Решение № 206 от 24.07.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. гр. Добрич, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

С. Т. Ангелов като разгледа докладваното от С. Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20263200500405 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба вх. № 14641/09.06.2026 г., на И. С. Т. с ЕГН *** и С. Д. Т. с ЕГН **********, и двамата от гр. Д., ул. ***, чрез адвокат М. В. - АК Д., срещу постановление от 28.05.2026 г. на ЧСИ Н.

Н., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд Добрич, по изпълнително дело № 333/2026 г., с което искането на жалбоподателите заплатеният от взискателя адвокатски хонорар по изпълнителното дело да не бъде събиран или евентуално да бъде намален като прекомерен е оставено без уважение.

В жалбата се твърди, че постановлението е непълно, неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Непълно, защото ЧСИ не се произнесъл по направените искания за прекратяване на изпълнителното производство и по възраженията срещу претендираните разноски от взискателя, а по отношение на адвокатското възнаграждение произнасянето било незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Основанието за прекратяване на изпълнителното производство било плащането на присъдените в полза на взискателя – ЧСИ Л. Т. разноски, удостоверено с представеното на 27.02.2026г. платежно нареждане, издадено и заверено от „Обединена българска банка“. Платената сума била с 0,45 евро по-малка поради грешно превалутиране в евро на сумата от 1 200 лв. от страна 1 на ВКС в касационното производство. Нареждането не било оспорено от взискателя, нито от банката, което изразявало добросъвестното поведение на жалбоподателите. Израз на такова поведение говорело и направеното на 18.05.2026 г. плащане, когато от банката ги уведомили, че направеният на 27.02.2026г. превод не е осъществен. Въпреки неустановените причини за неосъществяването, веднага след уведомяването заплатили по сметка на ЧСИ сумата от 2 009,38 евро, а за разликата от 0,45 евро депозирали молба до ВКС за поправка на очевидна фактическа грешка. На 19.05.2026 г. изпратили молби до банката на наредителя адвокат В. –ОББ, до банката на получателя – „Токуда банк“ и до БНБ. От страна на ОББ постъпил отговор, съгласно който направеният от наредителя превод бил отказан за обработка поради това, че сметката на получателя в банката на бенефициента била закрита, в резултат на което сумата била възстановена по сметката на наредителя. За възстановената сума адв. В. разбрала едва на 18.05.2026 г. след уведомление по телефона за неосъществен превод. Получавайки платежното нареждане не се усъмнила, че преводът не е осъществен, плащането на процесната сума направила чрез електронното си банкиране, извършено в офиса на ОББ, за да получи платежно нареждане като доказателство за плащане на разноските.

Платежният документ бил заверен с печат на банката на 18.05.2026 г., като по време на престоя там, както и през следващите дни не получила сигнал за неосъществен превод.

От отговора на „Токуда банк“, ставало ясно, че преводът не постъпил по сметка в банката, понеже платежната операция била отказана поради технически причини, свързани с невъзможност за приемане и обработване на незабавни преводи по конкретния вид платежна сметка. От отговорите на ОББ и „Токуда банк“ било видно, че жалбоподателите - длъжници, както и пълномощникът им не можели да носят отговорност поради неизвестни за тях причини за невъзможност да бъдат извършвани незабавни преводи по сметката на получателя. Изразяват несъгласие със становището на взискателя за твърдяно от тяхна страна опит за плащане на задължението, недоумяват защо уведомлението от банката било едва от 18.05.2026г., а не в деня на плащането – 27.02.2026 г. Необяснимо как взискателят узнал, че сумата не е напускала сметката на адвокат В., тъй като неговото становище било от 22.05.2026 г., а отговорът на „Токуда банк“ бил получен от нея на 27.05.2026г. във вид на копие и на следващия ден – 28.05.2026 г. в оригинал. Процесната сума напуснала банковата сметка на адвокат В., но била върната по технически причини, свързани с невъзможност за приемане и обработване на незабавни преводи по конкретния вид платежна сметка. По този начин се доказвало, че парите излезли от нейната банкова сметка и поради отказа на „Токуда банк“ да я приеме и обработи поради горепосочените причини, същите били върнати. Банковата сметка на взискателя била с ограничение, а 2 като неин титуляр, ЧСИ Л. Т. следвало да знае че същото възпрепятства получаването на незабавни преводи. След като по сметката на взискателя не може да постъпи незабавен превод и това ограничение не е отбелязано в нея, причината същият да не получи хонорара била именно това ограничение, за което ЧСИ Л. Т. следвало да знае. Плащането било направено преди образуване на изпълнителното производство, но поради ограничението на банковата сметка на получателя „Токуда банк“ възпрепятствали получаването на сумата. С оглед на това съгласно чл. 81 от ЗЗД нито жалбоподателите – длъжници, нито пълномощникът им следвало да отговарят, тъй като причините за невъзможност на изпълнението не можело да им се вменят във вина. Поради това били налице условия за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Изпълнителното производство следвало да бъде прекратено и на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради неплатени авансови такси от страна на взискателя. Същият не заплатил таксите за образуването,както и за посочените в молбата за иницииране изпълнителни способи. Изпълнителното дело било образувано на 04.05.2026 г., на 14.05.2026г. били връчени поканите за доброволно изпълнение, авансовите такси били заплатени същия ден лично от ЧСИ Т.. С незаплатените към момента на изготвянето на поканите за доброволно изпълнение такси се създавали предпоставки за извършване на нарушение от страна на ЧСИ, на когото било възложено събирането на вземането, понеже след съставяне на поканата за доброволно изпълнение нямало как да се извърши авансово събиране на такси. Издадените покани за доброволно изпълнение съдържали разноски, които не са сторени. Авансовите такси били заплатени на 14.05.2026 г., при съставяне поканите на 12.05.2026 г.

