Решение № 4534 от 10.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4534 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20221100103284 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове от С. П. П., ЕГН **********, Д. П. П., ЕГН ********** и И. П. П., ЕГН **********, наследници на Н. Г. П., б.ж. на София, поч. на 06.10.2022 г.), чрез адв. А.

В., вписан в САК, съдебен адрес: София, ул. „********* против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, Булстат 000696327, гр. София, ***, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за следните суми: - сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от претърпяно на 11.02.2022 г. травматично увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, така и - сумата 5 026 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение в резултат на същото увреждащо събитие, ведно със законната лихва, считано 24.03.2022 г. до пълно издължаване.

В исковата молба се твърди, че на 11.02.2022 г., около 10:30 -11:00 ч. ищцата е претърпяла инцидент в гр. София докато се движила по тротоара, принадлежащ към ул. „Проф. д-р А.

Станишев“ като в района на спирка на МГТ бл. 21, ж. к. *********“, пропаднала в необезопасена шахта, чийто капак изцяло липсвал. Мястото не било обозначено или оградено, поради което ищцата не подозирала, че преминаването й от там крие риск.

Пряк свидетел на събитието повикал спешна медицинска помощ, която откарала пострадалата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с травма в областта на ляв долен и десен горен 1 крайници.

След извършени прегледи и консултации със съответните специалисти била поставена диагноза: счупване на тялото /диафизата/ на лява бедрена кост и фрактура на дясна ръка. С оглед тежестта на получената фрактура на бедрото е била осъществена оперативна интервенция, а на ръката била поставена гипсова имобилизация.

Ищцата заявява, че получените при инцидента травматични увреди са й причинили болки и страдания със значителен интензитет, които не стихвали и към датата на предявяване на иска. Била на постелен режим, което я изправило пред невъзможност за самостоятелно обслужване като за задоволяване на битовите си потребности се наложило да разчита близки и на медицински персонал. Изпитвала непрестани силни болки, усилващи се и при найлекото движение и трудно повлияващи се от обезболяващи. Пред вид напредналата й възраст, възстановяването й протичало бавно, продължително и болезнено и наложило ползване на помощни средства и провеждане на рехабилитация. В резултат се чувствала тревожна и раздразнителна. Освен търпени болки и страдания, във връзка с лечението си, ищцата твърди да е направила разходи на стойност 5 026 лв,, за които й били издадени следните документи: Фактура № 7000042095 от 28.02.2022 г., ведно с фискален бон № 16510, издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД на стойност 1 866 лв., заплатени за реконструктивен пирон; Фактура № 174 от 25.02.2022 г., ведно с касов бон № 253, издадена от „Медик амбуланце 01“ ЕООД на стойност 160 лв., заплатени за медицински транспорт и Фактура № ********** от 24.03.2022 г., ведно с касов бон № 10692, издадена от „Св. София“ ЕООД на стойност 3 000 лв., заплатени за палиативни грижи.

От правна страна, ищцата обосновава, че тротоарът по местонастъпване на инцидента по своето предназначение представлява общинска собственост, за която ответната община била длъжна да полага грижата на добрия стопанин в интерес на населението.

Намира, че наличието на разрушени, неподдържани и необезопасени шехти представлява неизпълнение на нормативно задължение на общината по чл. 11 от ЗОС.

Счита, че ответната община и лицата, на които била възложена дейността по поддръжка на общинската собственост не са изпълнили законоустановените си задължения, което е довело до създаване на опасност и до увреждането й.

В тази връзка е предявила настоящите претенции за посочените по – горе суми, ведно със съответните лихви и разноски.

Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива и експертизи.

В хода по същество моли съда да уважи предявените искове – със законните последици – лихви и разноски по списък.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА в срок представя писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на исковете.

Не се оспорва обстоятелството, че инцидентът се е случил в границите на недвижим имот – 2 публична общинска собственост, но се твърди, че самото съоръжение – кабелен колектор, е собственост и се стопанисва от електро-разпределително предприятие.

Не се оспорва, че към момента на падането на г-жа Н. П. процесната шахта била с отстранени капаци и не е била оградена и обозначена със знаци. Сигнализация и ограничителни ленти били поставени след настъпване на инцидента и в присъствието на служители на администрацията на район „Люлин“.

Твърди се, че причина за инцидента не е неизправност на шахтата или на нейния капак, а това, че капаците са били махнати и сложени встрани от отвора.

Ответникът счита, че Столична община и нейни служители по никакъв начин не са допринесли за настъпване на вредите, нито е налице вреда от вещ – общинска собственост.

Излагат се твърдения, че по време на настъпване на инцидента служители на „МЕГА ЕЛ“ ЕООД, ЕИК 130638700, по възлагане на електро - разпределително дружество, са извършвали авариен ремонт – подмяна на кабел, като нито Столична община, нито администрацията на район „Люлин“ са били уведомени, че предстои или започва ремонт на линеен енергиен обект.

Според ответника, единствената причина да се случи инцидентът било обстоятелството, че шахтата е била отворена от трети лица без да е била обезопасена, в нарушение на задължението на титуляра на сервитута по чл. 67, ал.2 ЗЕ - при експлоатация на енергийните обекти да осигурява техническа безопасност и да предприема мерки за недопускане на щети.

Тъй като собствеността върху съоръжението – колектор с тръби и шахти, била на електро разпределителното дружество, последното обслужвало посочената инфраструктура, съответно носи отговорността за безопасното й ползване и поддържане, в това число при извършване на ремонтни дейности. Обслужването на описаната техническа инфраструктура е израз на сервитутното право, с което общината следва да се съобразява.

