Решение № 10969 от 26.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10969 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20211110133098 по описа за 2021 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

26.06.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На четиринадесети април година две хиляди двадесет и втора в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Пейчева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 33098 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на .... ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния директор ...., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Е. Т. Б., с ЕГН **********, и Д. К. Б., с ЕГН **********, двамата от гр. ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 19.02.2021 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците за солидарно заплащане на сумата от общо 3 954,81 лв., от която: сумата от 3 807,26 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., сумата от 131,35 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 04.02.2021 г., сумата от 15,66 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 0,54 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 04.02.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-18“, бл. 7, вх.

А, ет. 10, с абонатен № 161671, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., но не са заплащали дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо 3 954,81 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „...” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Е. Т. Б. и Д. К. Б., че същите дължат солидарно на .... ЕАД – гр. София сумата от 3 807,26 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., сумата от 131,35 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 04.02.2021 г., сумата от 15,66 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 0,54 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 04.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по 2 делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Е. Т. Б. и Д. К. Б., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорват наличието на договорни отношения между страните, както и приложимостта на общите условия. Оспорват изложените в исковата молба твърдения за доставка на топлинна енергия за процесния период. Оспорват наличието на договорни отношения между ищеца и фирмата за дялово разпределение. Оспорват техническата годност на измервателните уреди в абонатната станция, както измервателната годност на същите. Правят възражения за погасителна давност на претендираните суми за периода от месец май 2017 г. до месец януари 2018 г. Излагат подробни съображения, позовават се на съдебна практика. Молят съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендират направените по делото разноски. Ангажират доказателства.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат отговора на исковата молба. Молят съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендират направените по делото разноски.

С определение от 25.02.2022 г. „...” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „...” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 9905/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 25.02.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Е. Т. Б. и Д. К. Б. са осъдени да заплатят солидарно на .... ЕАД сумата от 3 807,26 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. ...., абонатен № 276869 за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., сумата от 131,35 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 04.02.2021 г., сумата от 15,66 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 0,54 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 04.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 19.02.2021 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 129,10 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 79,10 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило възражение от длъжниците и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Топлофикация София” ЕАД, ищец в настоящото 3 производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на .... АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „...” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Топлофикация София” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 2480 от 04.07.2002 г., сключен между „...” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Зона Б 18“, бл. 7, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „...” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 135, том XXI, дело 4132/1995 г. на Първи нотариус при СРС, се установява, че Е. Т. Б. и Д.

К. Б. са придобили чрез покупко-продажба собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-18“, бл. 7, вх. А, ет.

10.

От представения от ответниците препис от констативен приемо-предавателен протокол от 14.09.2021 г. се установява, че на посочената дата са били снети технически данни от измервателни уреди.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „...” ЕООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна 4 инсталация и отопляем имот възлиза на 4 295,31 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 4 192,57 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 102,74 лв.

Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 12.04.2021 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № 276869, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г. са в размер на 3 803,65 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 131,35 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени три броя изравнителни сметки.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Топлофикация София” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 55, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. „Зона Б-18“, бл. 7, вх. А, ет. 10, на който адрес е открита партида на абонатен № 276869. Безспорно установено е, че ответниците са собственици на процесния отопляван имот през процесния период. Спори се относно размера на дължимите суми.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.