Решение № 10730 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10730 гр. С., 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110110682 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, с която от името на ********* АД, ЕИК ********* против наследниците на И. С. С., ЕГН ********** са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е постъпила молба от 15.10.2025 г., подадена от името на ********* АД, с която ищецът е посочил като ответници по делото Т. И. С., ЕГН ********** и И. И. С., ЕГН **********, като е направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят разделно в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 475,21 лева /242,97 евро/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия и цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.12.2023 г. до 30.04.2025 г., в имот, представляващ апартамент № 36, находящ се в гр. П., бул. ********* № 44, ведно със законна лихва за период от 26.09.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 58,19 лева /29,75 евро/, представляваща мораторна лихва за период от 02.02.2024 г. до 03.09.2025 г.

От Т. И. С., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените суми.

От И. И. С., ЕГН ********** се претендират 1/2 част от горепосочените суми.

В исковата си молба ищецът „*********“ АД твърди, че ответниците 1

/респективно техния наследодател/ са били клиенти на топлинна енергия за стопански нужди. Поддържа се, че между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период в имот, представляващ апартамент № 36, находящ се в гр. П., бул. ********* № 44, била потребявана топлинна енергия.

Навеждат се съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана от ищцотово дружество, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Моли, за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответниците да заплатят в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 475,21 лева /242,97 евро/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия и цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.12.2023 г. до 30.04.2025 г., в имот, представляващ апартамент № 36, находящ се в гр. П., бул. ********* № 44, ведно със законна лихва за период от 26.09.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 58,19 лева /29,75 евро/, представляваща мораторна лихва за период от 02.02.2024 г. до 03.09.2025 г.

От Т. И. С., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените суми.

От И. И. С., ЕГН ********** се претендират 1/2 част от горепосочените суми.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 2 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия; обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период; че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, които обстоятелства не са спорни в производството.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.

150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови 3 нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно 4 урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "*********" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

По делото не е спорно и от събраните в производството доказателства, в това число нотариален акт за дарение на недвижим имот № 152, том *********, дело № 6752/1997 г. от 19.12.1997 г., се установява в производството, че на 19.12.1997 г. И.

С. С. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 36, находящ се в гр. П., бул. ********* № 44, като в полза дарителите С. И. С. и И. П. С., е учредено безвъзмездно и пожизнено вещно право на ползване върху дарения имот.

Същевременно от събраните по делото доказателства се установява в производството, че към процесния период лицето С. И. С. е бил починал /т.е. учреденото в негова полза вещно право на ползване върху процесния имот е било погасено/.

Установява се още, че на 06.12.2023 г. И. П. С. се е отказала от учреденото в нейна полза пожизнено вещно право на ползване върху процесния имот.

От представеното и приобщено към доказателствения материал справка за родствени връзки на лицето И. С. С., се установява в производството, че същият е 5 починал на 30.12.2005 г., като е оставила за наследници по закон дъщеря си И. И. С. и сина си Т. И. С., които са придобили, по реда на наследственото правоприемство, собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 36, находящ се в гр. П., бул. ********* № 44.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че се установява в производството, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период 01.12.2023 г. – 30.04.2025 г., ответниците И. И. С. и Т. И. С. е следвало да отговарят за заплащане на стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, в качеството си на собственици на процесния недвижим имот, която е придобита от ответниците по реда на наследственото правоприемство от наследодателя И. С. С. /тук е взето предвид и обстоятелството, че съгласно общите условия на ищцовото дружество, вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия за м.12.2023 г. става ликвидно и изискуемо /определено по основание и размер/ едва през 2024 г., поради което независимо, че на 06.12.2023 г. И. П. С. се е отказала от учреденото в нейна полза пожизнено вещно право на ползване върху процесния имот, ответниците, следва да отговарят да заплащането на цялата доставена и потребена в имота топлинна енергия/.