. 10 на същата за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) – 6 контролни точки .