Определение № 117 от 12.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Ловеч, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500032 по описа за 2026 година Производството е по чл. 423 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 260529/05.12.2025 г. на РС Ловеч (вх. № 26.11.2025 г. на ЧСИ В.П.), имаща характер на възражение по чл. 423 ГПК, подадено от М. И. Р., с ЕГН **********, с адрес: **** срещу заповед за изпълнение № 260205/02.11.2020 г., по ч.гр.д. № 1821/2020 г. по описа на РС Ловеч.

Във възражението се поддържа, че заповедта не е връчена на длъжника, тъй като върху нея липсвало подпис на длъжника, дата на връчването й, подпис на връчителя, отбелязване по чл. 47 ГПК (залепване), както и подписи на свидетели. С оглед изложените оплаквания е направено искане за приемане на възражението срещу издадената заповед и за спиране на нейното изпълнение.

В представения отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕАД се дава становище за недопустимост и неоснователност на възражението. От представителя на дружеството се излагат съображения за надлежно връчване на заповедта и за законосъобразното й стабилизиране и издаване въз основа на нея на изпълнителен лист.

Окръжен съд Ловеч като взе предвид изложените във възражението доводи и като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по ч.гр.д. № 1821/2020 г. на РС Ловеч е образувано по заявление от „ЕОС Матрикс“ ЕАД против М. И. Р., с ЕГН **********, с адрес:

****, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 1900 лв. – главница по договор за потребителски кредит № FL53****/06.07.2010 г., 1306,46 лв. – лихва за забава, законна лихва от датата на подаване на заявлението и 64,13 лв. – разноски по делото.

При направената от районния съд служебна справка се установява, че постоянният и настоящ адрес на М. И. Р. е ****. Приемайки, че е местно компетентен, че заявлението е редовно и че са налице предпоставките за 1 издаването й, съдът издал в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕАД против М. И. Р. заповед за изпълнение № 260205/02.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1821/2020 г. по описа на РС Ловеч.

От районния съд са предприети действия по връчване на заповедта. От наличното по делото съобщение до адресата М. И. Р. в видно, че същото е изпратено на адрес е ****, но е върнато в цялост, като от връчителя е направено удостоверяване от според което няма достъп до апартамента, като посещенията са направени в различни дни и часове – на 07.11.2025 г. в 14:00 часа, на 13.11.2025 г. в 18:00 часа, на 22.11.2025 г. в 11:00 часа и на 01.12.2025 г. в 17:45 часа. С оглед направеното от връчителя удостоверяване относно посещенията на адреса, районния съд разпоредил (разпореждане от 07.12.2026 г.) заповедта да се връчи чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, както и да се направи справка за неговата местоработата. При направената справка се установило, че М. И. Р. работи в „Ханс Трейд“ ООД като дърводелец, мебелист, поради което съдът разпоредил връчване и по месторабота. От наличната по дело разписка се установява, че на 15.12.2020 г. връчителят залепил уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на блока (на адрес ****), тъй като няма достъп до апартамента, като от съдържанието на уведомлението е видно, че съдът уведомил адресата в двуседмичен срок от същата дата (15.12.2020 г.) да се яви в канцеларията на РС Ловеч (****) за получаване на книжа по ч.гр.д. № 1821/2020 г. на РС Ловеч. В разписката на съобщението до М. И. Р., изпратено на адреса на работодателя „Ханс Трейд“ ООД (****), връчителят е удостоверил, че то е получено на 17.12.2020 г. от Д.Д. – управител.

Въз основа на заповед за изпълнение № 260205/02.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1821/2020 г. на РС Ловеч, е издаден изпълнителен лист от 21.01.2021 г. По издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20228790400937 на частен съдебен изпълнител рег. № 879. Върху наличната по делото покана за доброволно изпълнение до М. И. Р. изх. № 38618/17.09.2025 г. е направено удостоверяване, че е разговаряно с лице от домашните му, което заявило, че няма да приема документа, но ще предаде уведомление за посещението на връчителя.

При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Ако е бил лишен от възможността да оспори вземането по издадената срещу него заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл.

414 ГПК, длъжникът може да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на същата (чл. 423 ГПК). Молбата за приемане на възражението следва да се подаде в едномесечния срок по чл. 423 ГПК и да се основава на твърдения за наличие на някое от обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК. Изискванията са за допустимост на възражението.

Във възражението се твърди, че длъжникът М. И. Р. е узнал за заповедта на 27.10.2025 г. по повод връчване на покана за доброволно изпълнение. От наличната по делото покана за доброволно изпълнение не се удостоверява същата да е връчена, вкл. на конкретната дата, сочена от длъжника по заповедта. С оглед липсата на доказателства за узнаването й в по-ранен момент, денят 27.10.2025 г. следва да се приеме начало на едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, а броен от него, срокът за подаване на възражението по чл. 423 ГПК изтича на изтича на 27.11.2025 г. В случая то е подадено в предишния ден (на 26.11.2025 г.) като в него се съдържат твърдения на липса 2 на надлежно връчване на заповедта – хипотеза по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което възражението е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, то е неоснователно.

Установените по делото обстоятелства относно връчване на заповедта за изпълнение разкриват, че то е надлежно извършено. Съдът е прибягнал до два способа – както чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, така и чрез връчване по месторабота в съответствие с чл. 46, ал. 2 ГПК). Връчването чрез залепване на уведомление е извършено при съблюдаване на чл. 47, ал. 1-3 ГПК – на адреса на длъжника по заповедта, с надлежно удостоверяване на както на обстоятелствата наложили залепването на уведомлението, така и самото лепене. Надлежно е извършено и връчването на заповедта по месторабота – чрез удостоверяване на имената и длъжността на получилия заповедта (чл. 46, ал. 2 ГПК). Ето защо няма как де се приемат за доказани твърденията, че заповедта не била връчена въобще, нито да се счетат за основателни претенциите към районния съд, че не е връчил заповедта надлежно.

По изложените съображения настоящият състав приема, че е налице редовно връчване на длъжника на издадената против него заповед за изпълнение на парично задължение и че същият не е бил лишен от възможността да оспори вземанията с възражение по чл. 414 ГПК, с оглед на което не е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите оплаквания в сезиращия акт (за допуснато нарушение при връчване на поканата за доброволно изпълнение и за изтекла погасителна давност на вземанията по заповедта) и изведените въз основа на тях искания не подлежат на разглеждане в настоящето производство (арг. чл. 435 и чл. 439 ГПК).

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423 ГПК (именувано жалба) вх. № 260529/05.12.2025 г. на РС Ловеч (вх. № 26.11.2025 г. на ЧСИ В.П.), подадено от М. И. Р., с ЕГН **********, с адрес: **** срещу заповед за изпълнение № 260205/02.11.2020 г., по ч.гр.д. № 1821/2020 г. по описа на РС Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3