Поради тази причина изпълнителното производство следвало да бъде прекратено, а внесените от длъжниците такси да бъдат въстановени. С оглед проблема с направеното на 27.02.2026 г. плащане и разликата в размера на вземането по изпълнителния лист с 0,45 евро по-малко, взискателят следвало да провери дали в издадения изпълнителен лист вземането отговаря на действителното. Вземайки предвид доказателствата за признатото несъответствие на вземането, посочено в изпълнителния лист, и причините за неосъществения превод и невнасянето на авансовите такси от него до изготвяне на поканите за доброволно изпълнение давало основание за прекратяване на изпълнителното производство и възлагане на разноските в тежест на взискателя. Съдебният изпълнител дължал произнасяне по искането за прекратяване на същото, както и по разноските, дори при спор за тяхната дължимост и размер.

Жалбоподателите правят възражение по изготвеното разпределение и изплатените на взискателя суми. От съдържанието на обжалваното 3 постановление било видно, че ЧСИ не е произнесъл по възражението на жалбоподателите за разноските, представляващи заплатените от взискателя авансови такси в размер на 145,73 евро, които да му бъдат възложени, поради което съдебният изпълнител следвало да се произнесе с нарочно постановление по това възражение. Жалбоподателите не дали повод за образуване на изпълнителното производство,което се удостоверявало от платежното нареждане от 27.02.2026 г. Неосъществяването на превода по технически причини не можело да се вмени във вина нито на жалбоподателите, нито на пълномощника им. Взискателят не спазил изискването авансовите такси да бъдат внесени до изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, което представлявало нарушение. Заплащането на същите в деня на връчване на поканите за доброволно изпълнение предполагало липса на правен интерес от образуване на изпълнителното производство, както и недобросъвестно поведение от страна на взискателя.

Заплащането на aвансовите такси след връчване на поканите за доброволно изпълнение целяло да натовари жалбоподателите с допълнителни разноски.

Недобросъвестното поведение на взискателя следвало и от факта, че в молбата за образуване на изпълнително производство не посочила размер на вземането си, правейки искане към ЧСИ Н. да изготви сметка за дълга, която щяла да обремени още повече жалбоподателите. Излагат се подробни аргументи за недължимост на всяка една от таксите по изпълнителното производство.

Ангажирането на процесуален представител – адвокат от страна на взискателя представлявало злоупотреба със служебни права с цел утежняване на жалбоподателите с разноски. Също така ЧСИ Т. възпрепятствала получаването на незабавни преводи по своята сметка, поради което длъжниците не дали повод за завеждане на изпълнителното дело. При подаване на молбата за образуване на изпълнително производство взискателят не посочил размера на вземането, а поискал от ЧСИ Н. да изготви сметка за задължението без дори да има заплатени такси. Неплащането на авансовите такси от страна на взискателя предполагало липса на правен интерес от иницииране на изпълнително дело, както и желанието да обремени жалбоподателите с допълнителни разходи. Неясно било защо взискателят възлага на ЧСИ Н. Н. да извърши цялостно проучване на имуществото им, при положение, че знае размера на задължението, а посочила несъразмерни способи за събиране на вземането –запор върху банкови сметки, възбрана върху недвижим имот, насочване опис на същия и изнасяне на публична продан. Искането за цялостно проучване на имуществото имало за цел натоварване с допълнителни разноски.

Изразява се становище за прекомерност за заплатения адвокатски хонорар за изпълнителното производство. Взискателят знаел или най-малко 4 предполагал за погасяване на вземането, освен това изпълнителното дело не било с фактическа или правна сложност. Адвокатският хонорар бил несъответен на действията, които биха били извършени в изпълнителното производство. Неговият размер бил в разрез с разпоредбите на чл. 36 от Закона за адвокатурата. В молбата за образуване на изпълнително дело не бил посочен размерът на вземането, за което взискателят знаел, че не съответства на отразеното в изпълнителния лист, поради което съдебния изпълнител нямал правомощия да променя данните в изпълнителния титул. По делото били представени доказателства за доброволно и своевременно изпълнение на влезлите в сила съдебни актове, както и причините за неосъществения превод по сметката на взискателя, за което жалбоподателите и пълномощникът им нямали вина. Посочените доказателства опровергавали основанието за образуване на изпълнителното производство и показвали недобросъвестното поведение на взискателя.

В молбата за образуване на изпълнително дело се съдържало искане сумите да бъдат изплатени по банкова сметка на упълномощеното от ЧСИ Т. адвокатско дружество. От това възниквало основателно съмнение относно заплащането на адвокатски хонорар, което се потвърждавало и от представените два броя пълномощни – на едното липсвала дата, и не доказвало кога са учредени правомощията, другото обективирано в договор за правна защита и съдействие от 04.05.2026г., било отразено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 520 евро в брой.

От становището на взискателя можело да се направят изводи за тенденциозност и лични отношения, което било в противоречие с етичните кодекси на адвокатите и ЧСИ. Като критерий за определяне адвокатското възнаграждение служела характеристиката на адвокат В., която не представлявала критерий за фактическата и правна сложност на делото, нито за размера на адвокатското възнаграждение.

От съдържанието на постановлението било видно, че ЧСИ се произнесъл само по направеното възражение относно адвокатското възнаграждение, оставяйки без уважение искането същото да не бъде събирано или да бъде намалено поради прекомерност. Актът на съдебния изпълнител бил необоснован и немотивиран.