Решение № 412 от 01.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. София, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Иванов

Валерия Банкова

Десислава Зисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20211100511545 по описа за 2021 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба от ИВ. П. Г. с правно основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК срещу отказа на ЧСИ М.П., рег.№ 851, да прекрати образуваното пред него изпълнително производство по изп.д.№ 20218510400735 поради липсата на местна компетентност.

Жалбподателят поддържа, че постоянният и настоящият му адрес са в гр. Пловдив, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл.427 ал.1 т.5 ГПК – изп.дело следва да бъде образувано по адреса на длъжника, а не както се поддържа от ЧСИ в обжалвания отказ /вкл. и в мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК, приложени по делото/ - при приложение хипотезата на чл.427 ал.1 т.3, предл. последно – по избор на взискателя, когато вземането му произтича от непозволено увреждане. Моли обжалваният отказ да бъде отменен и да му се присъдят сторените разноски.

Взискателят Б.И. АД оспорва жалбата и също претендира разноски.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разглеждана по същество.

Установява се от фактическа страна, че процесното изп. дело е образувано по молба от Б.И. АД с приложен към същата изпълнителен лист от 14.09.2017г., издаден от СРС, 45 с1 в въз основа на подлежащо на изпълнение решение по гр. д. №33707/2013г., с което И.П. Г. е осъден да заплати на ЗК Б.И. АД на осн. чл.213, ал.1 от КЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 092,27лв. , представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 110125000090/2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 08.08.2013г. до окончателното плащане на сумата, както и 263,69 лв. разноски.

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените доказателства, че жалбоподателят има постоянен и настоящ адрес в гр. Пловдив, а взискателят има седалище в гр. София.

Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 268.

Видно е, че вземането на взискателя не произтича от договорно отношение по сключен застрахователен договор, какъвто между ищеца и ответника по иск с пр. осн. чл.213 от КЗ /отм./ няма. Вземането произтича от извършено плащане на застрахователно обезщетение /по силата на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от сключен договор за застраховка с лицето, в чиято полза е изплатено обезщетението застрахования/, довело до встъпване в правата на застрахования. Правото на застрахователя не произтича от застрахователното правоотношение, а от настъпилата суброгация в правата на удовлетворения кредитор по деликтното правоотношение. Следователно, правото на суброгиралия се застраховател се извежда от встъпването в правото на застрахованото при него лице, което то има по отношение на причинителя на вредата, а именно – правото на обезщетение за претърпените в резултат на противоправното поведение на деликвента вреди.

2

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че вземането на застрахователя не произтича от сключения застрахователен договор, а има характера на вземане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане по см. на чл.427, т.3 от ГПК. Приложима е посочената в тази правна норма изборна подсъдност в полза на взискателя. Депозирайки молбата си за образуване на изп. дело пред ЧСИ с район на действие – района на СГС – взискателят е упражнил правото си на избор, а ЧСИ правилно е отказал прекратяване на изпълнителното производство. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Искането за присъждане на разноски от страна на взискателя за конкретното производство съдът намира за неоснователно. Това е така, защото защитата по конкретното дело се включва в понятието процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и следва да се претендира по реда за събирането на разноските по изпълнението - пред съдебния изпълнител.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от ИВ. П. Г. с правно основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК срещу отказа на ЧСИ М.П., рег.№ 851, да прекрати образуваното пред него изпълнително производство по изп.д.№ 20218510400735 поради липсата на местна компетентност.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3