По изложените съображения се сочи, че ответникът не носи отговорност по чл. 31 ЗП, тъй като е поддържал тротоара в добро състояние, като деликтът бил причинен от действия на трети лица, които обслужвали техническата инфраструктура в нарушение на изискванията за безопасност по чл. 67, ал.2 ЗЕ.

Ответникът заявява още, че веднага след произшествието, на място е извършен оглед от полицията, която снела показания на техническия ръководител на ремонта, на свидетел – очевидец на инцидента, а по-късно и на ръководно лице от дружеството-изпълнител.

Образувано било досъдебно производство № 3384-ЗМК-235/2022 г. по описа на 09 РУП към СДВР. В Софийски районна прокуратура билка образувана преписка № 3207/2022 г.

Ответникът оспорва исковете по размер с доводи за прекомерност.

Навежда още възражение за съпричиняване като твърди, че ищцата сама допринесла за настъпване на събитието тъй като не положила дължимата грижа и се придвижвала, без да е проявила елементарна предпазливост към терена, по който върви.

По делото са конституирани като трети лица – помагачи на ответника 3

„Елетроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277958, „МЕГА ЕЛ“ ЕООД, ЕИК 130638700 и „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, на основание чл. 219, ал.1 ГПК Третото лице - помагач „Дженерали застраховане“ АД изразява писмено становище в насока, че за него не е възниквал правен интерес от встъпване в делото. Обосновава, че за ответника също не е налице правен интерес от привличане на застрахователното дружество като помагач по делото, доколкото липсвала възможност при неблагоприятен изход от същото ответната община да предяви регресни искове срещу застрахователя.

Оспорва съществуването на регресни притезания на ответника спрямо застрахователя.

Не оспорва, че е застраховал „професиалната отговорност“ за вреди на „МЕГА ЕЛ“ ЕООД, сочи, че за последното дружество също не бил налице правен интерес от участие по делото като подпомгаща страна. При застрахователя не била постъпвала писмена претенция от увредено лице за изплащане на обезщетение по линия на застраховка „Професионална отговорност“.

Нататък, застрахователят оспорва както да е настъпвал деликт, така и настъпването по твърдения от ищеца механизъм.

Твърди изключителна вина за събитието за самата пострадала, която със собствените си действия причинила вредата, а евентуално се поддържа че това й поведение следва да бъде преценено като съпричиняващо.

Исковете се оспорват като твърде завишени при преценка на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди по чл. 52 ЗЗД.

Оспорват се и с аргументи за недоказаност на всички вреди по вид и размер, така и на причинно-следствената връзка между събитието и настъпилите вреди – телесни повреди и имуществени разходи за лечението им.

Третото лице - помагач „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД изразява писмено становище по исковете, като оспорва да е надлежна страна в процеса, поради недопустимотост на привличането й за помагач.

По основанията, заявява, че не е собственик и не стопанисва процесната шахта, в която пострадала ищцата, преценено към 11.02.2022 г. Твърди, че въз основа на представен по делото Договор № 18-438/20.11.2018 г. и възлагателен протокол № 28 „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД („ЕРМ Запад“ АД) е възложило на „МЕГА ЕЛ“ ЕООД реконструкция на съществуващ кабел, в която дейност се включвали СМР „изкопаване и иззиждане на 6 броя – тройна шахта“, едната от които била процесната. С протокол от 25.02.2022 г. възложената работа била приета, с което „ЕРМ Запад“ АД станало собственик на обекта. При настъпване на инцидента служители на „ЕРМ Запад“ АД не са работили на място и не са имали задължение за обезопасяване на процесната шахта.

Прави възражение за изключителна вина за настъпване на събитието от самата пострадала, оспорва дружеството да има принос за настъпване на вредоносния резултат, като оспорва по отношение на него да са налице елементи за ангажиране на отговорност по чл. 49 ЗЗД.

4

Искът за обезщетяване на неимуществените вреди се оспорва и по размер като твърде завишен.

Прави доказателствени искания, в ход по същество моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач „МЕГА ЕЛ“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв. А. Б., оспорва исковете.

Счита, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на служители на общината, така и на юридическите лица-подпомагащи страни в процеса.

Твърди допринасяне за настъпването на вредата от самата пострадала поради съпричиняване.

Прави искания за събиране на гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Настъпването на твърдяното увреждащо събитие по време, място и с участието на ищцата Н. Г. П. (71 г.) се установява безпротиворечиво от писмените доказателства по делото: в Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.02.2022 г., настъпило на тротоарна площ, находяща се в гр. София, ж. к. Люлин, на спирка на МГТ № 1164, бл. 21, в който са описани следните находки: „шахта с размери 1,80 м./1 м. и дълбочина около 1 метър. Същата се намери отворена, като капаците – три на брой с размери около 60 см./1 м. се намериха поставени до нея...Шахтата е оградена с оранжеви на цвят ленти с надпис „Не преминавай“.

От постъпила по делото Справка, рег. №105810-1084/29.12.2022 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112“ (лист 100), се установяват данни за постъпили 2 бр. сигнали към 112 за пострадал при падане в шахта пешеходец на същата датата и място. От Фиш за спешна медицинска помощ (лист 219) се установява посещение на местопроизшествието от екип на СМП на 11.02.2022 г., около 10,18 ч. и оказване на медицинска помощ на пациент Н.